Ники Илиев: Не се гордея, че бях модел

Телевизията няма да изчезне, но влиянието й намалява и това ще прогресира, убеден е актьорът и режисьор

Актьорът Ники Илиев е роден на 10 октомври 1981 г. в София. Син е на проф. д-р Мирослава Кадурина, дерматолог във Военно-медицинска академия, и Бойко Илиев, режисьор. Завършил е Френската гимназия в София и Нов български университет – специалност „Кино и телевизионна режисура“. Като ученик в XI клас става водещ на предаването „МелоТВмания“ по Канал 1. Играл е в повече от 10 продукции, сред които „Кожа и небе“, „Красотата ще спаси света“, „Кажи здравей на татко“. Участва в сериала „Забранена любов“ като един от главните персонажи – Мартин Константинов.

Съвместява актьорството с успешна кариера като манекен на модна агенция „Ексграунд“. През 2012 г. е режисьор и участник във филма „Чужденецът“. А през 2014 г. режисира и играе във филма „Живи легенди“. В края на 2017 г. излезе третият му филм „Всичко, което тя написа“. През 2017-а Академията за мода го отличава с приза за най-стилни и успешни българи „БГ модна икона“. По време на снимките на сериала „Забранена любов” си партнира със Саня Борисова и между тях пламва искарта на любовта. Сключват брак на 25 август 2012 г. в планинското село Лещен. Наскоро Ники призна, че двамата са се разделели.

- Ники, факт е, че си много талантлив и успешен режисьор с множество награди. Защо обаче родната публика не се интересува толкова от работата, колкото от личния ти живот?

- Хората се интересуват от работата ми, все пак филмите и сериалите, които правя, се гледат, иначе нямаше да продължавам да ги правя. Но да, има голям интерес към личния ми живот, най-вече от жълтите медии. Иначе мен почти никой не ме пита нищо лично, всичко се случва зад гърба ми. Аз почти не говоря за личния си живот публично, но виждам, че постоянно се пише за него. Щом така са решили, това си е тяхна работа, не отделям време да разсъждавам за това и, честно казано, дори не ме докосва. Аз искам да ставам все по-добър в това, което правя, и виждам, че доста хора го оценяват.

- Подценяват ли те хората заради това, че си работил преди време като модел?

- Хората често търсят начин да принизят някой, който постига нещо, и това е моето слабо място в това отношение. Не се гордея с работата си като модел, но не се и срамувам. Било е период, през който е трябвало да мина, за да намеря пътя си и този период приключи преди 15 години. Въпреки това съм благодарен на хората, които са ме подценявали, защото това ми даде допълнителен хъс да работя и да се старая повече.

- Ти стана популярен благодарение на външния си вид. Успя ли тази слава да ти замае главата и да се помислиш за велик или напротив, провокира те да се развиваш и да вървиш напред?

- Като си млад и тъп и рязко привлечеш вниманието на много хора или медии, лесно се главозамайваш и си мислиш, че си велик и много специален. Случва се постоянно, особено сега със социалните мрежи. Това обаче е доста временно явление и ако човек разчита само на него, се превръща в това, което хората мислят за него. Искам да кажа, че в този случай ставаш роб на славата и хорското мнение и животът ти се върти около тях. Изключително празен и фалшив живот. Да не говорим, че когато това изчезне, което e неминуемо, защото красиви хора се появяват постоянно, ти оставаш без нищо. При мен беше така само донякъде. Може би само в началото, но в последствие видях, че не искам да ме свързват само с това, исках да правя нещо смислено, нещо, което обичам, а именно кино. Отне ми малко време, но намерих смелост и промених нещата.

- Кой е най-големият ти учител в живота?

- Опитът. Трябва да преминеш през нещата, за да ги разбереш. Дълго време живях в миналото или в бъдещето, искайки ми се нещата да са други. В един момент разбрах, че за да са такива, аз трябва да ги направя такива. Не да чакам някой да се погрижи за мен или други обстоятелства.

- Голяма част от младите хора днес не гледат телевизия. При тях всичко е избирателно и се гледа през интернет. Смяташ ли, че дните на ефирните телевизии са преброени?

- Телевизията няма да изчезне, но влиянието й намалява и това ще прогресира, неизбежно е. Все по-малко хора гледат телевизия и аз съм един от тях. Онлайн платформите ще заемат основно място, просто защото са много по-удобни, а хората винаги ще изберат комфорта.

- Кое определяш като връх в кариерата си? А като провал?

- „Живи легенди” спечели май много пари, но и другите филми имат немалко постижения. Сериалите, които правя, също. Опитвам се да се уча от всичко, а не да приемам нещата като провал. Възприемам всичко като процес, затова не искам да определям връх още.

- Ти си практикуващ режисьор, преподавател и актьор. Успяваш ли да намираш баланса?

- Не. (Смее се.) Изпускам доста лекции. Но мисля, че е по-добре за студентите да им преподава действащ режисьор. Хванал съм се с много неща, признавам. Но се опитвам да съм благодарен и да ценя това, което имам, защото дълги години съм мечтал за това.

