В НДК се проведе Международна среща на министрите на културата на ЕС. Участваха десетки представители на европейски културни институции.
Събитието се откри от министъра на културата г-н Боил Банов: „Българското председателство на Съвета на ЕС има за цел да допринесе за утвърждаване мястото на културата и културното наследство в политическия дневен ред на ЕС. В подписаната от нашите лидери през месец март 2017 г. декларация от Рим е посочено, че те искат съюз, в който гражданите да имат нови възможности за културно и социално развитие, както и съюз, който съхранява нашето културно наследство и насърчава културното разнообразие… ЕС призова държавите членки да работят съвместно за повишаване осведомеността на европейските граждани за социалното и икономическото значение на културата. Последните предизвикателства, пред които е изправен ЕС, извеждат на преден план необходимостта от спешни действия за сплотяване на нашите общества. Безспорно културата има потенциал да е основна движеща сила в този процес, води до развитието на чувството за принадлежност към една общност.”
Първата тема, по която се изказваха делегатите, беше формулирана така: „Как да взаимодействаме с колегите от различни сектори за утвърждаване на чувството за принадлежност към Европа чрез културата? Какви конкретни действия на равнище държави-членки и ЕС биха биха имали добавена стойност?”
В своите встъпителни думи г-н Тибор Наврачич, Комисар по образование, култура, младеж и спорт, каза: „Културата е мощен инструмент, който укрепва нашата европейска идентичност, социално сближаване, работни места и икономически растеж. Културата е основен стълб на нашето общество и трябва да намерим нейните връзки с икономиката и с другите политики. Културата трябва да е сближаваща между всички членове на обществото – първо, за целта трябва да работим с образователния сектор. Второ, трябва да подкрепим културата и творческата индустрия като важни активи на обществото, да създадем среда, където творци да са с адекватно заплащане.”
Последваха встъпителни думи на г-жа Петра Камерверт, Председател на Комитета по Култура и образование на Европейския парламент: „Ролята на културата не е само форма за изразяване, а фактор за мотивиране на хората, с който можем да ги насърчим за колективни действия и това да бъде в основата на обществото. Европа трябва да бъде нещо повече от икономика и това става все по-ясно през последните години. ЕС постига икономически успехи, но в същото време сме свидетели на процеси на дезинтеграция. Днешната среща е особено полезна, защото ние говорим за опасностите и процесите на развитие на културата.”
В словото си писателката Теодора Димова акцентира на многовековното историческо и духовно развитие на България: „Скъпи гости, изключително ми е приятно да ви приветствам всички вас, министрите, отговарящи за културата на Европа. Само след два дни ние ще честваме Националния си празник – 3 март, на който ще отбележим 140 години от нашето освобождение. Нашият народ е стар, един от най-старите на европейския континент. Нашата държава е най-старата, която съществува с името си на Стария континет. За съжаление дълги периоди сме съществували под чуждо владичество, затова свободата ни е толкова млада. От нашето освобождение са минали едва два човешки живота, а са се случили толкова исторически превратности. Нашето освобождение е предшествано от период на духовно възраждане. Един век по-късно акад. Лихачов нарече нашите манастири „Държава на духа”. Духовността и културата са преживели и трудни периоди, но не може да се каже, че има периоди на упадък. Дори през комунистическата епоха, когато културата е под цензора – господстват идеологически шаблони и се извършват политически репресии – българската култура бележи общопризнати успехи… България несъмнено е най-непознатата страна в Европейския съюз – за нея медиите създават най-еднотипното, опростеното, неконтрастирано впечатление… Българската култура не е добре позната в Европа, въпреки че България е единствената страна, която има празник на своята писменост и култура… Кирил и Методий са общопризнати покровители на Европа. Влизането ни в Европа беше като влизане в Обетована земя, където тече мед и мляко. Очаквахме към нас да потекат благата на Европа, но те не потекоха наготово. Тогава последва вълната на евроскептицизма… Но Европа също не е получила нищо наготово… Търсенето на решение за социалните проблеми е една от основните теми на изкуството. Само по себе си изкустото не може да реши социалните проблеми, но без него, те са абсолютно неразрешими… Век след век Европа е градила култура, но след всяка разрушителна война не е никак лесно да се гради европейско разбиратество, защото е натрупана омраза и разделение. Първите стъпки са най-трудни, противоречия продължава да има и днес, но те са повод за диалог, взаимни отстъпки и насърчаване за обща работа… Днес вътрешните граници падат, Европа е континет със стара история, която съдържа и приятелство, и войни, но винаги най-безопасни са били културните граници – те се свеждат до различни езици, традиции, различни успехи и пропадания, но не е имало войни. Културата е отрицание на войната. Културите са се обогатявали взаимно. Творци на едни страни са получавали своето образование в други страни, живеели са там, различните културни школи са прекрачвали границите и са ставали интернационални. Културните граници всъщност са съседства. Културните различия са палитра.
Институциите на обединена Европа още не са осъзнали напълно огромната сила, който има културата за сближаване, за сприятеляване, за преодоляване на различия, за падане на граници, за съграждане на ценности. Задача на творците е да покажат тази сила на културата… Надявам се, че този форум ще бъде принос към утвърждаване на чуството за принадлежност към ЕС чрез културата, за опазването на европейските ценности чрез културата и цялостното въздигане на Европа… Пътят към единството не е лесен, но той е предусетен още от Шилер в „Ода на радостта”, която днес е химн на Европа. Този химн звучи възторжено и е изпълнен с надежда.”
По време на пресконференцията Тибор Наврачич отговори на въпрос от БНТ дали в новия еропейски бюджет ще има повече средства за култура в следващия програмен период: „Да, има консенсус между всички министри на културата в по този въпрос. Общото мнение е, че културата допринася за социалната политика и националната идентичност. Ще се опитаме да убедим Европейската комисия да се работи в тази полезна за цяла Европа насока.”