Неда Спасова: Имах комплекси да се събличам гола

Актрисата от „Откраднат живот” загубила късно девствеността си

Чаровната актриса Неда Спасова е родена на 19 февруари 1992 г. във Враца. През 2014-а завършва актьорство за драматичен театър в класа на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От началото на 2018 г. е част от трупата на Театър „София“. Играла е на сцените на Народния театър „Иван Вазов“, Младежкия театър „Николай Бинев“ и Театрална работилница „Сфумато“.

През 2018 г. е номинирана за „Икар“ в категория „Дебют“ и за „АСКЕЕР“ в категория „Изгряваща звезда“ за ролята си на Варвара Петровна в „Бесове“ по Ф. М. Достоевски, с режисьор Иван Добчев в Театрална работилница „Сфумато“. Дебютът й в киното е с ролята на Царицата на розите в суперпродукцията „Дамасцена”. В момента Неда е част от актьорското съзвездие в седмия сезон на медицинския сериал „Откраднат живот“. Там тя влиза в образа на операционната сестра Кая Райкова.

- Неда, вие станахте известна за българските зрители с ролята си на сестра Кая Райкова от „Откраднат живот”. Как се стигна до участието ви в този сериал?

- Явих се на кастинг още през 2017-а за друга роля в пети сезон, но не ме избраха. Имах обаче информация от кастинг-режисьорката, че са проявили интерес към мен и така се случи, че в началото на юли ми се обадиха с предложение за ролята на Кая.

- Имате ли нещо общо със сестра Райкова?

- Ние биографично много си приличаме. Аз съм дете на разделени родители, също като нея. Аз също доста по-късно от „нормалното” съм изгубила девствеността си. В шести сезон това беше голямото събитие в живота на Кая – едно момиче на 26 все още не е имало сексуален контакт с мъж. Аз бях на 19 и това изглежда извън нормалното, защото повечето момичета тая работа я свършват на 15-16 години. Връзката между Кая и нейната майка е също толкова силна, колкото между мен и моята майка. Кая е много инатлива, на моменти доста агресивна, докато аз съм много по-спокоен човек. Някак си съм балансирала бесовете в себе си и контролирам емоциите си. Макар че в младежките ми години също бях доста избухваща, но с времето го овладях. Често обичам да казвам, че Кая е една моя по-млада версия отпреди 4-5 години.

- Коя сцена ви беше най-трудна?

- В началото тези емоционални сцени, свързани с физически плач, ми бяха трудни. На сцената в театъра съм го правила и то е станало част от куфара със средства и умения, които съм придобила като студентка и актриса. Но в сериала ми беше трудно, защото камерата е на един метър от мен, заобиколена съм от 10 човека примерно и тази близост ми пречеше да се отпусна и да не мисля за хората около мен, за да вляза в дадено състояние и емоция. В началото ми беше нужен поне половин час да се усамотя, за да мога да вляза в дадено състояние, сега са ми достатъчни 5 минути.

- С Владо Карамазов имахте доста еротични сцени. Мнението ви за еротиката в киното и за каква роля бихте се съблекли гола?

- Имам уважение към голотата и тя не ми пречи, когато е оправдана от проекта и когато е необходима. Срещала съм произведения на изкуството, където голотата е просто ей така сложена, за да се покаже, че тази актриса може да се съблече. В такова отношение не ми харесва. Но голотата е част от нашата професия. Преди време имах страшни комплекси и страхове да се събличам гола. Случи ми се в едно от дипломните ми представления в НАТФИЗ да се съблека до кръста и тогава изчезнаха тези страхове. Когато се налага, притъпявам всички притеснения, комплекси относно това как изглеждам и това, че някой непознат ще ме гледа. Просто концентрирам си съзнанието върху факт, че трябва да си свърша работата. Важното е да бъде естетически издържано.

- В реалния живот възможна ли е такава любов, като между Кая и Христо?

