Адвокатите на Йоан Матев искат да бъде преместен в Софийския затвор Съдът даде ход на делото за убийството на Георги Игнатов

Григор дал 14 проби миналата година

Съдът отказа да освоби предсрочно братоубиец

Обществената трапезария в Търново ще работи без прекъсване цяла година

Румен Радев удостои с висши държавни отличия дейци на образованието, науката и военномедицинското дело

Иво Прокопиев участва в „зелени“ проекти за 11.7 млн. лв. Броил врабчета, снимал орли, лобирал за промяна на екозакони

Бургаска учителка се нуждае спешно от кръв

Свлачище застрашава пешеходци и коли край Дебелец

ВСС прие оставката на Красимир Влахов

СГС даде ход на делото срещу Йоан Матев

Отиде си Георги Марков

Как един посланик застава зад истината Меглена Плугчиева оборва неверни публикации за България в “Нойе Цюрхер цайтунг”

Турски военни самолети са извършили 42 нарушения на гръцкото въздушно пространство

850 000 лева идват в Сливен за подкрепа на деца с увреждания и семействата им

Над 20 % от варненските ученици отиват в западни ВУЗ-ове Англия, Холандия и Дания са най-предпочитани дестинации

Нери Русева, Бизнесдама на годината: Зад всяка успяла жена стои и лорд Минчев

Стартирах със заплата от 400 лева, но знаех, че един ден ще изкарвам много повече, казва 25-годишната красавица

– Нери, вие сте само на 25 години, а бяхте избрана за Бизнесдама на годината, как приемате този приз?
– С изключителна признателност към хората, които решиха, че го заслужавам, и най-вече към лорд Евгени Минчев, който държи правата на този конкурс. Животът на хората е низ от триумфи и падения, и за мен това е най-голямата победа, която съм преживяла досега. Това е и доказателство, че младите хора у нас са перспективни. Аз успях да привлека чужда фирма, която да инвестира у нас, и наложихме един американски автомобилен бранд в България и на европейския пазар.
– А как попаднахте точно в автомобилния бизнес, в който обикновено се вписват представители на силния пол?
– Автомобилите са моята страст от дете. Имала съм възможност покрай баща ми от малка да се возя на различни марки коли. И знаех, че един ден ще се занимавам с автомобили. Още първата ми работа бе във фирма, която продаваше четири марки. Успях бързо да изградя кариера –

почнах от най-ниското стъпало

– от рецепцията, после поех търговията на една от марките, после и на останалите три. След това много авантюристично и смело реших да се хвърля надълбоко в този бизнес и вече две години търгувам с американските автомобили “Додж”.
– А как установихте връзка с тази фирма и се наехте да налагате нейните автомобили и у нас?
– По принцип това e доста естравагантна марка и беше голямо предизвикателство! Досега не се е предлагала официално на европейския пазар. И ние решихме да наложим тези типично американски автомобили тук. Станахме оторизиран представител за България и Румъния и предлагаме четири модела от марката. Много се радвам, че човекът, който инвестира в този проект, нито за момент не е спирал да вярва в мен и вижда, че се справяме успешно на българския пазар.
– А какви са клиентите ви?
– Доста интересни – от хора, които попълват личните си автопаркове, до такива, които търсят пикапите ни за селскостопански цели. Леките автомобили са бързи и яростни, предназначени са за любителите на високите скорости и са на цени от 35-75 хиляди евро.
– А какво образование имате?
– Завършила съм природо-математеческа гимназия, после – естествено – икономика на транспорта в УНСС, а сега уча право в НБУ.
– Защо точно право?
– Защото тези знания ще са ми много важни за бизнеса. За да се върви напред, според мен, икономиката трябва да се съчетава с правото. Амбицията ми е да съм абсолютно грамотна и в двете посоки. Искам да съчетая двете науки, тъй като в България бизнесът все още е много тъмен и променлив и човек трябва да бъде подготвен за всякакви ситуации. Вярвам, че знанията ни изправят, когато падаме.
– Занимавате се със сериозен бизнес, учите… Това не ви ли претоварва?
– Честно казано, обичам си работата и това няма как да ме изтощава. Не се чувствам по никакъв начин претоварена. С най-голямото желание на света идвам на работа, като вече съм си планирала срещите. Дейността ми е много важна, тъй като продавам автомобили, които се вписват в ежедневието на много хора, и искам да им дам целия комфорт, от който се нуждаят. Затова внимателно подбирам и хората, с които работя – трябва да им имам 100-процентово доверие.
– Гладко ли минават всичките ви бизнес-срещи, изпадала ли сте в комични или екстрени ситуации?
– Е, има и смешни ситуации, като се има предвид, че клиентите ми са различни като характери и към всеки трябва да се подхожда индивидуално. Но както казва един мой приятел: “Продажбата не е манипулация, а мотивация!”, т.е. когато търговецът е мотивиран и колкото повече мисли в интерес на клиента си, той няма как да загуби сделката. И в това вече съм се убедила, тъй като тази формула съм я изпробвала във времето.
– Сигурно осъзнавате, че освен много млада, сте и много красива. Това може би също помага за успешния ви бизнес.
– Давам си сметка, че и това ми помага, убедих се, че продажбата на коли е страхотна професия за една бизнесдама. Оттук нататък трябва да си ведра, усмихната и преди всичко много честна, за да спечелиш доверието на клиента.

