На 23 юли 2018 да почерпят

Фентъзи мелодрама с лесбийки и върколаци Бразилски фестивален хит стана мейнстрийм сензация

Израел нанесе нови въздушни удари в Сирия

Публикувайте във фейсбук в сряда следобед

Златка се татуира за новия любим

Движението по магистрала „Тракия“ е затруднено заради пороен дъжд

Германската армия ще наема граждани от други страни в ЕС

Косово призова за разследване на твърдения, че Сърбия продава оръжия на терористи

Крадена вода ни продава „Михалково“ АД Въпреки доказаните нередности дружеството продължава своята дейност

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 23 юли 2018

Крадец обрал два апартамента в столичния квартал „Изток“

Убиха инвалид заради 1000 лева (обзор) Жертвата трябвало да плати с парите рампа за количката си

Лондон не иска да плаща сметката за Брекзит Една трета от британците предпочитат Борис Джонсън пред Тереза Мей

Земетресение от 5,9 по Рихер в Иран Близо 130 души са пострадали

Израел спасява „Бели каски“ Около 800 души са прехвърлени през Голаните в Йордания

Непознати се обединяват в мрежата и спасяват живот Хиляди участници в кампания осигуриха вливането на стволови клетки на Неделчо

Цвети всеки ден държи връзка с групата.

„Здравейте. Пожелах да напиша този пост, защото всеки ден ставам свидетел колко много помагате на Неделчо. Не ни оставяте. Без вас той няма да успее да се пребори. Вики расте с всеки изминал ден, а аз не знам как да обясня защо татко му не го прегръща и целува. Страх ме е, че ще загубя мъжа, когото обичам. Страх ме е да не загубя тази битка. Единствено вярата ми във вас ме крепи. Тази надежда ме държи. Защото ние друга нямаме. Имаме само вас. Моля ви не се отказвайте от нас. Толкова много направихте!”

Тези думи са на Цвети, съпругата на 40-годишния Неделчо Недялков от Търговище, който е болен от латерална амиотрофична склероза. Прикован на легло, дишащ с апарат, хранещ се със сонда. От очите му потичат сълзи, когато види малкия Вики, заченат след неуспешни опити инвитро. Раждането на момченцето съвпаднало с падането на легло на бащата. Цвети, която минала през ада, за да се сдобие с рожба, трябвало да влезе в нова битка. И тогава се появили Здравка, Марина и Неше от Варна, Биляна от Враца, Ива от Русе, Ева, Катя, Светла от Търговище… За няколко месеца привлекли още. Станали над 10 000 от цялата страна и чужбина. Преди пътищата им да се пресекат в социалната мрежа, те не се познавали. Не познавали и хората, на които са посвещавали и посвещават часове от всеки ден. Търсят лечение, пари, рехабилитация. Водят дълги разговори с клиники у нас и в чужбина. Събраха 35-40 000 лв., за да стане възможно пътуването на Неделчо в Турция за вливане на стволови клетки. Нужната сума само за лечението беше 45 000 долара. Отделно пътни, непредвидени разходи… Правят базари с търгове, благотворителни изложби и концерти, разнасят кутии за дарения, обикалят от човек на човек. И продължават. Първите добри резултати след вливките са на лице.

“Хората се обединяват да си помагат, не чакат, не разчитат на държавата. Още не мога да изляза от депресията след смъртта на мама през май. Теглих кредити, за да я лекувам в Турция, защото тук казаха, че е безнадеждно. От болницата там ни изписаха, защото наша роднина се обадила да каже, че не можем да съберем нужните пари. В такива моменти близките не се отзовават, те се оказват чужди. На помощ идват непознати хора. Не можахме да спасим мама. В нейна памет продължих борбата за бебе Криско от Варна. След успешната кампания за него прехвърлихме групата в социалната мрежа и я нарекохме “Благотворителен базар за Неделчо. В памет на Афи”. Афи е майка ми, моят ангел. Дано ни помага да спасяваме други хора”.

Тези думи са на Неше Исмаил. 28-годишното момиче работи във Варна. Чувайки диагнозата левкемия на майка си, сама почнала да търси помощ. Събрали 10 000 лв. в мрежата с подкрепата на непознати хора. Изтеглила и кредит от 20 000 лв., но всичко било напразно. Дошла и загубата. Неше напуснала работа, изпаднала в депресия. Взела се в ръце, събирайки пари за други болни.

