На 22 май 2018 да почерпят

Президентът Радев поздрави културни дейци и представители на българската общност в Москва по повод 24 май

Лондон си затваря очите за мръсни пари Депутати зоват Мей за мерки срещу активи на Кремъл на Острова

Хасан Рохани: САЩ не могат да решават за Иран

Главният архитект на София Здравко Здравков пред “Труд”: Волята на съда е да наруша закона НАГ не позволява да се строи небостъргач върху градинка в “Стрелбище”

Лавров: Наесен се очаква да започнат преговори за създаване на зона за свободна търговия между Евразийския икономически съюз и Индия

Любо Пенев отпадна за пост в ЦСКА

Сръбският премиер заяви, че целта на страната й е да се присъедини към ЕС въпреки призивите на министъра на отбраната за промяна на политиката

Италианската популистка коалиция предлага юриста Джузепе Конте за премиер

Лесбийка президент на САЩ? Засега само на кино Политическа комедия на “Нетфликс” вкарва Дженифър Анистън и гей секса в Белия дом

Премиерът Зоран Заев не се отказва от името “Илинденска Македония”

Вижте акцентите от броя на “Труд” във вторник, 22 май 2018

Словенската полиция е намерила трима нелегални мигранти, скрити в български камион

Джина Хаспъл положи клетва като директор на ЦРУ

Възрастни съпрузи починаха в един и същи ден след 61-годишен брак

Наш поп благославя руската армия Свещеник от Поликраище преди 140 години ръси със светена вода главнокомандващия княз Николай Николаевич

Великият Княз Николай Николаевич (в центъра с фелдмаршалска униформа), главнокомандващ действащата армия по време на Руско-турската война с офицери от щаба си, 1877 г.

Висшият военен е брат на императора на Русия Александър Втори

Празничен камбанен звън оглася от дни горнооряховското село Поликраище по случай 140 години от освобождението. Сред най-развълнуваните от тържествата местни жители е известният физик проф. Георги Георгиев, който е от инициаторите на честването. Предвидено е да бъде отслужен молебен и заупокойна панихида за загиналите воини в църквата „Света великомъченица Марина“ от енорийския свещеник отец Анатоли. След това ще бъдат поднесени венци и цветя на признателност на гробовете на руските военни лекари Братя Громови и медицинската сестра Мизеницкая, които са в църковния двор. Известните български физици проф. Георги Георгиев , сестра му Марияна Георгиева и тяхната майка Трифонка Попниколова са потомци на славен свещенически род, чиито представители са свързани с национално-освободителните борби в България през XIX век и вземат дейно участие по време на Руско- турската война. Прапрадядото на Георгиев поп Георги Полуганов е имал привилегията да посрещне в селото и да благослови лично главнокомандващия на Действащата руска армия на Балканския полуостров княз Николай Николоевич и част от генералите от Главната квартира.

Проф. Георгиев от години се вълнува живо от онези паметни събития през 1877 – 1878 г. Ученият издирва в продължение на десет години и съхранява грижливо документи и фотографии от онова време. Той се връща преди близо век и половина назад и припомня, че прапрадядо му е водил хилядно шествие при посрещането на руските войски на 6 юли /б.а. 24 юни по стар стил/, когато е освободено селището. Тогава поп Георги е отслужил благодарствен молебен за освободителите.

„Хиляди българи от цялата околност са посрещнали на 7 юли втората руска военна част в Поликраище. На 11 юли прапрадядо ми успява лично да посрещне в селото главнокомандващия на руската императорска армия княз Николай Николаевич, брат на император Александър Втори. Заедно със свещеник Христо Попиванов двамата повеждат голямо шествие от около 800 – 1000 души, пременени в празнични облекла, с цветя и погачи, с баници и кошници с подаръци. Свещениците са с най-новите си църковни одежди, епитрахили, с кръстове и кандилници, а след тях вървят църковните хоругви”, разказва още проф. Георгиев.

По думите му, особено вълнуващи са били събитията в местността „Борушките могили“, на около 2 км северно от моста над река Росица, днес – на главен път Велико Търново- Русе . Там на 6 юли преди 140 години свещеник Георги Полуганов приветства най-старшия офицер, а след това и останалите офицери, както и войниците с „Добре дошли“ и произнася прочувствено слово за освободителите. В съслужение със свещеник Христо Попиванов, поп Георги Полуганов изпълнява тържествен благодарствен молебен за руските воини. В края на молебена поп Георги провъзгласява многолетие за царя Освободител, за наследника на престола, за Главнокомандващия действащата армия, за руските генерали и офицери, и за цялото руско войнство, след което ги поръсва със светена вода.