Проф. Станислав Семерджиев:
Готов съм да направя филм за бежанците

Жалко е, че често разсъждаваме ксенофобски, националистически и това е голяма грешка на човешкия дух, но цивилизацията ще я поправи, убеден е ректорът на НАТФИЗ

– Проф. Семерджиев, под какво лого мина световният конгрес на CILECT?
– Логото бе “Етика и естетика”, а темите, които се обсъждаха, бяха изключително важни. Дискутирахме как в момента трябва да се преподават тежките морални казуси на студентите по кино и телевизия, така че те да бъдат не просто фотографски отразени в произведенията им, а художествено обобщени, с лична социална позиция. Важното е тези произведения да носят позитивна насока, а не да създават впечатление, че са мрачен, черен, отвратителен, безнадежден случай. Навсякъде по света публиката доста ясно показва, че предпочита реалистичност с позитивна насоченост, а не с негативна. Да, вярно е, че има много проблеми, но трябва да се намери начин те да не нагнетяват и художествените произведения.
– Стана ли дума как младите хора да общуват с различните от тях, как да ги възприемат?
– На този конгрес се занимавахме и с въпроса как да накараме студентите да отразяват въпросите за различната расова, етническа, сексуална, национална, религиозна принадлежност така, че да се постига търпимост, как да създаваме по-добро кроскултурално общуване, как да възпитаваме студенти с различни културни традиции да работят заедно. Имаше интересни презентации на тема мястото на жената в съвременния процес на филмопроизводство, на хората с различна ориентация. Разговаряхме за това как да бъдем толератни и да създаваме толерантна среда, което не означава нихилиране на проблемите. Този конгрес бе навременен в ситуацията, когато светът е настръхнал във всички посоки.
– Споменахте презентациите. Кои от тях бяха най-интересни за вас?
– Две презентации ми направиха изключително впечатление. Джошуа Опенхаймер, американски режисьор със световна известност, разбуни духовете. Два негови филма са много популярни, слагат пръста в раната. Първият е свързан с големите престъпления на индонезийския режим, в който невинни хора са обвинявани за нещо, което не са извършили. Преследвани са за техните леви политически убеждения, изтезавани са, дори са ликвидирани физически. Филмът има много награди и номинации за Оскар. Опенхаймер засегна важни проблеми – до каква степен истината може да бъде оголена и показана в чист вид, така че хората от всички посоки, които имат различна гледна точка, да я приемат. Обсъждахме и въпроса до каква степен една трагедийна ситуация трябва да бъде емоцинално поднесена, дали трябва да бъде фактологически изложена, или емоционално коментирана.
Другата презентация, която ме впечатли, е на лорд Дейли Пътнъм. Той направи неочакван разрез на цялостната история на киното през историята на филмовия мюзикъл. Показа как филмовият мюзикъл може да бъде онзи жанр, който едновременно да омекотява страстите и да се превръща в желан за публиката. В същото време чрез него да се повлияват морално стойностите. През музиката и през начина, по който мюзикълът третира обществото, може всъщност да се потърси възможността за изграждане на по-толератни връзки между хората.

* Изнудват момичета да се снимат в порно

* Продължават съдебните неволи на Венета Райкова

* Анелия получи награда за певица на годината

* Еркан Петеккая мечтае за щерка като Джансу

* Призрачни снимки, пред които и фотошопът немее

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 28 ДЕКЕМВРИ!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.