- Много си мечтая да е възможна, защото тяхната любов беше много чиста. Надявам се хората да се вдъхновяват от това, което гледат на екран, както и аз се вдъхновявам от хубави филми и вярвам, че това може да се случи. Христо и Кая като персонажи са изградени един за друг и страшно много си паснаха.

- На вас случвала ли ви се е такава любов?

- Може би в тийнейджърските години, но връщайки се толкова назад, не мога да преценя дали е било такава любов или е било просто първото ми детско хлътване, което продължи две-три години. Тогава пишех стихове, вдъхновена от момчето, което харесвах, но тийнейджърите са много емоционални, искат да са различни, да се отличават от тълпата. Може би пък е било любов? Аз гледам на отношенията между мъж и жена малко скучно, но има една мисъл на Достоевски: „Да се влюбиш, не значи да обичаш”. Влюбването е някакъв трепет, някаква емоция, която наистина ни държи известно време, но когато изчезне, какво остава. За мен това другото е много по-важно. Това, което остава след като изчезне тръпката, емоцията, страстта, желанието да си постоянно с този човек, да се целувате, да се прегръщате. Първоначалните трепети също са важни, но е важно какво ще изградим след това, за да може да остане завинаги.

 

Шарън Кинг: Травмите при раждане програмират живота ни

С Пренареждане на матрицата откриваме причини за безплодието, твърди световноизвестният лектор по енергийна психология

Изненадващо много хора си припомнят преживявания в утробата на майката и знаят какво се е случвало в семейството им, преди да се родят. Други са имали травми при раждането или са загубили близнак в утробата. Нежелани или осиновени деца подсъзнателно знаят какво се е случило и това силно повлиява живота им. Всички тези наследени травми дават тежък отпечатък в живота ни, а ние дори не знаем откъде идват проблемите. Оказва се, че те могат да бъдат решени много бързо, ефективно и безпроблемно.

Шарън Кинг е терапевт, създател и преподавател на протокола Пренареждане на матрицата на раждането, част от едноименния метод, набрал популярност в последните години. Можете да се срещнете с нея утре, 21 март, в столичния Парк Хотел Москва. Благодарение поканата на Българската асоциация за развитие на енергийната психология (БАРЕП), Шарън ще направи безплатна демонстрация за всички желаещи да разберат повече по темата. Входът е свободен. Още за събитието, което е във връзка с издаването на книгата й „Излекувай раждането, излекувай живота си“ на български език, можете да намерите на страницата на БАРЕП и във фейсбук.

С Шарън, наричана още Мама Кинг, се свързахме преди идването й в България, за да разберем какво представлява методът Пренареждане на матрицата на раждането и как чрез него може да се промени целият живот на човека.

- Шарън, как бременността и раждането могат да се отразят на по-нататъшния живот на детето?

- Процесът на бременност и раждане е изключително важен за развитието на човека във всички аспекти от живота. Още докато са в коремчето на мама, бебетата получават информация за света около тях и формират убеждения на база на всичко, което възприемат чрез нея. Но в зависимост от вида раждане - дали е естествено, с упойка, предизвикано или раждане с усложнения, детето и майката се повлияват съответно позитивно, негативно или дори травмиращо.

Вече има изследвания, които доказват какъв е ефектът върху психиката от травматични раждания с усукана пъпна връв, с използване на упойка, която упоява и бебето, не само майката. Усуканата пъпна връв например, ако е била много стегната около врата на бебето, носи усещането на човека, че е в капан, той може да има паник-атаки, да живее с вярването, че този свят е опасен, ако е имало риск за живота му. Тези хора никога не носят поло и шал като възрастни, не харесват тесни пространства.

Учените са установили, че бебето усеща четири пъти по-силно болката от възрастните. Психологическият ефект от болезнено раждане е, че детето развива вярването, че този свят е много опасен. По-късно в живота като възрастен човек той ще бъде силно тревожен, напрегнат и предразположен към фибромиалгия.

