Не е ли рано да делим заслуги? Президент Плевнелиев вече си приписа основната заслуга за договора, който Борисов подписа със Заев в Скопие

Трябва да си призная, че в предишния текст в „Труд“ не бях съвсем справедлив към Росен Плевнелиев. Обвиних го, че за пет години мандат като държавен глава той не стъпи на територията на Македония, което никой от неговите предшественици не е правил. Всъщност, не бях съвсем прав.

В началото на април миналата година бях в Скопие с екип на БНТ за да снимам за документалния си филм, посветен на Битолския надпис. Естествено, че се обадих в посолството, както си му е редът, пък и имам доста приятели сред дипломатите там. Срещнах посланик Иван Петков пред входа. Той тъкмо слизаше от служебния автомобил и като ме видя, извика радостен: „Коста, ела да ти кажа. Сега се връщам от президентството, имаме окончателно съгласие от Георги Иванов да се срещнат заедно с Росен Плевнелиев на 6 май на българските гробища в Ново село“.

„Иване – отговорих – това си е пробив. Браво! А най-вече се радвам, че все пак нашият държавен глава ще „стъпи“ на територията на Македония. Та това си е някаква форма на съвместно честване, пък и мястото е добре избрано. Поздравления!“

Разделихме се, а аз побързах да звънна в София на шефа на информацията на БНТ Даниел Чипев. „Така и така, Чипе, ето ти прясна новина: На 6 май двамата президенти така и така… Да се готвят, както се казва.“ И тръгнахме към Битоля, защото нямахме повече работа в Скопие. Вече бях взел две интервюта – едното с проф. Любомир Фръчковски, с когото имаме отдавнашно познанство, и с лидера на опозицията Зоран Заев. До изборите на 11 декември беше още далече, до 20 юни тази година. Още повече бе далеч времето, когато Заев ще се скъса да дава интервюта на български медии – всяка една от тях с претенциите, че е първата, разговаряла с него.

Е, нашият разговор бе излъчен през април миналата година, в Сутрешния блок на БНТ при Иво Никодимов, при това, обърнете внимание, без превод.

По пътя към Битола си мислех за мотивите, накарали Георге Иванов да приеме да се срещне с Плевнелиев на българските гробища в Ново село на 6 май. Та не беше ли тъкмо Иванов човекът, който с голяма доза ирония, и дори сарказъм, бе отговорил на предложенията за съвместно отбелязване на събития и личности от общата ни история, като бе направил контрапредложението да отбелязваме заедно Деня на Европа – или Деня на победата на 9 май, или дори 8 март – Международният ден на жената. Нали и той е общ празник. Дали не му е дошъл акълът най-после да се опита да излезе от личната си изолация като президент на Македония, в която сам се натика с непоследователните си действия и с откритото взимане на страна в острия вътрешно-политически сблъсък между управляващата ВМРО-ДПМНЕ и опозиционният Социалдемократически съюз? От друга страна, казвам си, това ще е бонус и за Плевнелиев, който най-сетне е разбрал, че да страни от Македония, по някакви си негови причини, не е продуктивно. И ето – двамата ще се видят в Ново село, само на десетина километра от границата с България, но все пак в Македония. И то на едно символно място – българските гробища край малкото македонско градче.

Но не стана така. Това беше във вторник, а в сряда след обяд, в специално свое изявление по телевизиите, президентът Иванов обяви, че амнистира 56 висши партийни и държавни функционери, които Специалната прокуратура обвинява за нарушения и престъпления и за корупция и злоупотреби, при извършването на служебните им задължения. Сред амнистираните бе и премиерът Никола Груевски, чието бъдеще още тогава опозицията виждаше в някой от македонските затвори.

Указът на Иванов предизвика бурни протести по улиците и площадите на Скопие, мене заедно с екипа спешно ме върнаха от Битоля в Скопие, за да отразяваме тези събития. Започна „Шарената революция“. Знаем как се развиха събитията, но важното е, че се създаде ситуация, в която каквато и да е среща между Иванов и Плевнелиев стана немислима.
Под натиска на улицата и от страна на международния фактор, Иванов взе да дава назад, отмени някои от „аболицираните“, но политическият му и личен рейтинг падна до степента на нула. И досега е там някъде.

