Откриха изложба на съвременно българско изкуство в Европейския парламент

15-годишен е открил стрелбата в училището в Кентъки Загинали са момче и момиче

Румен Порожанов: Земеделските производители трябва да получават справедлива цена за продуктите си

България на 56 място в класация на най-добрите страни в света

Скандал със зетя на Орбан може да струва на Унгария €43,7 млн. ОЛАФ готви глоба на Будапеща за злоупотреба с еврофондове

Фалстарт на делото срещу Ченалова

КЕВР: Спекулация са твърденията за драстично поскъпване на тока за бита

Съдът в Румъния определи като неприемливи части от промените в правосъдното законодателство

Предсрочни президентски избори във Венецуела до края на април

Еманюел Макрон ще се срещне с Доналд Тръмп края на април

Разпитаха американския правосъден министър във връзка с евентуалната руска намеса на изборите в САЩ

Българският филм „Ага“ ще закрие кинофестивала „Берлинале“

Организацията “Шалом”: Законът трябва да осигури право на собствена изява

Екатерина Захариева: ЕК е отпуснала средства за комуникационната сигурност на Западните Балкани

Хиляди левове се харчат за спасителни акции у нас

Неизбежен ли е Евразийският век?

Към днешна дата Китай е подписал меморандум с 56 страни и регионални организации по линия на проекта „Един пояс, един път“

Наскоро се завърнах от впечатляващо двуседмично пътуване до Китай. Поводът беше международната премиера на най-новата ми книга „Един пояс, един път – Китай и новият евразийски век“. По време на моето посещение бях поканен от Северозападния университет в Сиан, Китай, да изнеса лекция и семинар за настоящата глобална политическа и икономическа ситуация в контекста на новия китайски икономически „Път на коприната“, както често наричат проекта „Един пояс, един път“. Това, което съм видял при многобройните си посещения в Китай, и това, което знам за изключително впечатляващия международен инфраструктурен проект, ме убеждава, че към настоящия момент евразийският век неизбежно ще се осъществи. Идиотските войни на вашингтонските ястреби и на военната индустрия – в Сирия, Украйна, Либия, Ирак, а сега и провокациите срещу Китай в Южнокитайско море – няма да спрат най-внушителния и трансформиращ икономиката проект в продължение на повече от век.

Благодарение на непрекъснатите войни, в които влизат американските президенти, и на безплодните опити за спасяване на банките от Уолстрийт и спонсорираните от правителството компании като „Фани Мей“, федералният дълг на САЩ е доста над 103% от БВП. Той достига удивителните 19,5 трилиона долара, или повече от 163 000 долара на глава от населението, а тази година Вашингтон добави към дълга близо 600 милиарда долара. Страни като Китай и Русия избягват да субсидират този дълг, който нараства с рекордно темпо.

Базисната инфраструктура на американската икономика – мостове, канализационни и пречиствателни станции, електрическа мрежа, железопътни линии, магистрали – бяха пренебрегвани в продължение на повече от четири десетилетия поради най-различни причини. Неотдавна Американското дружество на строителните инженери изчисли, че брутният вътрешен продукт ще намалее с 4 трилиона долара между 2016 и 2025 г. заради неосъществените бизнес продажби, нарастващите разходи и намалените приходи, ако страната продължава да не инвестира достатъчно в своята инфраструктура. Отгоре на всичко те са сметнали, че през следващото десетилетие на САЩ ще им бъдат необходими инвестиции в инфраструктурата в размер на 3,3 трилиона долара, и то само за да бъде тя обновена.

И въпреки това нито щатите и градовете, нито федералното правителство могат да финансират подобна инвестиция в бъдещето при сегашната задлъжнялост. Не и докато корумпирани банки и финансови фондове държат САЩ за заложник. Това е залезът на американския век, един зле прикрит с надменност и високомерие имперски експеримент на група скучни старци като Дейвид Рокфелер и неговите приятели от Уолстрийт и военната промишленост. Това е може би най-ярката разлика с това, което днес се случва на изток, в цяла Евразия.

Мисълта за трансформацията

Евразийският век е името, което дадох на икономическото пробуждане на Китай, страните от Централна Азия, Русия, Беларус, Иран и евентуално Турция. Те са изцяло свързани чрез най-големия и най-амбициозен инфраструктурен проект в съвременната история – инициативата на китайския президент Си Дзинпин „Един пояс, един път“. Проектът и неговите резултати за европейската и останалата част от световната икономика досега са посрещани от Запада с ледено мълчание, за което няма никакво обяснение.