Историята на семейството от Търговище не била от най-гладките и преди диагнозата. Цвети и Неделчо работили в мебелна фабрика. Искали дете. Правили инвитро, едно, две, три. И като по чудо го заченали по естествен път. Докато тръпнели в очакване на раждането, започнала да изтръпва едната ръка на Неделчо, после другата, после крак… Тръгнали объркани диагнози и се загубило ценно време… На изписването на новороденото от болницата таткото трябвало да върви с придружител. Накрая се стигнало до кошмара на пълната парализа, отказа на органите. Наложило се да купят апарат за изкуствено дишане, който да ползват у дома. Открили експерименталното лечение в Турция, за което имало надежда, че не само ще спаси Неделчо, но и ще му даде шанс за по-нормален живот. Да може да диша сам, да се храни, да проговори отново, защо не и да започне пак да движи ръце и крака… Проучили условията. Открили дарителска сметка. Събирали пари, но състоянието на мъжа се влошавало, а средствата не били достатъчно. Това разказва счетоводителката Здравка Димитрова от Варна. И тя не познава търговищкото семейство. С историята им ги срещнала социалната мрежа. Случило се, докато правели други кампании. Здравка има 4-годишно дете и 10-месечно бебе. Докато кърми пеленачето, върти благотворителни търгове в интернет базара за набиране на парите. Поддържа връзка с клиниката в Турция. Говори с български болници за оферти за следващия етап на лечението.
“Близките ми разбират и ме подкрепят. Виждат какво и защо правя. Да, лишавам ги от време и внимание, но няма как. Трябва да действаме бързо. Надбягваме се с времето и съдбата. Лавираме между ангажиментите у дома и каузата, която сме поели”, казва Здравка.

Същото е при Марина Николова от Варна. По професия е готвач, сега е по майчинство с дете на година и девет месеца и е бременна. Казва, че дневно посвещава на каузата по близо 5 часа. Паралелно подпомага и други кампании за набиране на пари за лечение. “Човек потъва в своя си живот и проблеми. Мисли си колко са огромни и нерешими. Сблъсквайки се с тези случаи, научих много ценни неща за живота. Колко малки са всъщност нашите проблеми и колко хора се нуждаят от подкрепа. Сега знам колко са ценни парите, но не в смисъла, който имаше това преди”, казва 30-годишната Марина.
Администратор на групата в социалната мрежа е Биляна Тодорова от Враца, която работи в магазин. Вкарала е в битката за Неделчо и цялото си семейство. “Не сме безгрешни, не сме идеални. Обикновени жени сме”, казва тя. В техния отбор от октомври е и Ева Танева от Търговище. Тя има счетоводна кантора и е успяла да въвлече в идеята всички свои клиенти. Танцьорите от формацията “Рождество Христово”, в която участва, също се включили. И организаторите на фолклорния фестивал “Джумалийско надиграване” Светла и Стамен Стаменови откликнали и направили концерт. На Ева и Катя Недеви им хрумнало да организират и арт базар. Изненадващо и за тях, идеята намерила подкрепа от над 50 участници, художници и приложници.

Ева също има свой трагичен сблъсък с тежка диагноза и жестока загуба. Майка й, която беше известен лекар в Търговище, мина през ада на болестта, носейки мълчаливо и достойно огорчението на болния човек, смазан от валяците на здравеопазването.

След техните усилия бяха направени вливанията на Неделчо и той вече си е у дома. Събирането на пари продължава за рехабилитация и за нови евентуални 4 вливки. Сега фактор е времето, то ще покаже има ли го желания голям напредък и
какво следва.

“Бъдете неотлъчно до нас. Постигнахме невероятен успех. Затова ви призоваваме да продължите с нас тази кампания. Благодарим ви, че не изоставяте каузата, че продължавате да сте активни в базара. Вие сте нашата неотменна помощ, нашата глътка надежда, вие сте нашата вяра, че Неделчо няма да бъде изоставен по трудния път към спасението”, обръщат се дамите от групата към всички съмишленици.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. А в същото време държавата в лицето на правителство и парламент, гласуват едни огромни извънбюджетни разходи ( като поредните 1 000 000 000 лв . за саниране). Не може едно саниране да стои НАД ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ. НЕ МОЖЕ! Но в България може

  2. А в същото време държавата в лицето на правителство и парламент, гласуват едни огромни извънбюджетни разходи ( като поредните 1 000 000 000 лв . за саниране). Не може едно саниране да стои НАД ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ. НЕ МОЖЕ! Но в България може

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.