И тук настъпва интересното. Вместо да обърне гръб на македонския си колега, който си го заслужава отвсякъде, през ноември миналата година Плевнелиев го прие в София. Нещо повече – заведе го в Българската академия на науките, където Иванов стана Доктор хонорис кауза на БАН. Ако човек прочете препоръките, с които тогавашният председател на БАН акад. Стефан Воденичаров предлага Иванов да стане почетен доктор, току виж реши, че един истински Айнщайн на македонската и световна хуманитаристика оказва честа на БАН. Толкова време оттогава, толкова хора съм разпитвал кои са истинските мотиви да удостоят Иванов с това звание. Ако са политически, жалко за БАН, позволила по толкова евтин начин в нея като академична институция да бъде вкарана политиката. Ако мотивите са научни, какви са критериите за това – та, не знаят ли българските академици, че Иванов е един от теоретиците на македонизма, нещо повече, той минава за гуруто на Никола Груевски в търсенето на античните корени на днешните македонци. И то къде – в будоара на Александър Македонски. Само да бяха прочели словото на Иванов пред студенти и преподаватели в Московския университет преди две или три години, за да им стане ясно поне да известна степен, твърдението, че славянската писменост е отишла в Русия от македонските земи.

Иванов бе стигнал до там да аргументира историческите връзки между Македония и Русия с твърдението, че коренът на един от сатрапите около Сталин и после около Хрушчов – Георгий Маленков, бил от Охрид. Вярно, в Охрид има фамилия Маленко, но аз познавам някои от тях и нямам впечатлението, че имат съзнанието за „свои хора“ в Москва. Съжалявам, но ако в БАН все още смятат, че с този почетен доктор- проф. Георги Иванов, издигат научната стойност на институцията, жестоко се лъжат.

И сега, когато май дойде времето да се делят заслугите за подписването на Договора със Скопие, Плевнелиев, гледам, иска своя дял от тях. Защото се е борил с македонизма, като го е пренебрегвал и отричал, но от София, от кабинета си на „Дондуков”. Мисля си, че ако не дай Боже, никак не искам това да се случи, но нещата се обърнат и вместо заслуги почнат да се делят вини, няма ли той да бъде първият, който ще се измъкне?

Вместо финал: в предишната публикация критикувах Плевнелиев, че от кръчмарски срещи в Охрид се опитва да трупа патриотизъм и личен рейтинг сред българите в Македония, които той така и не почете в петгодишния си мандат. В момента, в който вдигаше тостове в Охрид, в София започваха митарствата по болниците на Панде Евтимов – човек лежал 7 години в югославските затвори, дал целия си живот за българщината в Македония. Панде претърпя операция, а възстановяването му протича във ВМА, където лекари и целият персонал се грижат перфектно за него, като за човек, дал много за каузата. Ходим да го виждаме приятели, кой когато може, все по-загрижени за съдбата на 86-годишния човек. Питам, защо президентът не намери време да отскочи до ВМА, може да му разрешат и извън часовете за свиждане, да се види с Панде и да го прегърне. А може и да се разплаче, въпреки че Панде, с коравия си дух не обича такива работи. Дали пък някаква суета не друса Плевнелиев – нали още в първия болничен ден на Панде Евтимов в София при него отиде Илияна Йотова и така го изпревари.

Тук аз приключвам да се занимавам с Плевнелиев и неговото отношение към Македония. Няма да чуете или да прочетете повече нито дума по тази тема от мен. Ако има съвест, нека и той направи същото.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (32)

        1. Ще ти се, но не всички са безродни олихофрени като теб… А фактъ, че плевнелиев е олихофрен си остава.

  1. Плевнелиев за съжаление се оказа нищожество. Жалък мъничък човек далеко от политиката. На равна поляна създаде вражески отношения с Русия. Ефекта от неговото невежество или поведението му като кукла на конци, навреди не само на външната политика на България, но и увеличи пропастта между българите които са за или против дружба с Русия.
    На гол задник си сложи чифте пищови. Ясно, чии интереси обсужваше, но дали това са и интересите на България?
    Историята ща даде оценка на пръзидента пигмей.
    Не си струва да се хабиме.

    1. Плевенлиев трябва да му целувате краката и ръцете. Иначе сега щяхме да говориме на Руски и да работиме за руските олигарси и Русия. Щяхме не да сме като Полша или Румъния а като Украйна, че и да се надпреварваме да изоставаме икономически…защото до сега няма страна където руския ботуш да е стъпил и да е прокопсала. За това и поляците и прибалтика не искат да чуят и за Русия…докато при нас заради годините пропаганда трябваше да дойде Плевнелиев и със страхотна…повтарям страхотна външна политика да ни изкара на европейската сцена като страна, а не руска губерния както ни знаеше светът.