Ако по някаква причина отделят бебето от майката веднага след раждането, то се чувства изоставено, отхвърлено и нежелано, и развива такова убеждение в живота си. От негова гледна точка отделянето е въпрос на живот и смърт, то не знае, че след малко мама ще дойде. Отделянето от майката предопределя темата в живота му – например, че мама не го обича, не е желано, не е достатъчно добро, не заслужава.

- Възможно ли е ембрионът, който още няма развит мозък, да усеща преживяванията и емоциите на майката?

- Аз съм квалифициран обучител в областта на раждането към Асоциацията по пре- и перинатално здраве и психология. Те имат цяла библиотека с проучвания за това как бебетата през времето в утробата постоянно учат за света около себе си през възприятията на майката. Заедно с хранителните вещества през плацентата преминават и всички хормони, свързани с преживяванията на майката - всяка позитивна емоция, стрес, травма се разбира от нероденото бебе на телесно ниво. То използва тази информация, за да се адаптира към средата, в която идва – дали е безопасна или опасна, любяща или враждебена. Затова е изключително важно бъдещата майка да си постави за цел да бъде спокойна и позитивна, а семейството, близките и дори работодателите е добре да знаят това и да създават добри условия и спокойствие за бъдещата родилка.

- Какви травми може да нанесе раждането?

- Родилната травма може да засегне както майката, така и детето. За майката, която ражда с много болка, има висок риск да получи посттравматичен стрес или да развие следродилна депресия, която дори да се превърне във физически проблем. Това се отразява на процеса на свързване с бебето и повлиява живота му оттук нататък, особено ако в раждането са били използвани медикаменти или форцепс. Майката може да преживее много неприятни емоции от грубо или невнимателно отношение по време на раждането, от това, че то не се случва, както е очаквала. Когато на жените се слагат по време на раждането упойка или други лекарства, след това те имат чувството, че са безпомощни да се справят сами, освен това се травмират. Инструменталните раждания също имат дълбок ефект върху бебето и това включва цезарово сечение, раждане с форцепс и вакуум. Въпреки че с тези методи се спасява живот и в някои случаи са наложителни, започнаха често да ги използват без нужда, което е една от най-големите трагедии в западния начин на раждане.

Бебето също се травмира от медикаментозната намеса. То не само че замръзва от шока, защото е било сполетяно от анестетика изненадващо, но често задържа този анестетик в тялото си. Това означава, че е замръзнало на две нива – емоционално и физическо. Бебето винаги получава свръхдоза. Това е защото анестетикът се прилага според телесното тегло на майката. При раждането бебето има висок процент мастни клетки и анестетикът се задържа в тях.

Но може би най-голямата травма, свързана с раждането, е нежелано дете, което е дадено за осиновяване. Осиновените деца, които са прекарали дълго време под чужди грижи, имат усещане, че са отхвърлени и не могат да осъществят дълготрайни взаимоотношения с другите. Всички тези травмиращи преживявания дават тежък отпечатък в живота, а ние дори не знаем откъде идват проблемите ни и негативната нагласа към света. Оказва се, че те могат да бъдат открити дори и от невербална възраст и „пренаредени“ бързо, ефективно и безпроблемно.

 

И още в новия брой на "Жълт Труд"...

Тита застава зад баща си

Джулката пак си клъцна носа

Софи Маринова вдигна моминско парти

Кали проговори за раздялата си с Влади

Гладнишка бори с работа мъката по майка си

Светлана Гущерова се показа след раждането

Васил Иванов се препитавал с гледане на ръка

Мистерии в Марианската падина

Бирената диета – радост за небцето

Препечена коричка? По-добре я изхвърли

Елизабет Втора няма паспорт

Константин и Фружин първи на Балканите въстават срещу османците

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 20 МАРТ!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица