Никола Саркози: Рушачът на табута

Никола Саркози

Никола Саркози, който в понеделник обяви, че иска да се върне като президент в Елисейския дворец, е един от най-агресивните играчи на френската политическа сцена. А когато изгуби изборите през 2012 г. от социалиста Франсоа Оланд, каза на гласоподавателите: “Повече няма да чуете за мен.” Но тъй като шило в торба не стои, той създаде прецедент в Петата френска република - неин експрезидент да нагази отново в политическото блато, вместо да се оттегли и запази ореола на държавник.

Амбициозният и нисичък Саркози (61 г.) е показал, че не робува на табута. Като президент изложи на показ личния си живот - разведе се с втората си съпруга Сесилия малко след като влезе в Елисейския дворец през 2007 г., а в началото на 2008 г. се ожени за моделката и бивша певица Карла Бруни, която му роди дъщеря месеци преди да изгуби изборите през 2012 г.

Анализатори не повярваха на думите му след поражението, че загърбва политиката. И той не изневери на очакванията им - през 2014-а се кандидатира и спечели битката за лидер на десноцентристкия Съюз за народно движение, а миналата година преименува партията на “Републиканците”. Сега се готви да вземе реванш на изборите през май 2017 г. от Оланд (62 г.), макар той да не е обявил, че ще се кандидатира. Саркози не пести критиките си към президента социалист, нарече управлението му “безкрайна поредица от лъжи”. А в книга на журналисти бе цитиран да казва за Оланд: “Той няма вкус, яде пържени картофки.” Но това не изненадва критици, които виждат у Саркози склонност към пари и лукс.

“Когато се самоанализирам, се тревожа, но като се сравня с другите, се успокоявам”, призна Саркози в интервю през септември 2014 г. Въоръжен с такава самоувереност, той тръгва към Елисейския дворец, без да се тревожи от ниската си популярност (анкета на тв Бе Ем Еф показа, че 79% от французите не искат пак да е президент) или от продължаващите две разследвания срещу него за търговия с влияние и финансиране на кампанията му през 2012 г.

В новата си книга, с която съобщи, че ще с кандидатира, той пише, че има “силата” на поведе Франция отново, като предлага серия от твърди мерки в сигурността и националната идентичност. Обещава “драстично намаляване” на имиграцията и разширяване на закона, забраняващ публично носене на религиозни символи, очевидно в опит да привлече избиратели, които биха гласували за лидерката на крайнодесния Национален фронт Марин льо Пен (48 г.) или за по-умерения експремиер Ален Жюпе (71 г.), с когото се очаква да премери сили на първичните избори на “Републиканците” през ноември.

От 2012 г. насам експрезидентът упорито отказва да даде отчет за “наследството” от 7-годишното му управление, през което вкара Франция в две военни интервенции в чужбина (Кот д'Ивоар, Либия). Смята, че е критикуван несправедливо, и не се колебае да заяви, че “спасил Европа, ако не и света от голяма криза през 2008 г.”.

Противоречивият имидж на Саркози се дължи и на стила му - в неговата агресивност привърженици виждат борбеност, а опонентите - липса на самоконтрол. През 2008 г. той каза: “Разкарай се, нещастник!”, на човек, отказал да се ръкува с него.

Саркози е нетипична фигура за френската политическа класа. Адвокат по професия, той нито произхожда от висшата буржоазия, нито е възпитаник на престижните висши училища като повечето представители на елита. Син на унгарски имигрант, отгледан от майка си и дядо си грък, Саркози често е казвал, че е “френско момче със смесена кръв”. Станал само на 28 години кмет на богатото парижко предградие Ньойи сюр Сен, на 34 години - депутат, а на 38 - министър, той преминава през успехи, предателства и политическа изолация, преди да бъде избран за държавен глава на 52 години. И сега на този футболен запалянко и почитател на колоезденето пак му се иска да възкръсне от пепелта.

 

Помогна за освобождаването на медсестрите в Либия

Никола Саркози изигра огромна роля за освобождаването на 5-те български медицински сестри, осъдени на смърт в Либия. Сутринта на 24 юли 2007 г. Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова пристигнаха на летище София със самолета на френския президент, съпровождани от еврокомисарката по външни отношения Бенита Фереро-Валднер и тогавашната съпруга на Саркози - Сесилия. Преди да й разрешат да вземе на борда българките, тя преговаря в продължение на 50 часа с либийски представители, включително и Муамар Кадафи.

 

За него

 

Избухлив и амбициозен, не се съмнява в себе си

Избухлив, прибързан, буен, нелоялен, неблагодарен, нефранцузин. Изключително амбициозен, той не се съмнява в нищо и най-вече в себе си.

Жак Ширак, два мандата държавен глава на Франция (1995-2007), предшественик на Саркози на президентския пост и негов ментор

 

Барбарон без гръбнак и убеждения

Саркози е барбарон. Той може да се трансформира в патриот, центрист, да подкрепя имиграцията или да е против имиграцията. Няма гръбнак, в него няма искреност, нито убеждения. Той се нагажда.

Марин льо Пен, лидер на крайнодесния  Национален фронт

 

Изпуска си нервите и изпада в популизъм

Никола Саркози изпуска нервите си. Да си хладнокръвен пред лицето на заплаха не означава да изпадаш в популизъм.

Манюел Валс, премиер на Франция

 

Не понасям целувките му

Никак не са ми приятни прегръдките и целувките му.

Германската канцлерка Ангела Меркел се оплакала в посолството на Берлин в Париж от прекалено фамилиарните обноски на Саркози

Ангела Меркел, канцлер на Германия

 

Готов е да принася жертви в отговор на кризи

Саркозизмът е утвърждаване на нова висота на неравенството, чужда за френската култура и готова да принесе в жертва различни неща (имигранти, безработни, младежи) в отговор на кризи. Това е изключително крайнодясно.

Емануел Тод, френски историк, антрополог, демограф, социолог и политолог

Коментари

Задължително поле