На 16 декември 2018 да почерпят

Пътят на Петър през огън и лед Авантюристът се готви да покрие „Тройната корона” през март

Червеното цвекло нормализира кръвното налягане Подходящи за консумация са и листата

Арестувани са четирима души, включително двама полицаи, за „обида на турското знаме и нация”

Млада жена бе блъсната на пешеходна пътека в центъра на столицата

ЕС призова Турция да се въздържа от всякакво едностранно действие в Сирия

Банско е № 1 и ще остане № 1, заяви Цветан Цветанов на официалното откриване на сезона в курорта

Спешна среща между Спас Русев и Славиша Стоянович

Президентът Радев в Йордания: Не трябва да се инвестира само в магистрали, а и в човешки капитал и научно сътрудничество

Коледата невъзможна за „Левски“, „сините“ пак трагични далеч от „Герена“

Десислава Радева за полицейска проверка през февруари: Стоях в колата на НСО ни жива, ни умряла Тежковъоръжени жандармеристи дърпали шофьора й за ревера

Пилот загина, след като изтребител се разби при кацане в Украйна

Порошенко обяви създаването в Украйна на автокефална православна църква

Цветан Цветанов се срещна с кмета на Банско Георги Икономов

Вижте от птичи поглед как върви строежът на хотел Hyatt Regency в София

Немци преоткриха Преславското злато

Плочка от диадемата. Снимки Христо Христов, авторът и Архив

България притежава най-богатата и бляскава находка от средновековни накити в Европа – Преславското златно съкровище. Догодина стават 40 лета от откриването му, но невероятно – досега на всички 172 предмета, най-вече владетелски бижута, никога не е правена пълна консервация и реставрация. Няма време от “екскурзии” на съкровището по света? Или достатъчно средства? Отговорът вече е без значение. От февруари немски специалисти от Римско-германския централен музей в Майнц, където е най-големият изследователски център за древни технологии в Европа, работят по българските уникати.

“Години наред търся средства и начин това да се случи, защото съкровището се руши от времето, властниците го влачат по всякакви изложби, а пари не постъпват”, откровен е проф. Станислав Станилов. Наистина до 2001 г., когато бижутата се завръщат за постоянно във втората българска столица Велики Преслав, където са открити, вече са обиколили над 30 държави. И през последното десетилетие съкровището продължава да пътешества, но през по-голяма част от времето е във витрините на местния исторически музей, където има специална стая трезор. Изложено е във виенски витрини при подходящи показатели на въздуха. През февруари за Германия са отпътували половината от накитите – медальони, наушници, апликации за дрехи, които трябва да се завърнат в късната есен. Тогава ще отпътуват втората серия бижута – сред тях е най-пищната 227-грамова златна двустранна огърлица. Също и петте плочки от диадема, която е украсявала като корона главата на българска принцеса. Те са сред елементите на съкровището, за които е полагана грижа, укрепвани и реставрирани са от проф.Веселина Инкова.

Българо-немският проект е между историческия музей в Преслав, Националния археологически институт с музей при БАН и Римско-германския централен музей в Майнц. Ръководител от наша страна е проф. Станилов, а проф. Фалко Дайм – от немска. България не участва със средства. Те ще бъдат осигурени от германското научно дружество и още няколко места. “Този проект е чиста наука, не е бизнес. Всичко е безвъзмездно, не с пари, което не е в наша чест, но е така”, уточнява проф. Станилов. Няма точни данни колко ще струва консервацията и реставрацията на накитите. На финала ще бъде издадена книга за Преславското съкровище, където български учени ще опишат всичко за ценната археологическа находка от X век, а немските – за нейната технология на изработване и съхранение за векове напред.

“Гостуването” на съкровището в лабораториите на Майнц може да даде и много отговори на спорни въпроси. Смята се, че бижутата, истински произведения на ювелирното изкуство с използване на клетъчен емайл, филигран, вградени органични перли, кристали, полускъпоценни камъни, са излезли изпод ръката на майстор във византийската столица Константинопол. Използвани са техники, познати и прилагани само там, няма данни да са практикувани у нас, коментират учени. “Една част от съкровището е изработена наистина в Константинопол, друга част обаче вероятно е работена в Преслав. Коя тук и коя там, ще се реши, след като се направят анализи”, категоричен е проф. Станилов. Предстои пълен стилов, морфологичен и конструктивен анализ на накитите. Съкровището е сборно и наистина е възможно част от бижутата да са произлезли от ръцете на български майстори в Преслав по времето на Златния български век. Първият му проучвател е покойният проф. Тотю Тотев. Но във времето, когато е работил, нивото на науката и технологиите е било друго. Сега съкровището може да заблести с нова светлина.

Планирано е проектът да приключи в края на 2018 г. Това поставя въпроса дали Преславското златно съкровище ще участва в планираната изложба в Лувъра, където догодина трябва да бъде подредена изложба “Епохата на българските царе” по повод председателството ни на Европейския съюз. Представители на Лувъра вече са посетили музея във Велики Преслав, за да изберат експонатите. Витрините със съкровището приковали вниманието им. Съкровището ще участва в поредна експозиция само ако е напълно готово, казва проф. Станилов.