Тук е моментът да разгледаме детайлно онова, което се знае до момента. То разкрива най-впечатляващите разработки. Цялостният проект не е просто схема на Китай, изработена от Централния комитет на Комунистическата партия, която след това просто да бъде приложена дословно в близо 60 държави от Евразия и Югоизточна Азия.

Проектът „Един пояс, един път“ ще следва два основни маршрута. Инициативата ще се фокусира върху съвместното изграждане на онова, което наричат нов евразийски мост по суша от Китай през Казахстан към Ротердам. Други железопътни коридори по суша в рамките на проекта включват развитие на икономическите коридори Китай – Монголия – Русия, Китай – Централна Азия – Западна Азия, Китай – Пакистан, Бангладеш – Китай – Индия – Мианмар и Китай – Индокитайски полуостров. Това е от огромно значение.

Към днешна дата Китай е подписал меморандум за разбирателство с 56 страни и регионални организации по линия на проекта. Откакто обяви идеята си за инициативата през 2013 г., президентът Си Дзинпин лично е посетил 37 страни, за да обсъди неговото изпълнение. Китайската железопътна група и China Communications Construction Company са подписали договори за изграждане на ключови маршрути и пристанища в 26 страни.

Ефектите от „Един пояс, един път“ вече започват да се проявяват. По-рано тази година ирански контейнеровоз пристигна в пристанище Кинджоу (Qinzhou) в Китай с 978 контейнера от няколко страни през съвременния морски път на коприната, който отваря първия корабоплавателен маршрут, свързващ Близкия изток и залива Бейбу (или Тонкинския залив на виетнамски). През февруари 2016 г. товарен влак с китайски стоки премина само за 14 дни по железопътна линия от 5900 мили (9500 километра) от източната китайска провинция Джъдзян през Казахстан и Туркменистан. Според ръководителя на Иранската железопътна компания това е с 30 дни по-малко от транспорта по море от Шанхай до иранското пристанище Бандар Абас. Китай и Иран, които вече официално са част от „Един пояс, един път“, планират двустранната им търговия да надхвърли 600 милиарда долара в близките 10 години. Впрочем никоя от планираните сделки не е в щатски долари.

В момента Китай преговаря с 28 страни, сред които и Русия, за изграждане на високоскоростни железопътни проекти, съобщават от китайския производител на влакове China CNR. Това включва огромна съвместна китайско-руска високоскоростна линия между Казан и Москва на стойност 15 милиарда долара. 770-километровата железопътна линия между Москва и столицата на Татарстан – Казан, ще скъси времето за пътуване от 12 часа на едва 3 часа и половина. Китай се съгласи да инвестира 6 милиарда долара в проекта, който ще се превърне в част от високоскоростната железопътна линия между Москва и Пекин на стойност 100 милиарда долара.

Финансиране на промяната

Впечатляващо е, че Китай е осигурил ангажимент за инвестиции от различни донори, включително Китайската банка за развитие, Китайската банка за внос и износ (Export-Import Bank of China), Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, създадена по инициатива на Китай, Новата банка за развитие на БРИКС и други източници, включително от Фонда „Път на коприната“. Фондът „Път на коприната“ е осигурил 40 милиарда долара за финансиране на проекти в рамките на „Един пояс, един път“. До момента е осигурен достъп до приблизително четвърт трилион долара налични пари и още половин трилион в наднационален работен капитал.

Досега 80% от китайския внос на петрол и газ преминаваше през пролива Малака и бе обект на контрол от страна на САЩ. Ако евентуално ескалира напрежението между Вашингтон и Китай заради Южнокитайско море или друг проблем, Китай щеше да бъде принуден да падне на колене, също като Япония преди обявяването на война през 1941 г., когато САЩ наложи ембарго върху петрола си. Сега втори тръбопровод доставя природен газ от газовите полета на Катар и Мианмар до Китай.

Във времена, в които американската хегемония се проваля, както никога в кратката й история досега, инициативата „Един пояс, един път“ нанесе съкрушителен удар на геополитическата стратегия на САЩ. Днес евразийският век е неизбежен и необратим. Основавайки се на различни принципи на сътрудничество, а не на доминация, той би могъл да предложи на САЩ и ЕС начин за изграждане на истински просперитет, който не е основан на заграбване и дългово робство.