Според праправнука на поп Георги – проф. Георгиев, такъв ритуал и такова посрещане не е правено в никое друго селище в региона. На следващия ден – 7 юли 1877 г., жителите на Поликраище и хиляди българи от околността посрещат втората руска военна част. Според спомените на първия кмет на Горна Оряховица след Освобождението – Радко Радославов, на 11 юли поп Георги Полуганов посреща главнокомандващия на Действащата руска армия великия княз Николай Николаевич и състава на Главната квартира. Паметното събитие отново се състои в местността „Борушките могили“.

„Главнокомандващият е пристигнал в Поликраище от село Иванча в каляска, теглена от два коня. Заедно с него пътува началник- щаба ген. Непокойчицки, съпровождани от Панайот Хитов. Свещеникът приветства високите гости и отслужва благодарствен молебен. Докато трае службата, великият княз, съпровождащите го генерали и офицери палят свещи и се молят за успешния изход от войната. Особено вълнуващо е, когато поп Георги Полуганов поръсва със светена вода Николай Николаевич и руските генерали от Главната квартира и ги благославя. Това е била най-голямата лична изява на моя прапрадядо, на най-високо ниво – да благослови брата на руския император! Княз Николай Николаевич пък му подарява специално изработен поднос за спомен”, реди развълнуван именитият физик проф. Георгиев.

Той допълва, че в спомените на Панайот Хитов – „Как станах хайдутин“ са описани сцени от посрещането в Поликраище. Малко известен факт е, че през горещите юлиски дни в селището пристигат военни кореспонденти от Испания. Това са Хосе Луис Пелесиер и Сатурнино Хименес, които се явяват и хронисти на освобождението на Поликраище. Репортажи са публикувани в испанското списание “La Ilustracion Espanola y Americana”/ “Испанска и американска илюстрация”/ в Мадрид през 1877 г. Поликраище се слави по онова време с будни българи, като повечето мъже участват като опълченци в Освободителната война.

Проф. Георгиев изтъква, че в продължение на десетилетие е издирвал имената на опълченците. Сред тях са Трифон Атанасов Нейков, който на 20 април 1877 г. постъпва в Трета дружина, 4 рота и е произведен в ефрейтор. Убит в боя при Стара Загора на 19 юли на същата година. Представен е посмъртно за награждаване със Знака за отличие на Военния орден “Свети Георги” IV степен. Друг храбър опълченец от селото е Андрей (Ангел) Маринов Маринчев – Комитата, роден през 1853 г. и починал в Ердованлии (дн. Орловец), 1924. През април 1877 г. Комитата е записан в Почетния пеши конвой на Главнокомандващия, а на 3 май същата година е зачислен в четвърта дружина, 1-ва рота. Заедно с ротата си е преведен за кадър на сформиращите се дружини от Втора серия. През юли Маринчев е зачислен в 10-та дружина, 1-ва рота. На 7 август е произведен в ефрейтор. Награден със Знака за отличие на Военния орден “Свети Георги” IV степен, за преминаването през Балкана и сражението при Шипка – Шейново на 27-28 декември 1877 г. След Освобождението се заселва в Ердованлии. За опълченеца Иван Цвятков Пендов /1838 г. – 2 февруари 1904/, също са запазени сведения за участието му във войната. На 1 май 1877 г. зачислен в 4.та дружина, 2-ра рота, преномерирана по-късно в Първа рота като редник. Награден със Знака за отличие на Военния орден “Свети Георги”, четвърта степен, No. 4188 за боевете на Шипка от 9 до 20 август 1877 г. Уволнен е на 9 юни 1878 г. На 2 март 1887 г. Иван Пендов е награден с паметен светлобронзов медал, учреден на 19 юли 1880 г. от Негово Височество княз Александър I Батенберг за участието му в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново през 1877 г.

„Имената на още смели опълченци се пазят в народната памет на селото и са изписани на паметника в центъра на Поликраище. Ролята на църквата по време на тези събития е голяма. С нейна помощ непрекъснато са приемани и изхранвани войници по време на цялата война. В Поликраище са квартирували около 1000 руски войници. През юли 1877 година пък е разкрита и военна болница. От 18 януари до 20 април 1878 г. стотици ранени руски войници са лекувани в лазарета в Поликраище от тиф. Епидемията избухнала в болниците в Търново. Общо 2300 руски войници са изведени от Търново и приети за лечение в околните селища”, съобщава още проф. Георгиев.

В църковния двор са погребани руските военни лекари братя Громови и милосърдната сестра Мизерницкая. Въпреки опитите на проф. Георгиев да намери повече информация за тях – от Генералното консулство на Руската Федерация в Русе и в Московския държавен университет, досега не е открил никаква информация за руските медици, чиито останки са положени до храма.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.