Иван е три пъти шампион по голбол, тренира и шоудан

Иван Янев стреля с лък и играе шахмат

Сигурно е трудно човек да си представи как незрящ може да напише не една, а 13 книги. Трудно е, но не е невъзможно. И Иван Янев е примерът как това се случва. На книжния пазар само преди дни се появи първият му роман “Феникс”. Книга, която разгръща въпроса с бежанците у нас, евтаназията като морален казус, търговията с органи като престъпна дейност, стигайки дори до любовта между двама души от различни светове, но с еднакво обречени съдби.

Иван е изключителна личност – значима за всички хора, които поради някаква причина в живота си са стигнали до момента да се припознават в определението човек в неравностойно положение. Всеки ден той доказва с интелекта и постиженията си, че този факт не е присъда. Историк, писател, председател на българската федерация за “Спорт за хора със зрителни увреждания”, шампион по “голбал”, стреля с лък, играе шах на високо ниво и в същото време е много горд с двете си дъщери – студентки, едната от тях вече го дари и с внуче.

Историята на Янев е като сюжет за филм. Той губи зрението си още когато е на 6 години. След детска игра с прашка, последвана от “лекарска недомислица”, той ослепява напълно. “Едно дете много по-лесно превъзмогва такъв тежък удар, отколкото един възрастен човек. Надежда винаги има, зависи за какво я използваш. Просто моите надежди станаха други надежди”, разказва той и споделя, че това, което му е отнето, е заменил с науката, спорта и обичта към семейството.

Своята страст той наистина намерил в спорта. През 2010 година започва да стреля с лък, въпреки че не вижда мишената. С помощта на тактилна стойка, която има опорна точка на ръката, както и със съдействието на треньора, той успява да се научи да стреля и то доста добре. Дори тази събота и неделя той ще е на състезание в Кюстендил. “Всичко е в ръцете на стрелеца – да бъде концентриран и координиран. Едно трепване означава далече от центъра”, обясни Янев. Голямата му мечта е да продължи да се развива в този спорт и да постигне международни успехи.

Освен че се занимава със стрелба с лък, Иван е капитан на националния отбор на България по “голбал”. Това е единственият параолимпийски спорт с отбори, който се практикува у нас и в който през 2009 г. България печели бронзов медал на Европейското първенство в Португалия. Всъщност голбалът се играе в зала с размери 9 на 18 метра, а вратата се защитава от трима състезатели, които я пазят от звънтяща топка.

Иван практикува и друг тип спорт за незрящи - “шоудаун”, който е специализиран за хора с увреждания. Близък е до тениса на маса, но при него топчето трябва да мине не над мрежа, а под централна разделителна дъска, за да влезе в специален джоб.

Иван е голям фен и на шахмата, при това от дете. Той е президент на Българската федерация по шах за хора със зрителни увреждания, а преди два месеца в София бе домакин на световното първенство. На него българският отбор зае 11-ото място, а Иван не скри, че надеждите му са били за влизане в осмицата. По древната игра се запалва още като малък, преди инцидента, който променя живота му. Баща му го запознава с фигурите от чернобялата дъска, а след години той прави това с малката си щерка. Сега малко съжалява, че не е бил по-настоятелен, за да стане тя и професионален състезател.

Един от най-тежките моменти в живота му е смъртта на неговия черен лабрадор Вита – кучето водач, с което е денонощно години наред. И досега - вече няколко години, откакто Вита я няма, той не смее да си вземе ново куче. “Причината е емоционална, не съм си счупил белия бастун, не си сменям мобилния телефон или лаптопа, това е нещо много различно. Когато загубиш нещо вярно, нещо близко, нещо интелигентно – все едно си загубил много близък човек. Когато загубих майка си и баща си – аз не тръгнах да си търся нови такива”, така Иван обяснява защо все още е сам без четириног приятел водач.

Освен спорта и писането, смисъл в живота му дава и музиката. Той обожава българската поп музика, най-често слуша любимите си изпълнители Орлин Горанов и Мариана Попова. Сигурно ще е интересен и фактът, че той е работил и като експерт в Министерството на образованието, младежта и науката.

Денят на 41-годишният Иван е напълно разграфен – той членува в редица неправителствени организации, които се борят за образователната, трудовата и спортна интеграция на хората с увреждания. Председател на Спортен клуб за интеграция “Витоша” (С.К.И. “Витоша”). Освен всички занимания, той намира време и за любимата си история. Иван все пак е историк, защитил е докторска дисертация по история, като редовен докторант към Алма Матер. Продължава да пише научни публикации в областта на външната политика на България през Втората световна война. 13-те книги, които е написал досега, са в областта на спорта и историята, за хората с увреждания. Първият си роман “Феникс” започва през 2014 г. и за четири години е факт. Освен на хартиен носител, книгата е и в аудио версия, за да може да по-достъпна за читателите.

Как може човек да се занимава с толкова много неща – това го питат приятелите му. “Може, за мен няма невъзможни неща”, категоричен е Иван.