Руски учени: Астероид може да удари Земята през 2068 година

3,6 млрд. евро са приходите от международен туризъм Отчита се ръст от 6,6%

Петър Попангелов: Курортите имат нужда от развитие Нито планините са ниски, нито сезонът е къс, смята скиор №1 за всички времена у нас

Анита Мейзер пред съда: Аз съм птичка, стреляна с оръдие

Томислав Дончев: През пролетта ще знаем къде има излишни звена в администрацията

Епизод от руската анимация „Маша и Мечокът“ влезе в Гинес

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: Парите за ромите не дават ефект

Гръцкият парламент гласува ратификацията на Преспанския договор следващата седмица

Благотворителност и бели мечки на „Бизнесдама“ на годината Изисканото събитие събра над 170 специални гости от различни сфери

Затвор за двама българи и сириец, организирали канал за нелегални мигранти

Екипи от 3 полицейски управления проверяваха шофьори в Шумен За два часа са наложени 61 санкции

Пловдив пред грипна епидемия, спряха свижданията в болниците Цяла седмица ваканция обявиха в самоковски училища

Димитров: Уважавам Агаси, защото е искрен

Мъжът, предизвикал преследване с полицаи, остава в ареста

Цветан Цветанов се срещна с посланика на Израел

Не умирай, “Слава”! Как частната инициатива засрами държавния интерес, за да бъде спасена последната ни подводница

„Слава“ бе една от гордостите на родните ВМС.

Преди десетина дни собственикът на прочутата стъкларска фабрика в Белослав „Инхом“ ООД поиска да превърне последната ни бойна подводница „Слава“ в музей. За това събитие съобщи вестник „Труд“. Каква е оттук насетне процедурата? Компанията е предоставила своята оферта пред общинския съвет на Варна. Сега се чака разрешение. Тя иска подводницата да й бъде предоставена безвъзмездно за срок от 10 години. Следват и други административни стъпки, без които не може – министерството на културата трябва да даде разрешение плавателният съд да стане музей. После трябва да се застрахова, да се придвижи и постави на сух док на брега на Белославското езеро върху бетонов постамент. После пък започва колосалната работа по специалната обработка и консервирането на „Слава“.

Подводницата е произведена през 1959 г. в бившия СССР. Тя бе бракувана по време на първия кабинет на ГЕРБ през ноември 2011г. Спомням си как тогавашното кметско и общинско ръководство на Варна искаше да му бъде дарена подводницата, за да я превърне също в музей. Желанието да се случи това бе особено настоятелно, дори бе придружено с разчет колко пари ще са нужни, за да се изкара подводницата на сушата и преустрои в музей – 2 млн. лв. МО, разбира се, не устоя на ухажванията и в един прекрасен ден хубавата новина стана факт. Общината взе „Слава“. Дните, месеците и годините започнаха да се нижат и… нищо. Подводницата започна неумолимо да ръждясва и корозира опасно в морската вода. Докато отново в един „прекрасен“ ден от Варна долетя още „по-прекрасната“ новина:„Слава“ ще бъде нарязана за скраб. Защото видите ли, тези 2 млн. лв. са се удвоили или утроили вече, а пари няма. Заради апатията на местните управници.

И ето, че един частник, не го познавам, дори и не знам името му, реши да измие срама на държавата. На всички ни. Дори, да речем, ако някоя институция се бе сетила да пусне набирателна сметка за дарение по левче от всеки българин, който милее за войската, последната българска подводница „Слава“ отдавна можеше да бъде спасена. И да пали родолюбиви чувства в сърцата на стари и млади. Защото всичко в нея е автентично. Когато я бракуваха, свалиха само батерията, засекретяващата апаратура и торпедата. Другото остана вътре. Остана и духът, че някога сме имали подводен флот. Ако някой си мисли, че пак ще имаме, е голям наивник. В близките 20 г. подобна перспектива не се очертава. Толкова време е нужно, да си възстановиш подводния флот, когато го съсипеш. А за неговата значимост за отбраната и сигурността на страната, не му е сега мястото и времето за лекция. Само трябва да се знае, че съвременните, ама наистина съвременните подводници, са изключително страшно оръжие и държава, която ги притежава се счита от военните експерти почти за непобедима.

