Конкурс за лого на ново компютърно училище Определят победителя с електронно гласуване

Чешкото правителство подаде оставка

Френската полиция нахлу в централата на „Лакталис” (Lactalis) заради скандала със салмонела

Бойко Борисов разговаря с косовския президент Хашим Тачи

Румен Петков обсъди междудържавните отношения с шефа на руското разузнаване

Досъдебно производство за хулиганство срещу лекаря, явил се пиян по време на дежурство

Скара с пържоли вдигна на крак пожарната, остави без ток половин Монтана

Пожар изгори жилище във Враца и засегна съседни апартаменти

53-годишна жена е загинала при катастрофа край Хасково 21-годишно момиче е с опасност за живота

Борисов: Аз съм зелен! В Пирин става въпрос само за втори лифт

Заловиха 16-годишен, пет пъти обирал училище във Вършец

Трите жени от къщата на ужасите в Свищов отказват да излязат

БСП внесе вот на недоверие срещу кабинета „Борисов“ 3 Атакуваме правителството по темите здравеопазване, обществени поръчки, строителство, саниране и контрабанда, заяви Нинова

Приеха закона на Пеевски, Цонев и Хамид срещу вторичното разграбване на КТБ

Задигнаха катастрофирал автомобил, зарязан от собственика си Потърпевшият се блъснал и избягал

Неосъждан затворник се бори за златния си имот край морето

Възрастните хора чакат справедливост от съда и държавата

Варненецът бай Васил е получил обезщетение по 2,13 лв. на ден за престоя зад решетките

Варненец на преклонна възраст получи след над половин век обезщетение за изтърпяна репресия и затвор без съд и присъда. Държавата чрез областната управа в морската столица изплати на Васил Георгиев Василев 2240 лева за прекарания кошмар в зандана в продължение на 2 години и 11 месеца. Така старецът получи по 2,13 лв. на ден за прекараните зад решетката 1107 дни.

Делото, по което е вкаран да търка нара във Варненския и в Плевенския затвор през далечната 1961 г., липсва в архивите, няма и помен от него. Да е живот и здраве, бай Васил ще навърши скоро 90 години. Но незаслужено съдбата му отказва спокойни старини, защото той води дълга и безкрайна битка с администрация, бюрокрация и чиновници, за да си върне златен имот в най-красивата местност край Варна и морето – Траката, конфискуван му навремето, за това, че е бил в затвора.

Съпругата на бай Васил - бившата учителка по математика, показва мястото със застроена вила в него.
Съпругата на бай Васил – бившата учителка по математика, показва мястото със застроена вила в него.

„Чакат ме да умра и да не ми го върнат никога“, казва бай Васил, решил обаче твърдо да оцелее в този параграф 22 и да търси решение на проблема при омбудсмана Мая Манолова, както и да стигне до Съда по правата на човека в Страсбург.

Навремето са го пратили в затвора заради скалъпена история – купил вълна да я обмени срещу плат за 4 костюма от излишъка на склададжия и го набедили, че така подпомогнал извършването на кражба от негова страна. По това дело са изправени пред съда 25-30 души. Васил Георгиев, тогава на 35 години, е изпратен да търка нара 7 години, но след изтърпяване на по-малко от половината наказание е помилван. Баща му Георги Василев Михалев, който произхожда от заможно семейство в Сливенския край и е виден деятел на БЗНС „Никола Петков“, както и кандидат за народен представител на партията след 1944 г., излежава цялата присъда от 5 години. Майката и сестрата на Васил са осъдени условно. Първата му съпруга Маргарита, с която имат син, го напуска заради ултиматума на родителите си, активни борци срещу фашизма. „Партията и ние или той“ – между тези две неща е трябвало да избира булката на „народния враг“ и тя го зарязала.

В ареста на бай Васил му счупили зъб, а прозорчето на килията било заковано с ламарина, като светлината отвън едва се процеждала през дупките.

„Другарю Василев, спрямо вас и вашето семейство се поизсилиха оперативните работници. Кажете къде искате да отидете на работа“, попитал го след излизане от тюрмата лично първият секретар на ОК на БКП във Варна Тодор Стойчев. Като специалист по икономика го назначили в „Деспред“, където се издигнал до началник на вноса, износа и транзита.