      1. Значи Росен ни е спасил от Бойко, който го турна на пр.стол и е искал да ни направи руснаци?
        Горко ни! Бойко е пак мин.пр., а Роско е на бунището. Кой ще ни спасява 🙂

          1. Важното е, че не олихофренът носил плакат в подкрепа на превратаджията безродника луканов – eвроалантическата отрепка плевнелиев.

          2. Важното е, че не олихофренът носил плакат в подкрепа на превратаджията безродника луканов – eвроалантическата отрeпка плевнелиев.

      2. Целувай бе, типично е за евоатлантическо нищожество да целува ръка на партиен активост, лъжец и подкрепящ превратаджията – безродника луканов.
        Факт.

    2. За тези, които достойнството се измерва по това, колко дълбоко езикът им е заврян в руския з…, Плевнелиев е естествено нищожество.

      1. Хахаха… Расов олихофрен си. Като не можеш да обориш фактите, че плевнелиев е отрепка, лъжец и неадекватник почваш по глашатаите, а? Това ли ви набиваха в тъпите кратуни да тролите в натпвските стаи?

  2. пищовите са на гол тумбак! а иначе съм напълно съгласен с оценката на „среден пръст“. за плевнелиев напълно подхожда израза на паниковски от безсмъртната книга златния телец – “ вие сте жалък и нищожен човек“. заменете думата човек с президент и всичко отива на мястото си.

  3. О, неразумний и юроде ! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин ?…
    исторически АРГУМЕНТ /важи също и за министъра на МВР/ : достатъчно е да посочите на т. нар. „македонци“ факта, че в Солун има улица, наречена „Василий Българоубиец“, а не „Македоноубиец“…

  4. АМАН ОТ КРЕТЕНИ И ПИШЕЩИ КРЕТЕНИЗМИ , С ПРЕТЕНЦИИ ЗА АНАЛИЗИ !!!.ТОВА,СВОБОДАТА НА СЛОВОТО РАЗЛОЖИ МНОГО МОЗЪЦИ .

        1. Руски трол е на плевнелиевица сина… Оня с плакат в защита на безродника луканов…

  5. Vuprosut ne e v tova, che Plevneliev e nishtojestvo, a v tova, che negovite sledi i tvorbi ostavat v deistvie, t.e. ne gangrenata e problem, a redzidivite i prichinite i.

    Tzelofanut na predatelstvata e permanenten.

    Izviniavam se za latinitza.

      1. А на тебе проблемът ти е в гените… Най доброто семе от стотици холяди и то боклук.

  6. Тоя дали така си е говорил и с държавните глави, които е посрещал или на които е гостувал?! Или прост човек, прости мисли?

  7. Пак Плевнелиев ви виновен. Че имаме селска чест президент, който се е спотаил в миша дупка и нищо не прави по отношенията с Македония, за да не разсърди тия дето го доведоха на власт и за това ли е виновен Плевнелиев. А заслугите чии са не знам. Знам само, че такъв договор се подготвя дълго време и естествено е предишния президент да е участвал. На Москва добросъседски отношения на Балканите не й и влизт в концепцията. Тоест палачинката няма да се обърне, а може да я обърнат- петата руска колона. А на „големия“ драскач на Труд не му пожелавам да му се наложи да плати толкова висока цена за убежденията си (ако има такива, в което се съмнявам), колкото плати Плевнелиев. И изобщо що за перверзия: журналист от Труд да говори за обръщане на палачинки?

      1. Факт за слугите на Москва. Разбираемо. Но знаем как Москва борави с фактите….

  8. Драга Вася, отново сме заедно на писателската маса, което е чудесно и за приятелски контакти лесно. Този “ договор “ е ала- бала, пък и портокала. ТИКВАТА танцува по чужда партитура. Първо каже, после маже. А ХЛЕБАРКАТА в захлас пък обяснява. ..О, Слънце, ти си най – велик, и не си крадец, а благороден шкембелия хубавец,

  9. A що се отнася до онова “ президентско “ Недоразумение , Не е прилично името му да се споменава, той отдавна за Дон Педро е в забрава…!!! А ТИКВАТА… плесна го по буза и стори от него една недостойна, гнусна “ муза „…!!! Буд Здоров.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.