Величко, който върна чанта с пари, получи награда от кмета на Стара Загора

Служба „Военна полиция“ отчете годишната си дейност

БСП – Бургас отдаде почит на Васил Левски

Красимир Каракачанов участва във възпоменателния митинг-поклонение по повод 145-ата годишнина от гибелта на Васил Левски

Концерт-спектакълът „Възрожденски разкази“ е подарък за великотърновци по случай 140-годишнината от Освобождението Събитието е посветено и на 170-годишнината от рождението на Христо Ботев

Директорката на НИНКН подписвала като селски кмет

Задържаха мъжа, откраднал 10 гълъба и заек от пернишкия зоокът

В Бургас раздават безплатно компост

Приморско с атрактивен щанд на Ваканция и СПА Експо

Французин и алжирец опитаха да минат границата с фалшиви документи

Започна кандидатстудентската кампания на Софийския университет

Издирват стрелец, ранил с въздушна пушка минувач

Наркодилър “изгоря” след сделка с хероин за 3,90 лв.

Ученици създават собствен туристически продукт Младежите забавляват туристи като аниматори

ВАС отхвърли иск във връзка с референдум за Морската градина

На председателя – с много любов

Дора Габе гласува на избора на нов председател на СБП през март 1964 г. в сградата на съюза. Зад нея е големият писател Димитър Димов, който тогава бе избран за председател.

Много избори, много нещо отмина. На читателя, разглезен с президенти, може пък да му бъде интересно да се наслади и на по-нискокасов избор. Този път – на председател на Съюза на българските писатели – на общото събрание утре. Който, обаче няма да е по системата „От Тръмп та на глог”. А за промяна, далеч по-възможна промяна. Ако ухото ви е настроено на вълна родни социолози, ще доловите говор от рода: това не е сериозно, тази организация няма имидж. Няма, я! А трябва да има! И разликата между няма и трябва е много по-съществена от системата „От Тръмп та на глог”.

На социолозите пък ще кажа, че дори и днес великите представители на българското слово Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов, Йовков, Вапцаров, Д. Димов са сред най-сърдечните приятели от миналото за нашия съотечественик днес. За предишните българи са били примери, светини, кумири. А един от тях – Вазов, са възприемали за Божи пратеник, след като са отишли вкупом и непринудено при него да изповядат неутешимата си болка от несправедливия Ньойски договор.

А социолозите ще ни кажат: да, ама днес нямаме писател като Вазов. И като Ботев нямаме. И като Йовков нямаме. И т. н. – ще им кажа. И още ще им кажа – да не би да имаме социолог или политолог като Ботев и Яворов. Та все тях слушаме. А не писатели. Но не от тия, произведени едва ли не в Ботев ранг. Не може в нацията да не е останало изконното й уважение към Словото и владелците му. Вярно, вероятно няма да се повтори ситуацията с Вазов, и писател вече няма да стане кумир на поколения като Ботев. Но все още може и ще продължи да може нацията или поне образованата й общност да слуша писателския глас като важна инстанция. А понякога и като последна.

За да стане това, трябва да са налице поне две условия. Първото е общественото пространство да не бъде манипулационно облъчвано, а да се даде медийна /преди всичко/ и друга възможност да се изгради истинската йерархия на литературните личности и на произведенията им. И второто – писателските организации да определят тази йерархия в себе си и да я пропагандират извън себе си. Първоначално мислех, че и трябва да се подготвя обществото да възвърне ролята на писателския глас. Но разбрах, че това ще да е поредната мимикрия на псевдоелитарната надменност „народът е прост”. Просто до народа трябва да достигнат талантливите и мислещите, загрижените и компетентни гласове. А народът ще направи лесно – както винаги го прави в нормална обстановка, избора кого да чете, кого да слуша и в какво да се вслушва.

