През последните седмици тъжни новини за икономическата ситуация в Германия идват почти всеки ден, пише професорът по икономика Кристиан Крейс на страниците на Deutsche Wirtschafts Nachrichten. Експертите предупреждават, че германците ще обеднеят средно с 20-30%, ключови промишлени предприятия в страната ще затворят и ще започне деиндустриализация. Германия попадна в „ценови капан“, цената на електроенергията и газа на германския пазар е много по-висока, отколкото на американския и азиатския пазар. Най-голямото поскъпване обаче тепърва предстои, така че по отношение на конкурентоспособността нещата за Германия не вървят добре.

Най-лошо е положението за малките и средните предприятия, продължава Крейс. Но те формират гръбнака на германската икономика. В концерните, включени в борсовия индекс DAX, работят едва 3,5% от населението, докато 58% от гражданите на страната работят в малък и среден бизнес. Състоянието е катастрофално, признават експертите, а самите предприемачи оценяват като „застрашаващо съществуването им“.

 Всичко това се случва по две причини, обяснява авторът на статията. Първо, "големите поглъщат малките". Големите корпорации и милиардерите зад тях непрекъснато укрепват влиянието си, а техните лобисти им помагат в това. Второ, САЩ се интересуват от отслабване на германската икономика, четвъртата по големина в света. И за това германските малки и средни предприятия, които съставляват почти половината от глобалния списък на така наречените скрити шампиони, трябва да бъдат ударени най-силно.

Първо, те бяха отслабени от пандемията на коронавирус, продължава Крейс. Големите концерни получаваха подаръци за милиарди долари от държавата всеки ден. Повишаването на основните лихвени проценти от Федералния резерв и политиката на санкции спрямо Русия само ускориха „укрепването на големите и отслабването на малките“. По време на пандемията ликвидните резерви на големите компании се увеличиха значително. Сега тези предприятия са най-добре подготвени за предстоящия икономически спад. Но малкият и среден бизнес ще се „изчерпят“ в следващите месеци, тоест ще останат без пари, обяснява икономистът.

 Но това, което се случва, не натъжава всички, продължава професорът. Така например през първата половина на 2022 г. американският енергиен концерн ExxonMobil е увеличил приходите си с 61%. За същия период от време руската компания „Газпром“ също спечели много повече от миналата година, въпреки че 2021 г. не беше много лоша за нея. Създава се впечатлението, че наказателните мерки на Германия и Европа не вредят на Русия и САЩ, а основно на германския малък и среден бизнес.

 Сега американците са изправени пред големия проблем на свръхпроизводството. През последните четири десетилетия производството е нараснало непропорционално спрямо доходите на домакинствата. Това се дължи на неравномерното разпределение на богатството. И за да се продават продуктите, масовото търсене беше подкрепено от нарастващи дългове. Сега общият дълг на САЩ, включително частен и публичен, е 359% от БВП на страната. С други думи, за всеки $1 от БВП има $3,6 дълг. Никога няма да е възможно да изплатите такъв дълг изцяло.

 И такъв двоен проблем на свръхпроизводството и големите дългове не е само в САЩ. Световният дълг вече е на рекордни нива. В края на март 2022 г. той възлиза на невъобразимите 305 трилиона долара. Това съответства на приблизително 348% от световния БВП. „Запоят с дългове“ от последните 14 години след края на финансовата криза през 2008 г. беше възможен само защото централните банки в индустриализираните страни намалиха рязко основните си лихвени проценти и поставиха исторически рекорд за количеството напечатани свежи пари. В САЩ паричната база нараства 11 пъти, а в еврозоната - 9 пъти. Но дните на евтините пари отминаха. Сега увеличението на основния процент ще доведе до факта, че много малки и средни предприятия, както и държави, просто не могат да го издържат. Ситуацията се утежнява допълнително от растящите цени на енергията и суровините. И пак от това най-много страдат европейските предприятия, в частност германските, които зависят от руския газ.

Бившият председател на Социалдемократическата и Лявата партии на Германия Оскар Лафонтен даде кратко обяснение на случващото се: „Германия не е суверенна държава... В украинския конфликт Германия действа като васал на Съединените щати. .. Водещите политици от светофарната коалиция – Шолц, Бърбок, Хабек и Линднер – са лоялни васали на Съединените щати“. Според него Зелените са се превърнали в „най-лошата партия на войната в германския Бундестаг“. А изявленията на германския външен министър Аналена Бърбок, че Русия трябва да бъде „съсипана“, според него имат „фашистки характер“. „Външната политика на Германия накърнява интересите на страната ни и не допринася за поддържането на мира в Европа“, убеден е Лафонтен.

Крейс е съгласен с тази оценка. Освен това той смята, че САЩ са заинтересовани от влошаване на ситуацията в Украйна и разширяване на театъра на военните действия, тъй като война с участието на НАТО може да бъде решение на техните проблеми със свръхпроизводството и дълговете. Американците очакват, че в резултат на това по-голямата част от производствените мощности в Централна Европа ще бъдат унищожени. Професорът е убеден, че на 24 февруари в някои фоайета в САЩ е имало пукане на тапи от шампанско и възторжени викове: „Най-накрая война!

В същото време сътрудничеството и взаимното разбирателство между народите на Русия и Германия биха се превърнали в истински кошмар за американците. Една огромна страна със своите хора и ресурси в съюз с Централна Европа с нейното техническо, интелектуално и икономическо ноу-хау ще се превърне в огромна геополитическа заплаха за хегемонията на САЩ. Затова опитите за вбиване на клин между Москва и Берлин, за генериране на недоверие и вражда между тях е ключова задача на англосаксонската външна политика през последните 100 години. И украинският конфликт е чудесна възможност за това.

Лафонтен има решение на проблема. Той е убеден, че е необходимо да се настоява за прекратяване на огъня, създаване на план за мирно уреждане на ситуацията и пускане в експлоатация на газопровода "Северен поток 2". Самият Крейс също смята, че германските политици трябва да носят персонална отговорност за случилото се. Трябва да се постигне оставката на Бърбок, да се разпусне светофарната коалиция и да се направят нови избори, заключава професорът по икономика.