Съдебното удостоверение, че в описа и архивите няма наказателно дело №349 от 1961 г., по което бай Васил е бил изпратен в затвора и му е отнет имотът в Траката.
Съдебното удостоверение, че в описа и архивите няма наказателно дело №349 от 1961 г., по което бай Васил е бил изпратен в затвора и му е отнет имотът в Траката.

Личната и семейна драма, която разказа за „Труд“ старецът, продължава и до днес. Тоталната репресия през 60-те години на миналия век посегнала и на апартамента му в центъра на Варна, до входа на Морската градина, в най-старата жилищна кооперация, строена през 1937 г. За късмет домът бил ипотекиран и не са могли да го конфискуват. Но по силата на измислената присъда народната власт сложила ръка на парцел от 2 дка и 6 ара и го дала за ползване на „свои хора – все комунисти от класа“ по думите на бай Васил. Без акт за собственост, без строителни разрешения техните наследници вдигнаха цял палат на моето място, твърди още той и показва своя нотариален акт №18 от 25 април 1957 г. Тогава си е купил парцела за лозе срещу 7000 стари лева в местността Траката-Ваялар до бившия елитен ресторант „Траката“ и в близост до вилата на бившия италиански консул Пиетро Тергета. Половината пари взел назаем от приятел.

На сега действащия пазар за недвижими имоти цените на парцелите в живописната местност гонят 1000 евро на кв. м и цялото място струва над 2 млн. евро.

Минават доста години през демокрацията, през които бай Васил не си е потърсил правото на законна собственост върху имота. Въпреки че след 1991 г. е кмет на „Възраждане“, общински съветник и член на Клуба на репресираните във Варна . Когато обаче тръгва да си върне земята, попада в омагьосания кръг на бюрокрация, съдилища и липса на заинтересованост на институциите да решат казуса в името на справедливостта. Събрал е огромен куп документи и архиви, към които е прибавил и съдебно удостоверение от Варненския окръжен съд – наказателно отделение, че в описа на съда изобщо няма образувано дело №349/1961 г., заради което е тикнат в затвора и заради което държавата слага ръка на имота му.

През 2006 г. излиза решението на Варненския районен съд за правото му на собственост върху парцела. Две години по-късно го потвърждава ВОС. Оттогава досега топката за изпълнението се прехвърля между общинската служба по земеделие и общината, мотаят го от врата на врата и не му издават удостоверение и скица на имота. Няма гише или служба, които да не познават бай Васил и съпругата му Мария, бивша учителка по математика. Връщат ги с мотива, че трябва да се изчака изработването на нов подробен устройствен план, семейството плаща на лицензиран геодезист да направи помощен план на мястото и да очертае точните граници. Със заповед 3433 от 2012 г. на бившия кмет обаче се определя застроената и незастроената площ с прилежащите им територии и се признава всъщност правото на вилите върху терена на бай Васил, въпреки че съдът на две инстанции е решил, че той е негова собственост. Междувременно обитателите на постройките в парцела се сдобиват в кметството на район „Приморски“ с удостоверения за търпимост според параграф 127, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, за който юристи продължават да твърдят, че е най-безумната поправка, която амнистира, реабилитира всяко незаконно строителство до 2001 г. и дава възможност за узаконяването му.

Ходенето по мъките продължава, докато се стигна до решение на Варненския районен съд от 25 февруари м.г., което отменя отказа на общинската служба по земеделие да възстанови правото на собственост на Васил Георгиев. С определение на магистратите на основание на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи му се признава собствеността върху по-малко от половината, за което има нотариален акт. Всъщност от 2,6 дка може да си върне 1,044 дка. След обжалване във Варненския административен съд делото е върнато отново на ВРС с мотива, че трябва да бъдат конституирани лицата, които владеят имота. Междувременно два пъти бай Васил и съпругата му вкарват преписки в края на 2015 и през лятото на 2016 г. в областната администрация, очаквайки справедливо решение от държавата, която им е отнела имота на основание на несъществуващо наказателно дело срещу собственика му, сега да му го върне. Отговор обаче досега няма.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. А кой е собственика ?АНАТЕМА и смърт до 9-то коляно на всички палачи , убийци и крадци извършители на престъпленията против човечеството. Мир на праха на загиналите в затворите по полит. причини. А вече всичко е ясно няма справедливост и съд и лустрация .Но нека Бог е справелив и никога не забравя душманите (еничари) братообийците с цел мародерство и лично облагодетелсъване. Днес е ден за почитане на паметта на ъези хора.Мир на праха им Амин.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.