Томислав Дончев: Скандалът с апартаментите има потенциал да нанесе щети Българинът е много чувствителен към имотното състояние и поведението на политиците, заяви вицепремиерът

Eйми Адамс сключва сделка с HBO Актрисата е една от най-търсените звезди на пазара

Футболист си взе белята с Rolls-Royce Резерва на „Реал“ (Мадрид) търпи критики заради лимузина за 350 000 евро

Китаец продаде едногодишната си дъщеря заради дългове от хазарт

Земетресение с магнитуд 6,1 по Рихтер в Колумбия

Славчо Велков: Ако Цветан Цветанов не подаде оставка, рискът ГЕРБ да загуби изборите е голям

Цецка Цачева за скандала с апартамента: Сделката е спрямо законите на страната

Дъщерята на първия промишлен производител на рози отглежда цветя от над половин век

Над 630 цивилни са загинали при операцията срещу „Ислямска държава“

Ердоган ще посети Русия на 8 април

Какво се намалява, като поскъпнат цигарите?

Възможно е Конгресът на САЩ да бъде запознат днес с доклада на Мълър

Навършват се 20 г. от бомбардировките на НАТО над бивша Югославия

„Сънди Таймс“: 11 министри ще поискат оставката на Тереза Мей в понеделник

Румен Радев заминава на официално посещение в Египет

На какво ни учат геополитиката и историята Нищо не е толкова променливо, колкото държавните граници

При военен конфликт между Русия и Китай единственият победител ще бъде Вашингтон

Световната политика се движи в кръг. Ако не е в кръг, то определено, не е и по права линия. Може би, по спирала. Защото на определени интервали от време едни и същи страни и народи се опитват да направят или правят едни и същи стъпки в световната политика. Това се дължи на факта, че промените в политическата сфера не се подкрепят от промени в сферата на географията и етнографията.

Няма нищо по-променливо в човешката история, отколкото държавните граници. Те постоянно се променят, и те постоянно отразяват сегашния баланс на силите в световната политика. Променя ли този баланс – променят се и границите.

Да вземем Германия за пример. Когато баланса на силите в световната политика доведе до разпокъсването на германците на стотина държави след Вестфалския мир, тази страна и този народ бяха превърнати в аутсайдери на европейската политика, и стотина години те попълваха армиите на чуждите държави и даже воюваха един срещу друг. Това устройваше всички, освен самите немци. Показателен е фактът, че Вторият райх, тоест новата германска империя, бе провъзгласена, през януари 1871 г., не някъде другаде, а във Версай, край Париж, върху руините на разбитата Франция.

Силната Прусия промени баланса на силите на европейския континент. И границите веднага се промениха. Прусия не само събра около себе си безспорните германските земи, но прибра в границите си и Елзас и Лотарингия, които преди това бяха част от територията на Франция. Тази граница на Европа съществува до 1918 г., когато балансът на силите отново се промени и Вторият Райх на Бисмарк престана да съществува. Елзас и Лотарингия отново станаха френски, а значителна част от немските земи се превърнаха в полски, литовски, чешки и други територии.

Така беше, преди новото изменение на ситуацията в световната политика, когато Западът, поддържаше Запада за война срещу СССР, и Хитлер създаде Третия райх и си върна под германската юрисдикция изгубените земи. Елзас и Лотарингия през лятото на 1940-а отново станаха немски, а младежите от тези области бяха повикани да воюват, но не под знамената на френската армия, а под тези на Вермахта на Хитлер.

Изминаха пет години и картата на Европа отново се промени, а елзасците и лотарингците отново станаха французи. Разбитата Германия загуби голяма част от територията си и това се отрази в новия баланс на силите в света. Източна Прусия стана част от СССР, а Сталин повтори работата на императрица Елизавета Петровна, която първа реши да превърне Кьонигсберг в руски град.

Между другото, някога да сте се замисляли защо територията на ГДР е по-малка от територията на Западна Германия, окупирана от американците и британците? Отговорът не е заради по-активната съпротива на Вермахта на Изток, не е в талантите на генералите, и дори не е в оборудването на армията с техника, за да може тя да се движи по-бързо напред. Всичко е много прозаично. Желанието да се установи и поддържа новия баланс на силите продиктува конфигурацията на границите. И Сталин даде част от германската територия на Полша, за да създаде за себе си бъдещ силен полски просъветски съюзник.

Следващата промяна в границите на Германия се случи точно в момента, когато балансът на силите в Европа и в света с усилията на Горбачов и Елцин се промениха, но не в руска полза. Германия стана единна страна, а руският народ, напротив, се оказа разделен от новите държавни граници на няколко части.

И днес имаме подобна картина. Балансът на силите в света се променя. Статуквото вече е невъзможно и промените са неизбежни. Точно по този начин се люлее махалото на историята? За това ще има и борба.

Трябва да се разбере, че в определените граници държавите могат да съществуват само при определена ситуация. В този смисъл показателен е примера с Украйна. Когато започна Майдана, мнозина взеха участие в него не заради парите, раздавани от посолството на САЩ, а поради силата на своите убеждения в правилността на тази „революция“. Но това, което те си мислеха, днес за никого не е интересно, а на Украйна й е отредена само ролята да бъде използвана като разменна монета в големите геополитически игри. Майданците нарушиха баланса на силите и държавните граници на украинската държава веднага се промениха. При това този процес на унищожаване и намаляване е безконтролен и къде ще спре той, никой не знае.

В друга част на планетата се намира Китай, но ситуацията е същата. В резултат на ръста на китайската икономика балансът на силите се промени не само в региона, но и в целия свят. Но в каква посока махалото на историята ще се залюлее, е невъзможно да се предскаже. Има много варианти и за реализацията на най-изгодния всяка от противоположните страни води невидими битки. Наред с Китайската народна република имаме и контролирания от американците „друг Китай“ – Република Тайван. В случай че комунистическият Китай продължава да укрепва, той неизбежно ще погълне Тайван и това ще промени баланса на силите в света.

Но САЩ по всякакъв начин ще пречат на това. При крах „на режима в Пекин“ по модела „оранжевите революции“, ще имаме два Китая, където и двете правителства ще са под контрола на Вашингтон. Това е вторият сценарий. Третият сценарий е военен конфликт между Русия и Китай. В който единственият победител отново ще бъде Вашингтон. Във всеки един от посочените варианти държавните граници могат да бъдат всякакви.

Геополитиката и историята ни учат само на едно. Ставате ли по-силни, тогава вашите граници ще се разширят или като минимум поне няма да се свият. И определено, границите на вашата зона на влияние в света ще нараснат.

(Превод за „Труд“ Павел Павлов)

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.