Наш поп благославя руската армия Свещеник от Поликраище преди 140 години ръси със светена вода главнокомандващия княз Николай Николаевич

Великият Княз Николай Николаевич (в центъра с фелдмаршалска униформа), главнокомандващ действащата армия по време на Руско-турската война с офицери от щаба си, 1877 г.

Висшият военен е брат на императора на Русия Александър Втори

Празничен камбанен звън оглася от дни горнооряховското село Поликраище по случай 140 години от освобождението. Сред най-развълнуваните от тържествата местни жители е известният физик проф. Георги Георгиев, който е от инициаторите на честването. Предвидено е да бъде отслужен молебен и заупокойна панихида за загиналите воини в църквата „Света великомъченица Марина“ от енорийския свещеник отец Анатоли. След това ще бъдат поднесени венци и цветя на признателност на гробовете на руските военни лекари Братя Громови и медицинската сестра Мизеницкая, които са в църковния двор. Известните български физици проф. Георги Георгиев , сестра му Марияна Георгиева и тяхната майка Трифонка Попниколова са потомци на славен свещенически род, чиито представители са свързани с национално-освободителните борби в България през XIX век и вземат дейно участие по време на Руско- турската война. Прапрадядото на Георгиев поп Георги Полуганов е имал привилегията да посрещне в селото и да благослови лично главнокомандващия на Действащата руска армия на Балканския полуостров княз Николай Николоевич и част от генералите от Главната квартира.

Проф. Георгиев от години се вълнува живо от онези паметни събития през 1877 – 1878 г. Ученият издирва в продължение на десет години и съхранява грижливо документи и фотографии от онова време. Той се връща преди близо век и половина назад и припомня, че прапрадядо му е водил хилядно шествие при посрещането на руските войски на 6 юли /б.а. 24 юни по стар стил/, когато е освободено селището. Тогава поп Георги е отслужил благодарствен молебен за освободителите.

„Хиляди българи от цялата околност са посрещнали на 7 юли втората руска военна част в Поликраище. На 11 юли прапрадядо ми успява лично да посрещне в селото главнокомандващия на руската императорска армия княз Николай Николаевич, брат на император Александър Втори. Заедно със свещеник Христо Попиванов двамата повеждат голямо шествие от около 800 – 1000 души, пременени в празнични облекла, с цветя и погачи, с баници и кошници с подаръци. Свещениците са с най-новите си църковни одежди, епитрахили, с кръстове и кандилници, а след тях вървят църковните хоругви”, разказва още проф. Георгиев.

По думите му, особено вълнуващи са били събитията в местността „Борушките могили“, на около 2 км северно от моста над река Росица, днес – на главен път Велико Търново- Русе . Там на 6 юли преди 140 години свещеник Георги Полуганов приветства най-старшия офицер, а след това и останалите офицери, както и войниците с „Добре дошли“ и произнася прочувствено слово за освободителите. В съслужение със свещеник Христо Попиванов, поп Георги Полуганов изпълнява тържествен благодарствен молебен за руските воини. В края на молебена поп Георги провъзгласява многолетие за царя Освободител, за наследника на престола, за Главнокомандващия действащата армия, за руските генерали и офицери, и за цялото руско войнство, след което ги поръсва със светена вода.

Според праправнука на поп Георги – проф. Георгиев, такъв ритуал и такова посрещане не е правено в никое друго селище в региона. На следващия ден – 7 юли 1877 г., жителите на Поликраище и хиляди българи от околността посрещат втората руска военна част. Според спомените на първия кмет на Горна Оряховица след Освобождението – Радко Радославов, на 11 юли поп Георги Полуганов посреща главнокомандващия на Действащата руска армия великия княз Николай Николаевич и състава на Главната квартира. Паметното събитие отново се състои в местността „Борушките могили“.