Жалко е, че така се случи у нас. България бе е една от първите държави в Европа с подводен флот. След няколко месеца ще отбележим 103 г. от създаването му. Ние имахме четири дизелови подводници, купени втора ръка от руснаците през 60-те години. За времето си ни вършеха добра работа. Три бяха нарязани. Една от тях бе продадена на Турция за скрап и когато я влачеха на буксир, потъна в Черно море в района на Маслен нос. Остана ни само „Слава“. Но решиха и нея да пенсионират. МО трябваше да осигури около 8 млн. лв., за да й купи нова батерия „Варта“ и още 8 млн. лв. за ремонт на възли, агрегати и гумени уплътнения. Но пари не се намериха и краят бе логичен. А „Слава“ можеше да служи още – не като бойно средство, а като учебно. За курсантите от висшето военноморско училище и за корабите от ВМС да тренират борба с подводници. Защото бойния ни флот безвъзвратно ще загуби този вид подготовка. Нашите подводници бяха клас „Ромео“ по класификацията на НАТО. Сега от Черноморските ни съседи и съюзници в пакта само ние нямаме подводници. За Турция няма смисъл да говорим колко силен подводен флот притежават. Нито пък да се сравняваме с нея. Но пък с Румъния можем. И те останаха с една подводница. И тяхната е стара съветска като нашата, но от по нов клас- „Кило“. Но румънците, като „по-прости“от нас, взеха, че не я унищожиха. Поддържат я и използват за тренировки и с учебна цел.

А ние се докарахме до там, че поколенията след нас никога няма да видят истинска подводница. Това е най-малкото. А за това, че България е имала достоен подводен флот- не говорим. „Слава“ сега е в клинична смърт. Казват, че оръжията никога не умират. Те могат да живеят втори живот. Със своя дух и бойни традиции. С посланията за национално самочувствие, което гордата им осанка излъчва. Ще има ли втора младост за „Слава“? Вероятно да. Въпросният бизнесмен ще вложи пари, за да й вдъхне нов живот. Естествено, той ще си върне средствата, като най-вероятно пусне достъпа до нея с билети. А това можеше да направи държавата. Като си изпълни дълга и също започне да печели. Но у нас често е така: тя тича след събитията.

 

Сякаш човек си е заминал

Най-трагичният ми спомен е, когато свалихме флага на подводницата и го предадохме. За себе си разбрах, че тази игра, наречена подводно плаване, е приключила завинаги. Това е все едно един човек си е заминал. Това са прощалните думи на капитан. I ранг Камен Кукуров, който е последният командир на „Слава“. Тя е дълга 76 метра, широка – 7 метра, има дълбочина на газене 6 метра. Максималната дълбочина на потапяне е 300 м. Развива максимална скорост на повърхността 15,3 възела.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Слава – доскорошния „Ленинский консомолец“, т.е. равностойно на „Баязидов Яничарин“. Класически пример за тежка корупционна схема. Зад байраците и фанфарите на силна армия и патриотизъм, се наливаха милиони в поддръжка на морлано остарял плавателен съд, който 95% от съществуването изкара на пирса. Това обаче беше огромна хранилка – покрай техническите разходи и персонал, имаше и цяла армя ЗКПЧ-та, Шапкари, Чантаджии, цели отдели във Варна и София бяха на Яслата. За това им е мъчно сега за соц. армията.

    1. най-вероятно си прав.
      … но доброто в случая е, че не купихме кат гърците нови немски подводници, една от които е крива и не може да напуска пристанощето в пирея при малки вълнички.

  2. DA!TE S TIJ,,KRIVI,,PODVODNITZI POTOPIXA XILJDI KORABI PO VREME NA VOINATA!NA VSI4KOTO
    OTGORE SA PA I BEZSHUMNI!UZAS!AMA,,GROZDETO E KISELO,,!

    1. Шизи, неграмотно кирливо, подводницата папаниколис, клас 214, произведена в кил след 2000та не може да плува при малки вълни и завива наляво.
      Факт.

  3. Доколкото си спомням на България и беше забранено да има подводен флот след ВСВ. И четирите подводници бяха в нарушение на международните договори. И какво толкова плаче авторът за съветския боклук, който си беше готов ковчег за нашите моряци? Предполагам, че има стотици такива за продан в Русия. А който не му се ходи там може да отиде до Зибруге в Белгия и да види съветска подводница -музей. Разбирам да беше строена в България, че да се гордеем с нея.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.