Колко лесно е да се каже писателските организации сами да определят… Как да го направи Съюзът на българските писатели със сегашния си председател Боян Ангелов? С него – никак! Защо? Пропагандата на равнището „слух” подготви избора му с внушението, че той бил посочен от покойния вече председател Николай Петев. /Бог да го прости. Но неговите два мандата и започнатият незаконно трети се отличаваха с лошо управление на активите ни и на самата организация, с пълно отсъствие на финансов и документов контрол. И неоправдано натрупване на дългове към държавата, което беше използвано като повод за безумната отвсякъде продажба на един от най-ценните и доходоносни имоти на СБП /и на още две организации/ – сградата и земята на София-прес на бул. „Цариградско шосе”. Та отде накъде такъв председател ще сочи наследник, ако го е направил наистина. Пък и ще се учредява награда на негово име./

И въпреки всичкия манипулационен натиск Б. Ангелов беше избран да довърши мандата на Н. Петев едва на второ общо събрание. И то след като се състезаваше само със себе си. Тъй като откроеният му опонент, поетът Георги Константинов, беше докаран дотам да напусне залата. Около избора Б. Ангелов демонстрираше някаква готовност да анализира и да се произнесе за председателстването на предходника си. Не го направи, което стана повече от сигурно доказателство, че ще продължи неговата политика. Само за две години и нещо са приети около 200 нови членове на СБП. Всяка самоуважаваще се професионална организация, която държи да бъде и уважавана, ограничава достъпа за членство. Просто е – с трудната достъпност доказва значимостта си. Една от причините за този обилен прием е, че председателят го разменя срещу съгласието на някой написал книга да я издаде със собствени средства в издателството на СБП. Което се оглавява /или поне доскоро беше така/ пак от самия председател. Конфликт на интереси? – майната им! И каква имитация на дейност! Без качество и не за, а срещу авторитета на СБП.

Н. Петев притежаваше и нещо положително. Не страдаше от измамна представа за писателската си стойност. Б. Ангелов няма това достойнство. Нещо повече – той очевидно смята, че и подчинените му, и цялата организация трябва да обслужват егоцентричната му заблуда. Разтворете вестника на СБП „Словото днес” или влезте в сайта на организацията. Там ще ви удави всеприсъствието на председателя в българската, балканската и китайската действителност. Плюс неговата поетична бележитост, ако се доверите на организирания непринуден възторг на СБП групарска апологетика. Може да станете съпричастни на словесната „радост” от присъждането на поредната литературна награда за цялостното му и не толкова цялостно творчество. Да живей!

Сега не мога да си позволя повече анализ и фактология за състоянието на СБП. Но не ще пропусна да изразя болката си от това, че титаничната имитация и самообслужване прогониха и последните остатъци от достолепие в СБП, което ни оставиха няколко писателски поколения. Беше ни дадена и поуката как нищоправенето в комбинация с егоцентризъм и интригантство са подкопали почти до кома здравето на СБП.

Лекарствата трябва да бъдат намерени на предстоящето събрание. Аз виждам поне три:

1. Избор на ръководство, което ще отпрати управлението Б. Ангелов и възможните рецидиви в историята.

2. Смяна на статута на СБП: от Неправителствена организация /НПО/ в частна полза да стане НПО в обществена полза. Предимствата са множество. Като се почне с това, че няма да се дължи данък за всякви дарения до още немалко други финансови възможности. Ще спомена главното в момента – новият статут изисква независим финансов одит от държавните органи. Защото сегашният статут беше важна, ако не и главна, причина за всичко случило се. Нашият СБП показа, че в момента не заслужава статут, предвиден за високоморално управленско поведение на ръководителите му.

3. В следващия мандат от 4 години да не приема нови членове.

Това са животоспасяващите хапове. Предпишете ги! И добавете други, ако съм пропуснал. Аз оставам в СБП, за да се лекуваме!

 

P.S. Не се учудвайте, че публикувам текстове на тази тема само във в. „Труд”. „Словото днес” не допуска моето авторство, както и покани и съобщения за организирана от мене дейност. Демокрация е! Пейте робини…

 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.