 

Симеон Идакиев: Ако не работя, съм загинал, както всеки пенсионер

За щастие съм оставил добра следа и още ме канят да правя филми, доволен е журналистът

Журналистът Симеон Идакиев, който е едновременно и оператор, продуцент, леководолаз и ветроходец, не обича да го наричат пътешественик, защото навсякъде, където е бил досега – над 120 държави, е пътувал по работа, а не като турист. Заснел е повече от 400 филма за предаването „Атлас“ на БНТ, за което работи три десетилетия, автор и водещ на предаване по БНР, както и на няколко книги. След броени дни – на 27 ноември, той ще навърши 77 години, но те нямат никакво значение за младежкия му дух и плановете, които крои за едночасовото си предаване „Светът и всичко в него“ по телевизия Евроком, което прави вече 7 години.

- Мони, има ли държава, която не си посетил?

- Разбира се, че има, и то много. Те вече са над 200, а аз съм бил в 120. Представяш ли си колко много още. Но както съм казвал и друг път: то България не можеш да я видиш за един живот, какво остава за целия свят. Изключено е.

- Все пак коя страна искаш да видиш?

- Всички искам да ги видя отново. Бих се върнал, защото в повечето случаи става дума само за докосване до една държава, а има още толкова интересни неща. Ето, идва чужденец в България и стои два дена в София. Какво е видял? Нищо. Ами морето, Родопите, другите планини, хората, обичаите? Истината е, че навсякъде ми се ходи.

- Бил ли си някъде просто като турист, без камера?

- Практически не ми се е случвало, а ми се иска. Когато ме напуснаха от БНТ, защото така се случи, макар че бих работил още там, един от полицаите ми вика: аз разбирам - пенсионер, обаче сега да тръгнеш по света да си правиш кефа. Е да, де, ама остава да ми обясни как да се случи това с парите, които получавам. Защото, ако не работя, аз съм загинал, както всеки пенсионер. Пълно безобразие е, ако ме питаш мене, хората да се оставят така - ако не са децата им, те ще умрат. Как се живее с 200 лева! Лекарства, храна, дрехи, чудовищни сметки... Тъжна е тази тема. Вероятно много ще ми е трудно вече да отида на екскурзия, но благодарение на туристически агенции е възможно да снимам филмите си за предаването, което водя по Евроком. За щастие съм оставил добра следа, името ми работи още и ме канят да правя филми, използвайки чартърите на агенциите.

- Трудно ли беше по времето на социализма да се организира пътуване в чужбина?

- Ставаше по най-различни начини. Отначало ми помогна БНТ, пътувах изцяло за нейна сметка. След това, като направих първата серия от филми за Южна Америка, които се приеха много добре, стана малко по-лесно, но не съвсем. Запознах се с хора, които ми помогнаха. Един от тях беше директор на могъщо соц предприятие – „Машиноекспорт“, което изнасяше машини по цял свят и печелеше добре. Запознахме се в Еквадор, когато пристигнах посред нощ от Колумбия, сам, а той ми каза, че съм луд да пътувам така. Това обаче му направи впечатление и се сприятелихме. Почти се бях отказал да правя подобни пътувания – сам, с кола, на чужд континент със сериозна престъпност, но след две години тръгнах за Индия. Тогава пак ми трябваха пари и отидох при него – Нено Митев. Той веднага откликна. Филмът ми за Галапагос например е много скъп, защото само за да стигнеш до архипелага със самолет и да получиш разрешение да снимаш 3 дни, бяха необходими към 2000 долара. Намери се един спонсор, който стана и продуцент на филма. И все още се намират такива хора да помагат – бизнесмени, които не са се увълчили, не са като тези, които искат да лапнат целия свят. Един ми каза директно, че няма да ми даде пари, защото и държавата не прави нищо за него – не му прави отчисления от данъците, когато спонсорира нещо, и той предпочита да даде скъпа вечеря, за която ще вземе фактура и ще си я отчете като разход, а от мене файда никаква. И е прав, разбира се.

- Помниш ли първото си пътуване извън граница?

- Да, много добре. Беше в Италия. Работех в силнотоковия завод „Васил Коларов“ и играех волейбол в „Локомотив“. Отборът беше поканен и заминахме за Италия с влак. Бях потресен във Венеция, където влакът тръгваше буквално от морето, по естакада, имаш чувството, че се движиш по вълните. Между другото, това беше първото море, което видях – Адриатическо. Черно море го видях по-късно, след като изкарах леководолазни курсове в София и отидох там на практика. И веднага се влюбих в него.

- Не си ходил на море?!

- Не бях, нали се сещаш за кои години става дума. Тогава още нямаше курорти или ако е имало, за мен те бяха абсолютно недостъпни, понеже съм роден в Радомир и моите лета бяха в селцето, откъдето ми е коренът. Което е било за добро, защото съм живял в чиста природа, с чиста храна, макар и много бедна, но истинска.

 

Голи снимки на Андреа дразнят Кубрат

Светла Гущерова е бременна с момченце

Райна заведе новото си гадже в Дубай

„Вездесъщият“ впечатли Академията на Оскарите

Семейство Бекъм – имало и истински ВИП-ове

Мегз се оказа феноменална математичка

Джизъса скъсвал Златка от секс

Петко Славейков си направил харем

Ди Каприо познавал г-ца Мороне от малка

Лолитките изместват каките Хадид и Дженър

Охлаждане на скалпа запазва косата при химиотерапия

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 14 НОЕМВРИ

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица