Не предавайте България както Георги Димитров в Блед!

Подписване на договора от Блед от Тито и Димитров.

Едно от най-големите престъпления на БКП - предателството на българите от Македония

Мизата в този покер между Тито и Сталин става Пиринският край

“Историята се повтаря два пъти - първо като трагедия, после - като фарс!” - пише идеологът на комунизма Карл Маркс. Не е зле да си припомним тази крилата фраза, преди наближаващия последен рунд в изтощителната битка за Северна Македония. Защото след няколко месеца се навършват 75 години от една от най-срамните страници в българската история - подписването на договора от Блед.

Ще поясня, че става дума за едно от най-големите престъпления на Българската комунистическа партия - предателството на българите от Македония. Именно с договора от Блед официално е призната македонска нация, език и всичко останало. Споразумението е подписано на 1 август 1947 г. от държавните ръководители на Югославия и България Йосиф Броз Тито и Георги Димитров.

Тито има план за анексирането на България още до края на 1944 г. Това трябва да стане под формата на обединение в държава на южните славяни. Слава-Богу, че това в един момент не съвпада с плановете на Сталин, който иска да държи България като верен сателит срещу растящото влияние на югославския лидер. Именно така се стига до договора в Блед, чиито сценарий е писан в Кремъл.

Мизата в този покер между Тито и Сталин става Пиринският край. Според договора той ще да бъде предаден на Югославия и ще влезе в границите на новосъздадената Народна Република Македония! Цената е опрощаване на 25 милиона долара контрибуции към Тито за участието на България във войната на страната на нацистка Германия.

Още от есента на 1944 г. българите край Вардар и в Пиринско са подложени на масови репресии, за да бъдат приобщени към новоизлюпената “македонска нация”. През 1946 г. у нас се извършва т. нар. “преброяване”, като хората от Пиринския край са задължени да се определят за “македонци”. Несъгласните са преследвани и хвърляни в затворите, което съответно Тито прави край Вардар. Впрочем там ситуацията е много по-страшна и хиляди българи губят живота си само за това, че не предават своя народ.

Нещата отиват към анексирането от Югославия на Пиринска Македония, когато съдбата предоставя шанс на България. През юли 1948 г. настъпва тежък разкол между Сталин и Тито, което дава възможност да не се изпълни клаузата от договора за предаването на Пиринска Македония.

Въпросът днес е - ще се повтори ли всичко това днес? България е подложена на огромен външен натиск, който е не по-малък от този след Втората световна война. Не е тайна, че край Вардар очакват трепетно създаването на ново правителство у нас с надеждата България да промени своята политика по отношение на влизането на Република Северна Македония в Европейския съюз.

До този момент всички български партии отстояват националния интерес. За съжаление вече се чуват все още с половин уста, но определено засилващи се призиви за някакви отстъпки. Призиви, в които се твърди, че трябва да се загърби историята, че било по-важно да се гледа напред. Да се развиват икономически връзки, а да не се занимаваме с “мухлясалите” исторически спорове.

В този смисъл искам да припомня на бъдещите управляващи приетата от Народното събрание на Р България Рамкова позиция относно разширяването на ЕС и присъединяването на Северна Македония от 09.10.2019 г. Всъщност тя е изградена върху постулатите на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан от двете страни на 1 август 2017 г. от премиерите на Р България и Р Македония Бойко Борисов и Зоран Заев (Забележете - точно 70 години след предателството в Блед!). Основните точки в рамковата позиция са:

- България следва да не допуска интеграцията на Република Северна Македония в ЕС да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на антибългарска основа. Пренаписването на историята на част от българския народ след 1944 г. е сред стълбовете на антибългарската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм.

- Република Северна Македония следва да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т. нар. “македонско малцинство” в България.

- задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание.

- предприемане на системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като “българския фашистки окупатор”.

- езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г.

- ясен ангажимент и времева рамка за постигане на договореност по други важни личности и събития от общата ни история до 1944 г.

Тук съм изнесъл само няколко главни пункта от Рамковата спогодба. В нея има и редица други моменти като промяната на учебниците по история, общи чествания, спиране на езика на омразата и т. н. На 10.01.2019 г. Народното събрание на Р. България приема документа със 129 гласа “за”, 4 - “против” и 1 - “въздържал се”, като излиза със специална Декларация.

Съзнавайки, че в 47-я парламент влизат много нови политици, нямащи още необходимата подготовка и познания по този въпрос, ще формулирам двата основни постулата, от които по никакъв начин не трябва да се отстъпва:

1. До 1944 г. България и Северна Македония имат обща история (датата е условна и е приета въз основа на установяването на комунистическа власт в Северна Македония).

2. Езикът, на който се говори в днешната РСМ до 1944 г., е български и е променен по изкуствен начин, като е превърнат в нова езикова норма.

Всичко това по никакъв начин не нарушава днешния “идентитет” на гражданите в Република Северна Македония. Ние признаваме, че сега там има обособен народ и отделен език, изграден върху българската езикова норма. Същевременно категорично призоваваме да спре кражбата на българска история и култура. Ето това може да бъде единствена основа за споразумение! Защото в противен случай ние, българите, ще трябва да обясняваме на децата си, че Самуил е македонски цар, а братя Миладинови са събирали македонски песни.

Смятам, че отстъплението от тази позиция ще бъде самоубийство за всяка партия, излъчила народни представители в 47-то народно събрание. А едва ли някой от тях ще иска да го запомнят в историята с образ, подобен на предателя от Блед! Лошото е, че последствията за българския народ този път ще бъдат непоправими.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи