Вижте „ядреното куфарче“ на съветските лидери (ВИДЕО)

Стоянка Мутафова в последното си интервю за „Труд“: Ако имаш много приятели, нямаш нито един

КАТ установил 37 582 нарушения за седмица при Акция „Скорост“

ОПЕК намалява производството на нефт

Два нови случая на африканска чума по свинете в Благоевградско

Полицаи открили 5 кашона фойерверки и 10 димки на стадиона преди мача Арда-ЦСКА

Над 12 000 са имениците на Никулден във Варна

Убиец на фелдшера от Орешник остава в ареста

Русия и Турция ще подпишат договор за доставка на още ракети С-400 през 2020 г.

Каракачанов: Добри отношения с Русия, но не да бъдем третирани като малките деца на Балканите Морският център на НАТО ще бъде в Пункта за базиране -Варна, съобщи вицепремиерът

Д-р Светлана Поченкова: От болен бъбрек може да се куца Световно признатият остеопат поставя диагнози и лекува само с ръце

Георги Пройнов е изгоненият дипломат от посолството ни в Москва

Нападение срещу американска военна база в Сирия

Корнелия Нинова: Напусна ни една от най-ярките личности, творец с мисия и човеколюбие – Стоянка Мутафова

Съдят шофьор за смъртта на пешеходка Жената била прегазена от камион, починала 10 дни след инцидента

НЗОК – финансов колос на глинени крака Неконтролируемо расте бюджетът за лекарства

През последните няколко години ръстът на разходите за медикаменти, заплащани от НЗОК, e между 15 и 20% на годишна база. През 2018 г. разходите достигнаха 1 млрд., а първичната реакция от страна на институциите бе т. нар. ограничаване на заплащането за иновативни медикаменти, озаглавено „мораториум“, което падна на второ четене в пленарната зала след гръмки дебати и скандали. Дали всъщност подобни мерки са решение на проблема с постоянно нарастващия бюджет за медикаменти или има рационална алтернатива?

Данните, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) представи за първото тримесечие на 2018 г., са красноречиви по отношение на преразхода – 100 млн. лв. дефицит. Това естествено не е новина, защото ежегодно по това перо се оформя дефицит – от една страна заради липсата на ясно описани правила за вписване на нови молекули в Позитивния лекарствен списък (ПЛС), които НЗОК реимбурсира, от друга – заради липсата на публичен анализ за това в кои групи и за какви медикаменти са основната част от разходите.

Бюджетът на НЗОК бе увеличен с 407 млн. лв. спрямо миналогодишния, като перото за лекарства нарастна с 25% или 200 млн. лв. Изменението на разходите за лекарства спрямо първото тримесечие на 2017 г. е с 11%, а изменението при лекарствата за онкологични заболявания спрямо същия период на предходната година е с 21%. Тук е важно да се каже, че България е на първо място в Европейския съюз по разходи за медикаменти като процент от общия бюджет за здравеопазване – приблизително 29%. С тези темпове отново ще бъдем свидетели на актуализация на бюджета през октомври, съпроводена с множество политически скандали за липсата на пари за болнична и доболнична помощ, а също и лекарства.

Какви са възможните стъпки пред Министерство на здравеопазването и НЗОК?

Тъй като от Министерство на здравеопазването (МЗ) заявиха, че няма да искат повишаване на здравната вноска, единственият начин за запазване на привидна фискална стабилност в сектора е оптимизацията и ефикасно разходване на съществуващите средства.

Решението е така обещаваната и неизпълнена прогенерична политика. Тези думи отекват във всички партийни програми от политическия спектър – в ляво, център и дясно. Предизборно всяка една от партиите обещава прогенерична лекарствена политика, чиято цел е повишаването на достъпа до медикаменти, оптимизиране на лекарствения бюджет и спестяването на средстава за нас – данъкоплатците. Тази политика е широко залегнала в развитите държави в Европа, които искат да се справят поне частично с постоянно нарастващите бюджети за здравеопазване. Държави за пример са Германия, Великобритания, Дания, Франция, Холандия и др. В САЩ около 85% от предписваните медикаменти са генерични.

В края на миналата година бе представен анализ за група медикаменти за лечение на артериална хипертония, който доказа, че с провеждането на правилната прогенерична политика за следващите 2 години могат да бъдат спестени средства на стойност 5 млн. лв., а при репликиране на модела за други групи лекарства – спестяванията могат да достигнат до 200 млн. годишно.

Важно е да се отбележи, че липсва социална политика спрямо най-засегнатата група от българското население – тази на болните от сърдечносъдови заболявания. Техните медикаменти се реимбурсират с най-нисък процент (25%), докато за други медикаменти на по-малко количествено засегнати групи, НЗОК заплаща пълната стойност на лекарствата. Друг проблем, който съществува в системата, е липса на информация за пациентите – алтернативите за тяхното лечение и възможностите за промяната на терапията им с по-евтина и също толкова ефективна. Според Закона за здравето, всеки един лекар следва да информира своя пациент за методите, възможностите и алтернативите за неговото лечение, но това на практика не се прави, поради липсата на стимули, или пък вследствие на изобилието на такива от другата страна.

Наблюдавайки растящите разходи на макро ниво, е добре да се обърне внимание на регионалните показатели. Тази година най-големият преразход за първото тримесечие касае именно лекарства за онкологични заболявания – с 21% повече от предходната година. През 2017 г. излязоха регионални данни, които показаха, че в сферата на лекарствата за онкологични заболявания някои болници лекуват пациент на средна цена от 19 774 лв., докато други съумяват да го сторят също толкова ефективно с десет пъти по-малка сума (2516 лв.). Що се касае до електронния контрол – липсата на електронна рецепта, като част от Национална здравна информационна система (НЗИС) създава предпоставки за по-лесни административни злоупотреби, поради факта, че има забавяне от отчитането на данните до самосезирането на отговорните органи. Проектът за НЗИС трябваше да бъде готов по план до края на 2018 г., сега от министерството заявяват, че ще бъде готов декември 2019 г. Важно е да напомним на читателите, че през последните 10 години има два провалени проекта за интегриране на НЗИС на стойност 20 млн. лв, вследствие на лошото администриране от страна на институциите.

 

Трябва воля за решенията

Решенията в системата на здравеопазването изискват силна политическа воля и желание за създаване на фискална дисциплина в сектора. Всяко нейно нарушаване оронва авторитета на институциите и техните представители. Докато в дебатите преобладава основно емоцията, не можем да пристъпим към рационалните политики, базирани на данни.

 

*Аркади Шарков е завършил УНСС , а след това и двойна магистратура по „Публични политики“ в университета в Маастрихт и Университета на ООН. Заместник-председател е на Българското либертарианско общество. Експерт е в сферата на икономика на здравеопазването, устойчиво развитие, данъчно облагане и държавен бюджет.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Да кажат каква е промяната спрямо бюджета на България… защото ако той нараства със 100% заради инфрация, нарастването на сумата за лекарства с 50% си е намаление…. аман от слабоумни дописници…

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.