Иначе Велики Преслав е гостоприемен за туристи и те има какво да видят. Ето как съвременникът на Златния век Йоан Екзарх описва великолепието на старопрестолния град: “Ако ли някой селяк и нищ и чужд човек дойде отдалече до кулите на княжеския двор и ги види, той се учудва. Когато влезе в двореца и види високи палати и църкви, украсени отвън с камък, дърво и шарки, а отвътре с мрамор и мед, сребро и злато, не знае на какво да ги оприличи, защото не е видял такова нещо в своята земя… и ако някой го запита, когато се завърне в своята земя..: “Какво видя там?”, той ще рече: Не зная как да разкажа това – само с вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота!” И за Преславското съкровище е така – само на педя разстояние ще го видите във витрините на музея и ще почувствате величието българско.

 

Марийка Златото изкопала огърлицата

Откривателката Марийка
Откривателката Марийка

Поредица от случайности съпътстват откриването на средновековния шедьовър. Съкровището е намерено на 11 април 1978 г. от кооператорки, които в паметния ден забивали пръчки и така оставяли белег за лозички. Още през 2005 г. “Труд” откри главната виновница – Марийка Вичева Чочева, тогава на 83 г. и вече с прякор Марийка Златото. Жената беше болна на легло, но споменът за красивите бижута й беше като от вчера. Било в местността Кастана на 3,5 км северозападно от дворците. Както правели нишани (белези) за лозички, Марийка забила пръчка, но усетила, че се хлъзга в нещо. Като разровила земята, открила лъскава топчица. “Ей, юздата на коня намерих!”, викнала тя към другарките, защото била сигурна, че държи украса за конска глава. Всъщност в ръцете й била тежката огърлица. И другите жени се втурнали да ровят и наизвадили от рохката почва коя обеца, коя висулка… Казали на бригадира, но той залисан не обърнал внимание. Мария скътала топчицата в кърпа и вечерта я показала на дъщеря си Вичка. Тя била сигурна, че “това е работа за музея”. На другия ден работничките предали всичко на шефа, а той отнесъл предполагаемото имане в градския съвет. Никой не получил и стотинка награда за честността, която по онова време била най-нормалното нещо. Засаждането на лозето се забавило – на полето пристигнали археолози и буквално пресели всяка бучица. Находките били пръснати на площ от половин декар. Предполага се, че съкровището е било изровено още през есента, когато теренът бил разоран в дълбочина 70 см.

Тогава е била разрушена землянка, в чиято пещ е било скрито съкровището (най-вероятно от беглец или крадец при византийското нашествие в Преслав б.а.). Накитите, които били в сандъче, са се попилели и са презимували в почвата близо до повърхността.

Красивите бижута почти веднага били изложени в читалището на Велики Преслав, поизчистени от калта и подредени в 3-4 кутии. После гостували в съседния Шумен и след месец отпътували за столицата. 22 години минали, докато съкровището се завърне у дома във Велики Преслав. За местните хора това било истинско събитие, равносилно на второ откриване.

А как възкръсна споменът за откривателката Марийка? През май 2005 г. при посещение на великопреславския музей Емилия Масларова от “Коалиция за България” се заинтересувала кой е откривателят. Така й казали за жената, а тя обещала доживотна втора пенсия. Марийка получавала само 81 лв. месечно за стажа си на полето. За съжаление няколко месеца след признанието пенсионерката почина, но близките й получиха 370 лв. за паметна плоча. Баба Марийка никога не е имала бижу от злато и пред “Труд” приживе беше категорична: “Богатството не е в златото, а в здравето и работата. Съкровище съм намерила, но късметът ми не е в него, а в хората покрай мен”.

Бижутата са на владетелска съпруга с девическа шия

Двустранната огърлица е лежала перфектно на фината шия на българска принцеса.
Повече от сигурно е, че знатна дама, съпруга на владетел, е притежавала съвършените бижута. Те са предимно златни, изработени с различни техники, предизвикателство и за съвременни ювелири. Впечатляваща е двустранната огърлица с Богородица и още изображения в съседните й плочки, постигнати чрез клетъчен емайл. Тя най-вероятно е красяла фина, буквално девическа шия, личи по малкия й диаметър. Това е един от аргументите, че колието е част от зестрата на младата византийка Мария-Ирина, съпруга на цар Петър. Още една огърлица е възстановена при реставрация. Безспорно доказателство за ранга на притежателката са и петте плочки от диадема, смятана за владетелска инсигния. Запазена е централната плочка с разпространената сцена в Средновековието “Полетът на Александър Македонски”, на която той е показан в колесница, теглена от грифон. Сред накитите са тежки, богато украсени наушници, златни и позлатени апликации и копчета, които са красели владетелски одежди. Два пръстена привличат внимание в съкровището, единият е с ранна датировка, но анализът в Майнц трябва да даде точен отговор и за него.

Сребърни лъжици, части от чаша, обкови от рог и 15 византийски сребърни монети от византийските императори Константин VII и Роман II (945-959 г.) са част от находката и помагат да се датира след средата на X век.

Досега на съкровището е правено едно копие от сребро с позлата, но за съжаление най-красивите предмети от него бяха откраднати от витрините на регионалния музей в Шумен. След това реплики не са правени. А интересът от посетители, които биха искали да се снимат с накитите, е огромен. Още при посещение във Велики Преслав на президента Първанов (2002-2012) съпругата му Зорка Първанова се интересувала не разполагат ли с подобно копие, което да предоставят, разказва вече бившият музеен шеф Георги Майсторски. И до днес реплика не е изработена, но си струва, макар че може да излезе и милион.
Според информирани от италианската компания “Булгари” са искали да откупят правата за красивите модели от Преславското златно съкровище. Видели съвършените бижута на изложба в Рим и дори били готови да дадат $27 000. До разговори никога не се е стигало.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.