 

Превод: Десислава Пътева, публикувано в списание A-specto

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (15)

  1. Глупости! Ние имаме по голяма тръба за евроатлантическия газ на боко.

  2. Копи пейст от А-спекто по-скоро. Там пишат, че американската армия няма пари за нови танкове и за това модернизира старите… M1A2 SEP които ще излезе през 2017 леко се подминава. Икономиката на САЩ за 2016 е в положителна величина 1.8… 2017 и 2018 се очаква да е на 2%… Безработицата е 4.8%. Сигурно ще да са зле. Стоковите пазари поставиха рекорд по оборот през Август… Със сигурност САЩ се сриват 🙂 , както съм сигурен ,че авторът на статията познава „скучния“ Рокфелер.

  3. Да добавя, че Уилям Енгдал, е анти-глобалист и пише за азиатски и руски списания. Интересно как един анти-глобалист ще агитира за „Един пояс, един път“ . Но няма значение нека приемем изказванията му за единствени и неповторими… или поне нека комент и Велемир ги приемат де.

    1. Завършил е инженерни науки в Принстън,сравнетелна икономика в Стокхолм,на свободна практика,от 1987 г. живее в околностите на Франкфурт на Майн.Автор е на беестселърите „Век на войни :англо-американската политика и новият световен век“,2004 г. – За свалянето на шаха на Иран през 1979 г.,за да се спре съветската експанзия към топлите морета,във връзка с петролните полета,на „Семената на разрушението : скритата цел на генномодифицираните продукти“,2007 и на „Властта на парите : възходът и упадъкът на американския век“,2009 г.

  4. Само за 1 седмица да спрат да цензурират интернета в Китай и е избухнала гражданска война, която ще ги върне десетки години назад. Точно както се случи при падането на Берлинската стена с бившите комунистически страни.

    1. Китайците не се палят от поритика като нас европейците,а слагат бизнеса на първо място, поради което няма как да избухне гражданска война там.В миналото това,което днес някои автори и главно историци в нашите учебници по история наричат гражданска война,главно след Втората световна и отделянето на Тайван е резултат от външно влияние,а не от вътрешни противоречия.В Китай има 28 основни етноса и през по-голямата част от историята си са били ръководени от един владетел.Има много,хилядолетия да се учат от нас европейците,докато стигнат до нашето разбиране за политика.

  5. ABE COBANI-KITAI PROIZVEZDA 30 PROCENTA OT SVETOVNATA IKONOMIKA.POMNJA DUMITE PO TELEVIZIJATA NA MAO-RABOTETE-RABOTETE-SLED 30 GODINI SVETA E NAŠ. VSIČKITE MARKI SE PRAVJAT V KITAI.CETEŠ ADIDAS-MADE IN CHINA,PUMA-NIKE,A OSTE KOLKO.EEE KADE E USA-EVROPA, V DZAZA E.

  6. Полседните му два абзаца сочат САЩ като бъдещ проблем за световната сигурност.

  7. Оххх… Чудя се защо статията ми прилича много на Работническо дело или ТАСС от едно време. Рубладжии има и в Америка, нали така?

  8. Основният проблем на всяка сигурност е, че всеки иска да е полицая, който я охранява. Бая ти Ганя има друг проблем. Ако може да му дадат Солунската митница…. Гане, ;). Сещингс? Апропо, Хитлер през 36-та е бил в положение, подобно на положението на Путин сега. Нацията иска да доминира, лидерът има възможност да прави каквото си иска с малките играчи и го прави. Лошото е, че историята се повтаря, като фарс! Или сте забравили как Сталин и Хитлер си поделиха Полша? Нищо ново под слънцето. Крим и Сирия са само началото, а вие за Китай ми спорите…

  9. „Нацията иска да доминира, лидерът има възможност да прави каквото си иска с малките играчи и го прави.“ – америка през послдените… 60 години?

  10. „Нацията иска да доминира, лидерът има възможност да прави каквото си иска с малките играчи и го прави.“ – америка през последните… 60 години?

    1. Нормално. Спечелиха Втората Световна. Само че не култивираха Сибир със затворници и не умориха Украйна от глад ами си развиваха интересите и технологийте. За това и сега плащат стотинки за Руски ракетен двигател да изведе сателит за 200 милиона. Примерно.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.