Нищо не е толкова променливо, колкото държавните граници

При военен конфликт между Русия и Китай единственият победител ще бъде Вашингтон

Световната политика се движи в кръг. Ако не е в кръг, то определено, не е и по права линия. Може би, по спирала. Защото на определени интервали от време едни и същи страни и народи се опитват да направят или правят едни и същи стъпки в световната политика. Това се дължи на факта, че промените в политическата сфера не се подкрепят от промени в сферата на географията и етнографията.

Няма нищо по-променливо в човешката история, отколкото държавните граници. Те постоянно се променят, и те постоянно отразяват сегашния баланс на силите в световната политика. Променя ли този баланс - променят се и границите.

Да вземем Германия за пример. Когато баланса на силите в световната политика доведе до разпокъсването на германците на стотина държави след Вестфалския мир, тази страна и този народ бяха превърнати в аутсайдери на европейската политика, и стотина години те попълваха армиите на чуждите държави и даже воюваха един срещу друг. Това устройваше всички, освен самите немци. Показателен е фактът, че Вторият райх, тоест новата германска империя, бе провъзгласена, през януари 1871 г., не някъде другаде, а във Версай, край Париж, върху руините на разбитата Франция.

Силната Прусия промени баланса на силите на европейския континент. И границите веднага се промениха. Прусия не само събра около себе си безспорните германските земи, но прибра в границите си и Елзас и Лотарингия, които преди това бяха част от територията на Франция. Тази граница на Европа съществува до 1918 г., когато балансът на силите отново се промени и Вторият Райх на Бисмарк престана да съществува. Елзас и Лотарингия отново станаха френски, а значителна част от немските земи се превърнаха в полски, литовски, чешки и други територии.

Така беше, преди новото изменение на ситуацията в световната политика, когато Западът, поддържаше Запада за война срещу СССР, и Хитлер създаде Третия райх и си върна под германската юрисдикция изгубените земи. Елзас и Лотарингия през лятото на 1940-а отново станаха немски, а младежите от тези области бяха повикани да воюват, но не под знамената на френската армия, а под тези на Вермахта на Хитлер.

Изминаха пет години и картата на Европа отново се промени, а елзасците и лотарингците отново станаха французи. Разбитата Германия загуби голяма част от територията си и това се отрази в новия баланс на силите в света. Източна Прусия стана част от СССР, а Сталин повтори работата на императрица Елизавета Петровна, която първа реши да превърне Кьонигсберг в руски град.

Между другото, някога да сте се замисляли защо територията на ГДР е по-малка от територията на Западна Германия, окупирана от американците и британците? Отговорът не е заради по-активната съпротива на Вермахта на Изток, не е в талантите на генералите, и дори не е в оборудването на армията с техника, за да може тя да се движи по-бързо напред. Всичко е много прозаично. Желанието да се установи и поддържа новия баланс на силите продиктува конфигурацията на границите. И Сталин даде част от германската територия на Полша, за да създаде за себе си бъдещ силен полски просъветски съюзник.

Следващата промяна в границите на Германия се случи точно в момента, когато балансът на силите в Европа и в света с усилията на Горбачов и Елцин се промениха, но не в руска полза. Германия стана единна страна, а руският народ, напротив, се оказа разделен от новите държавни граници на няколко части.

И днес имаме подобна картина. Балансът на силите в света се променя. Статуквото вече е невъзможно и промените са неизбежни. Точно по този начин се люлее махалото на историята? За това ще има и борба.

Трябва да се разбере, че в определените граници държавите могат да съществуват само при определена ситуация. В този смисъл показателен е примера с Украйна. Когато започна Майдана, мнозина взеха участие в него не заради парите, раздавани от посолството на САЩ, а поради силата на своите убеждения в правилността на тази "революция". Но това, което те си мислеха, днес за никого не е интересно, а на Украйна й е отредена само ролята да бъде използвана като разменна монета в големите геополитически игри. Майданците нарушиха баланса на силите и държавните граници на украинската държава веднага се промениха. При това този процес на унищожаване и намаляване е безконтролен и къде ще спре той, никой не знае.

В друга част на планетата се намира Китай, но ситуацията е същата. В резултат на ръста на китайската икономика балансът на силите се промени не само в региона, но и в целия свят. Но в каква посока махалото на историята ще се залюлее, е невъзможно да се предскаже. Има много варианти и за реализацията на най-изгодния всяка от противоположните страни води невидими битки. Наред с Китайската народна република имаме и контролирания от американците „друг Китай" – Република Тайван. В случай че комунистическият Китай продължава да укрепва, той неизбежно ще погълне Тайван и това ще промени баланса на силите в света.

Но САЩ по всякакъв начин ще пречат на това. При крах "на режима в Пекин" по модела "оранжевите революции", ще имаме два Китая, където и двете правителства ще са под контрола на Вашингтон. Това е вторият сценарий. Третият сценарий е военен конфликт между Русия и Китай. В който единственият победител отново ще бъде Вашингтон. Във всеки един от посочените варианти държавните граници могат да бъдат всякакви.

Геополитиката и историята ни учат само на едно. Ставате ли по-силни, тогава вашите граници ще се разширят или като минимум поне няма да се свият. И определено, границите на вашата зона на влияние в света ще нараснат.

(Превод за „Труд“ Павел Павлов)