„Главнокомандващият е пристигнал в Поликраище от село Иванча в каляска, теглена от два коня. Заедно с него пътува началник- щаба ген. Непокойчицки, съпровождани от Панайот Хитов. Свещеникът приветства високите гости и отслужва благодарствен молебен. Докато трае службата, великият княз, съпровождащите го генерали и офицери палят свещи и се молят за успешния изход от войната. Особено вълнуващо е, когато поп Георги Полуганов поръсва със светена вода Николай Николаевич и руските генерали от Главната квартира и ги благославя. Това е била най-голямата лична изява на моя прапрадядо, на най-високо ниво – да благослови брата на руския император! Княз Николай Николаевич пък му подарява специално изработен поднос за спомен”, реди развълнуван именитият физик проф. Георгиев.

Той допълва, че в спомените на Панайот Хитов – „Как станах хайдутин“ са описани сцени от посрещането в Поликраище. Малко известен факт е, че през горещите юлиски дни в селището пристигат военни кореспонденти от Испания. Това са Хосе Луис Пелесиер и Сатурнино Хименес, които се явяват и хронисти на освобождението на Поликраище. Репортажи са публикувани в испанското списание “La Ilustracion Espanola y Americana”/ “Испанска и американска илюстрация”/ в Мадрид през 1877 г. Поликраище се слави по онова време с будни българи, като повечето мъже участват като опълченци в Освободителната война.

Проф. Георгиев изтъква, че в продължение на десетилетие е издирвал имената на опълченците. Сред тях са Трифон Атанасов Нейков, който на 20 април 1877 г. постъпва в Трета дружина, 4 рота и е произведен в ефрейтор. Убит в боя при Стара Загора на 19 юли на същата година. Представен е посмъртно за награждаване със Знака за отличие на Военния орден “Свети Георги” IV степен. Друг храбър опълченец от селото е Андрей (Ангел) Маринов Маринчев – Комитата, роден през 1853 г. и починал в Ердованлии (дн. Орловец), 1924. През април 1877 г. Комитата е записан в Почетния пеши конвой на Главнокомандващия, а на 3 май същата година е зачислен в четвърта дружина, 1-ва рота. Заедно с ротата си е преведен за кадър на сформиращите се дружини от Втора серия. През юли Маринчев е зачислен в 10-та дружина, 1-ва рота. На 7 август е произведен в ефрейтор. Награден със Знака за отличие на Военния орден “Свети Георги” IV степен, за преминаването през Балкана и сражението при Шипка – Шейново на 27-28 декември 1877 г. След Освобождението се заселва в Ердованлии. За опълченеца Иван Цвятков Пендов /1838 г. – 2 февруари 1904/, също са запазени сведения за участието му във войната. На 1 май 1877 г. зачислен в 4.та дружина, 2-ра рота, преномерирана по-късно в Първа рота като редник. Награден със Знака за отличие на Военния орден “Свети Георги”, четвърта степен, No. 4188 за боевете на Шипка от 9 до 20 август 1877 г. Уволнен е на 9 юни 1878 г. На 2 март 1887 г. Иван Пендов е награден с паметен светлобронзов медал, учреден на 19 юли 1880 г. от Негово Височество княз Александър I Батенберг за участието му в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново през 1877 г.

„Имената на още смели опълченци се пазят в народната памет на селото и са изписани на паметника в центъра на Поликраище. Ролята на църквата по време на тези събития е голяма. С нейна помощ непрекъснато са приемани и изхранвани войници по време на цялата война. В Поликраище са квартирували около 1000 руски войници. През юли 1877 година пък е разкрита и военна болница. От 18 януари до 20 април 1878 г. стотици ранени руски войници са лекувани в лазарета в Поликраище от тиф. Епидемията избухнала в болниците в Търново. Общо 2300 руски войници са изведени от Търново и приети за лечение в околните селища”, съобщава още проф. Георгиев.

В църковния двор са погребани руските военни лекари братя Громови и милосърдната сестра Мизерницкая. Въпреки опитите на проф. Георгиев да намери повече информация за тях – от Генералното консулство на Руската Федерация в Русе и в Московския държавен университет, досега не е открил никаква информация за руските медици, чиито останки са положени до храма.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.