Въпрос: Предстои ми съкращение от длъжността, която заемем към момента. На какви обезщетения имам право и трябва ли работодателят да ги впише някъде, за да ми гарантира изплащанията им по този начин?

Д. Паликаров, гр. Шумен

Отговор: При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. В Кодекса на труда липсва разпоредба, в която да са посочени реквизити на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, с изключение на заповедта за дисциплинарно наказание, когато е реализирано дисциплинарно уволнение.

От акта за прекратяване на трудовото правоотношение (заповед или друг документ) следва да става ясно кое трудово правоотношение се прекратява, защо се прекратява, кой го прекратява и др.

Посочвам Ви примерно реквизити на заповедта за уволнение или друг документ за прекратяване на трудовото правоотношение:

1. Три имена и длъжност на работника/служителя;

2. Правно основание за прекратяването;

3. Посочване на други документи въз основа на които е извършено прекратяването (напр. при съкращаване на щата – № и дата на решението на управителния орган, № и дата на протокола за подбор и др.);

4. Дължими обезщетения и правни основания (за неспазено предизвестие; за неползван платен годишен отпуск, при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест; при прекратяване поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст);

5. Данни, свързани с работодателя (наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК, името/имената на лицето/лицата, което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер - за чужденец);

6. Подписи на съответните длъжностни лица и печат на работодателя;

7. Други.

Особеностите при вписването в заповедта за уволнение или друг документ за прекратяване на трудовото правоотношение на обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ, са както следва: в заповедта дължимостта на това обезщетение се вписва под условие – ако работникът/служителят остане без работа или при постъпване на работа с по-ниско трудово възнаграждение; вписва се максималният срок от времето на оставане без работа, за което се дължи обезщетението – до 1 месец или за по-дълъг срок, ако такъв е предвиден с колективен или индивидуален трудов договор. Работодателят може да не вписва в заповедта за уволнение дължимостта на това обезщетение, а след изтичане на съответния срок и след като работникът/служителят докаже оставането си без работа или постъпването си на работа с по-ниско трудово възнаграждение, да издаде “специална” заповед за да бъде изплатено обезщетението.

Следва да се има предвид, че с невписването на дължимите обезщетения, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение не отпада задължението на работодателя за тяхното изплащане.

Имайте предвид също, че съгласно Кодекса на труда в трудовата книжка се вписват и изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение.

Д-р Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор