Вижте как се срещнаха лидерите на Северна и Южна Корея (ВИДЕО)

Георги Петков: Дразни ме, че всички говорят за мача от 2013 година

Югът посреща с оркестър Ким Чен Ун (инфографика) 3000 журналисти отразяват историческата среща

На 27 април 2018 да почерпят

Украйна гарантира обучението на български език на сънародниците ни

Доналд Тръмп ще посети Великобритания на 13 юли

Обсебени ли са три цигулки и виолончело за 30 млн. долара? “Страдивариус” ,“Гуарнери”, „Джофредо Каппа” и “Гофрилер”, купени по времето на Людмила Живкова, над 30 г. са в едни и същи музиканти

Депутатите предложиха Музикалната къща на БНР да работи като самостоятелен културен институт Така за всеки продаден билет новата структура ще получава субсидия от Министерството на културата

Кметицата Иванчева към съучастниците си: Няма документ, докато не плати (обзор) Поставили сме предприемача на колене, допълва началничката на район „Младост”

“Отровени” жители на Дума разказаха в централата на ОЗХО за фалшивата химическа атака

Студио Х на „Армията“ Малцина от сегашния отбор ще запазят местата си, важно е кой ще ги запълни

828 нови медицински изделия влизат в болничната помощ 105 пациенти са минали през 4 лечебници за аортни клапи

Сенатът на САЩ одобри Майк Помпео за нов държавен секретар

По работа сме на второ място в ЕС Трудим се по 40,8 часа, а холандците по 30,3 часа

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 27 април 2018

“Ние” и “Те” – с една дума

Засилената урбанизация и имиграцията ще подлагат на непрестанни изпитания вътрешните структури на държавите, както и границите им

Проектирайки собствения си опит върху останалия свят, американците обикновено омаловажават ролята на етническия национализъм в политиката. В края на краищата в Съединените щати хора от всякакъв етнически произход живеят рамо до рамо в сравнителен мир. В рамките на две или три поколения на имиграция етническите им идентичности се размиват под влиянието на културната асимилация и смесените бракове.

Освен това американците намират етнонационализма смущаващ както интелектуално, така и морално. Социалните учени полагат големи усилия да демонстрират, че той е продукт не на природата, а на културата, често умишлено конструиран. А хората, занимаващи се с етика, отхвърлят презрително ценностните системи, основаващи се на тесни групови идентичности, а не на космополитизъм.

Но нищо такова не може да накара етнонационализма да изчезне. Имигрантите в Съединените щати обикновено пристигат с предварителна готовност да се впишат в новата си страна и да преоформят идентичностите си по съответен начин. Но за онези, които остават в страни, където предците им са живели в продължение на много поколения, ако не и векове, политическите идентичности често приемат етническа форма – с което създават конкурентни общностни претенции към политическата власт. Постигането на мирен регионален ред между национални държави обикновено е било резултат от бурни процеси на етническо разделение. По местата, където такова разделение все още не се е получило, политиката обикновено си остава доста грозна.

В един добре познат и влиятелен наратив от европейската история на двадесети век се твърди, че национализмът на два пъти е водил до големи войни – през 1914 и 1939. След това, продължава разказът, европейците са стигнали до заключението, че национализмът е заплаха, и постепенно са се отказали от него. В следвоенните десетилетия западноевропейците са се вплели взаимно в мрежа от международни институции, чиято кулминация е Европейският съюз. След падането на съветската империя тази международна мрежа се е разпространила на изток, за да обхване по-голямата част от континента. Европейците са навлезли в постнационална ера, което е не само нещо добро, но и модел за други региони по света. Национализмът според това гледище е бил трагично отклонение по пътя към един мирен либерален и демократичен ред.

Тази история е широко възприета сред образованите европейци и може би дори още повече сред образованите американци. Не съвсем отдавна, например, в хода на споровете около това дали Израел трябва да се откаже от настояването си да бъде еврейска държава и да се раздели на някакъв вид двунационално единство с палестинците, известният историк Тони Джуд информира читателите на The New York Review of Books, че “проблемът с Израел… е, че той е въвел един отчетливо принадлежащ към късния деветнадесети век, сепаратистки проект, в свят, който се е придвижил напред – свят на индивидуални права, отворени граници и международни закони. Самата идея за “еврейска държава”… е вече анахронизъм.”

Но опитът на стотици африканци и азиатци, които загиват всяка година, мъчейки се да влязат в Европа през бреговете на Испания и Италия, показва, че европейските граници не са чак толкова отворени. А едно по-внимателно изследване на въпроса би показало, че докато през 1900 г. в Европа е имало много страни, в които не е имало едно-единствено доминиращо национално мнозинство, към 2007 г. такива са само две – и едната от тях, Белгия, изглежда започва да се разпада. С други думи, освен Швейцария – където вътрешният етнически баланс на властта е защитен от стриктни закони за гражданство – “сепаратисткият проект” в Европа не само не е изчезнал, ами е триумфирал.

Далеч от това да е бил премахнат през 1945 г., в много отношения етнонационализмът е достигнал апогея си именно в годините непосредствено след Втората световна война. Европейската стабилност от времената на студената война всъщност се дължи отчасти на широкото осъществяване на етнонационалистическия проект. А след края на студената война етнонационализмът е продължил да преоформя европейските граници.

Накратко, етнонационализмът е играл в модерната история далеч по-важна и по-дълготрайна роля, отколкото се приема по принцип, а процесите, които са довели до доминация на етнонационалната държава и разделянето на етническите групи в Европа, най-вероятно ще се осъществяват и по други места. Засилената урбанизация, грамотността и политическата мобилизация; разликите в нивата на раждаемост и икономическите постижения на различните етнически групи и накрая имиграцията – всичко това ще подлага на непрестанни предизвикателства вътрешните структури на държавите, както и границите им. Независимо дали е политически коректен или не, етнонационализмът ще продължава да оформя света и през двадесет и първия век.

 

*Авторът е професор по история в Католическия американски университет във Вашингтон, специалист по история на капитализма.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. е авторът как възприема забраната на мюсюлмани да влизат в САЩ?! Или пък стената с Мексико. Някак си е неучтиво етноцентристите, да поучават другите да бъдат етноотворковци!

  2. а и друго – как да обясниш на един македонец, че трябва да въведе албанския език за официален. Защото инвазията, прикрита зад космополитизъм, довежда до изтриване на коренните общности. Предлагам на професора да отиде в Тетово и да си поръча “Едно македонско девойче”, В КОЙТО и да е алабански ресторант. Да видим дали ще излезе жив и цял от заведението?!

  3. Американците отхвърляли етнонационализма? Е да за всички освен за евреите. Изобщо тази статия не съответства на действителността: например никой не плува към Европа през Испания нелегално освен наркотрафикантите.

  4. No v miusulmanskite strani hristiani i evrei sa pogolovno progoneni i stavat etnomonopolitni . To liberalisma e kato da si napravish hubava kashta i zavistnicite da ti kazvat, che i te iskat v hola ti, v kuhniata ti, v spalniata ti, shtoto im haresva ,a i zhenata ti im se usmihnala. Nakraia si na ulicata s disagite i trakash zabi

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.