Не съвсем общата европейска кауза България застана в изолирана позиция в сделката между ЕС и „Газпром“

Датският еврокомисар по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер беше в основата на лансирането на антимонополната процедура срещу „Газпром“ през 2015 г.

Ако търсите дума, с която най-общо да опишете българските позиции по европейските политики, най-вероятно първата, която ще ви дойде наум, е флегматичност. Със сигурност няма да е последователност или близката й по достойнство приемственост. И ще сгрешите. Когато става дума за пари, хората, които ги разбират тези неща, не спят. Разбирайте говорим си за газ. Където сметалата се въртят по 24 часа в денонощието, 365 дни в годината и на високосна. И всеки дърпа чергата към себе си.

И така Европейската комисия е на път да постигне историческо споразумение с руския енергиен тиранозавър “Газпром”, в което компанията прави “отстъпки”, определяни като немислими допреди половин година. Еврокомисията обяви съгласуваните с руската компания мерки през март и даде време на държавите членки и гравитиращите ги енергийни лобита да внесат своите позиции. Българската такава беше изготвена, внесена в срок (в началото на май) и изключително добре издържана. (А вие си мислите, че само с кампании, избори и коалиционни преговори са се занимавали “политиците ни” последните месеци, да, да?!) Където идва проблемът.

България, наравно с още седем държави, формиращи Източния фланг на ЕС, е доказано сред най-ощетените от години в сделките си с “Газпром” за доставки и пренос на природен газ. Отделно от различните ни други отношения, които всяка от страните има с Русия. В наша защита Европейската комисия започна през 2012 г. разследване и три години по-късно антимонополна процедура срещу руската компания. Докато се сгъва и разгъва акордеонът на отношенията между Москва и Брюксел, в движение дойдоха и европейските санкции в отговор на анексирането на Крим и конфликта в Източна Украйна. Но понеже става дума за пари, а “лошите отношения с руснаците пречат на бизнеса”, за да не нарушават принципната си позиция по геополитическите въпроси, големите европейски държави, водени от Германия, издействаха Еврокомисията да играе търговската карта. Пък на Изток да си гледат работата!

Сключването на споразумение с “Газпром” ще означава закриване на антимонополната процедура, срещу което твърдо се противопоставят “седемте самураи” (Полша, Литва, Латвия, Естония, Чехия, Словакия и Унгария). Без да е завършена процедурата, няма глоби за злоупотреба с пазарно положение, а хората си държат на достойнството. Десет процента от годишния оборот на “Газпром”, колкото би трябвало да е сумата, се оценява от експерти на над 9,5 млрд. евро. За всяка година злоупотреба. Плюс сумите от отделните граждански дела, които ще могат да заведат държавите членки. Съвсем не са си джобни пари. Просто на Запад ще загубят повече. Разследването на Еврокомисията заключи, че “Газпром” с години нарочно е надувал цените допълнително в България, Полша и Прибалтика, възползвайки се от монополното си пазарно положение и географските особености на съответните страни.

В проектоспоразумението руската компания тържествено обещава “повече да не прави така”: да бъде почтен бизнес партньор, да третира равнопоставено всички и да се подлага на редовни проверки от страна на европейските регулатори. “Приятели, нека да живеем заедно”, казваше котаракът Леополд на мишките в онова анимационно филмче.

И в тази ситуация България е решила да се отцепи от бойкотиращия колектив на Източния фланг и даде подкрепата си за споразумението в замяна на гаранции от страна на Европейската комисия, че подписването на договор с “Газпром” ще е съобразено с интересите на страната. Какво да се прави, у нас “геополитиката” се разбира така. И не сте чували за широк обществено-политически дебат по въпроса, няма нужда да ровите в спомените си.

А търсените от нас европейски гаранции ще трябва да са бая сериозни. Българските експерти, изготвяли позицията ни “по заповед на щуката”, с право отбелязват, че освен да опростява възможните дългове на “Газпром”, направените от компанията “отстъпки” в споразумението са в ущърб на интересите ни. Клаузите за пазарното ценообразуване не са подсигурени, механизмът за уреждане на спорове не е преработен, нашите търговци на газ за България и чужбина ще попаднат в неравностойно положение спрямо партньорите им от Централна и Източна Европа. И това са само част от кусурите. Най-сериозният обаче е, че в досегашния му вид бъдещият договор с “Газпром” завоалирано оставя на руската компания правото по собствено усмотрение да промени входящата точка на газа за България. Примерно от северната ни на югоизточната ни граница, за да бъде съобразено със строежа на бъдещия тръбопровод “Турски поток”. Което ще постави нашата и оттам на региона газопреносна система в цайтнот и трябва да се разглежда като въпрос от първостепенно стратегическо значение за ЕС.

И за финал, черешката. Наблюдатели и експерти са единодушни, че споразумението между ЕК и “Газпром” ще бъде подписано идните месеци, независимо от опозицията на Централна и Източна Европа. Мнозинството в Еврокомисията, големите държави членки, енергийните лобита го подкрепят (и какви ли не други интереси) и ще мине във всякакъв вид. Ние можем само да се надяваме.

 

О, еврокомисарю, къде си?

Основателно е да си зададем въпроса щеше ли толкова тихо да премине през българския обществено-политико-икономически живот въпросът за сделката на ЕК с “Газпром”, ако България имаше еврокомисар през последната една година (шест месеца кампания за личните амбиции на Георгиева, довели до още шест с празен стол). Горе-долу времето, което е отнело, на теория, да се стигне до конкретния текст. Някой, който официално да брани интересите на страната по време на обсъжданията. С профила на новия ни кандидат за поста съмненията остават.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.