Предшественикът на лунохода работи в продължение на 31 месеца

Китайската космическа агенция публикува снимка от първата разходка на лунохода “Юйту-2” (Нефритен заек) на тъмната страна на Луната. Роувърът напусна космическия апарат “Чанъе-4” 12 часа след първото кацането на тъмната страна на земния спътник.

На 8 декември м.г. Китай даде старт на лунната си мисия “Чанъе-4”, чиято цел бе спускаем апарат и роувър да кацнат на обратната страна на Луната. “Чанъе-4” бе изстрелян с помощта на ракета носител “Чанчжън -3Б” (Великия поход) от сателитния център Сичан в Югозападен Китай.

Семейството ракети са кръстени на легендарния поход на армиите на китайските комунисти, а Чанъе е китайската богиня на Луната, на която е наречена и амбициозната лунна програма на Пекин.

Настоящата мисия е продължение на “Чанъе-3” - автоматичната междупланетна станция, която през декември 2013 г. достави първия китайски луноход. Роувърът “Юйту” бързо загуби способност да се движи, но остана да работи на място в продължение на 31 месеца - с 15 повече от планираното.

Меко кацане на тъмната страна на Луната бе голямо предизвикателство заради проблем с комуникациите, но през май Китай изстреля сателит-ретранслатор, с чиято помощ ще се препредава връзката с “Чанъе-4”. Освен това на лунна орбита се намира и микросателитът “Лонцзян-2”, който ще помага за наблюденията.

Обичайно потаен за лунните си амбиции, през август Пекин представи и лунохода наследник на “Юйту”, като създателите му го похвалиха като далеч по-надежден от предшественика. Името “Юйту-2” стана известно едва вчера при първата му разходка на лунната повърхност.

“Малка стъпка за лунохода - огромен скок за китайската нация”, приветства събитието У Вейжън - главен проектант на лунните мисии на Пекин.

Първият тайконавт лети през 2003 г.

Космическата програма на Пекин наваксва с бързи темпове

Космическата програма на Китай е сравнително млада - първият спътник на страната е изстрелян едва през 1970 г., почти година след като американецът Нийл Армстронг вече е стъпил на Луната.

Народната република обаче бързо наваксва изоставането си от САЩ и СССР/Русия, като за следващите 40 г. изпраща в Космоса над 100 сателита.

Пекин не участва в развитието на Международната космическа станция, тъй като се е съсредоточил върху собствените си амбициозни планове. Разполага със собствен космодрум за пилотирани мисии - “Дзиуцюен”, разположен в пустинята Гоби в провинция Вътрешна Монголия. Именно оттам на 15 октомври 2003 г. е изстрелян космическият кораб “Шънчжоу-5” с първия тайконавт на борда - Ян Ливей. Така Китай става третата страна след САЩ и СССР, която самостоятелно изпраща човек в Космоса.

Пекин въвежда собствен термин за руското название “космонавт” и за американското “астронавт”, който произлиза от “космос” на китайски и “мореплавател” на гръцки. Оттогава в Космоса летят още 10 китайци, включително Лю Ян, която през 2012 г. става първата тайконавтка.