Кифла или кроасан? Респект или уважение… Прости сме като кифли понякога

Ангел Джамбазки влиза в битката за София със заявка да премахне гетата

Километрични опашки на „Капитан Андреево“ към Турция

Да живеят печените чушки

Ренета Инджова: Скандалът с руска намеса и шпионаж у нас е постановка

Волубилис – сърцето на древен Рим в Мароко

Адвокат Марковски: При умишлено убийство не трябва да има съкратено съдебно следствие

Алисия, Павел и Венци Венц и Любо Киров на една сцена Представиха музикалната платформа Tidal, която навлиза в България

Цветанов: Хората от обкръжението на Борисов му казват това, което иска да чуе Премиерът ме попита дали ще правя политически проекти, заяви бившият зам.-председател на ГЕРБ

Застраховки вървят ръка за ръка с ипотечния кредит Отказват плащане, ако скриете заболяване

Силвия Великова: Оставам в БНР, няма да се откажа сама от работата си Усещането "да си задраскан", е ужасно, заяви журналистката

Кражби на скъпи играчки от магазин в столичен мол, участва и дете

Платиха 700 000 евро за най-скъпото ново Bentley Цената на модела Flying Spur First Edition скочи над три пъти в търг на Елтън Джон

Пасторът на Джок Полфрийман: Има право на втори шанс, защото ясно осъзнава какво се е случило Не очакваше да бъде пуснат на свобода, беше отчаян, заяви пастор Иводор Ковачев

Президентът Радев се срещна с изпълняващия длъжността посланик на САЩ у нас Джъстин Фридман

Никулчина отново на два фронта

Бившата национална между тренировките и семейния хотел

„Спортът е повече като хоби за мен сега – разкрива бронзовата олимпийска медалистка в биатлона Ирина Никулчина. – С опита, който имам, искам да помагам на децата – да се запалят по „белите“ спортове. А не да се лутат и да търсят верния път, както ние навремето сме го правили. Ако пък се намери талант, дано след време да продължи към големите върхове.“

Вече три години Ирина тренира деца от клуб „Банско“ в едноименния град. Най-малките са на 7 години. Малчуганите са понатрупали първи умения и вече печелят медали от държавните първенства.

Самата Никулчина започва да се занимава със ски бягане, дори на тази дисциплина стартира на олимпиадата Нагано 88. После се преквалифицира в състезател по биатлон и именно там в преследването на 10 км печели бронзовото си отличие на игрите Солт Лейк Сити 2002.

Признава, че на децата именно биатлонът им е по-интересен, защото бягането се разнообразява със стрелба, което прави спорта по-динамичен.

Сега Ирина отново е на два фронта – съчетава тренировките с бизнес. Семейството има къща за гости, която носи името на медалистката. След олимпиадата общината подарява терен на Никулчина. Там със съпруга си Иван Керанджиев, неин бивш треньор, решават да построят своето хотелче.

„Обиколила съм много страни, била съм в Бавария, в Тирол… – казва Ирина. – И това, което видях там, се опитах да пренеса и в Банско. А именно – хората ценят традициите, своята автентичност. Затова и нашето хотелче е изцяло в банскалийски стил, където присъстват дърво и камък, в съчетание със съвременната линия. Важно е и топлото отношение към гостите.“

Семейството има две деца, които засега се въздържат да тръгнат по стъпките на спортните си родители. Дъщеря им Йоана пробва биатлон още когато е на 2 години, но след това решава, че той няма да е неин приоритет. Сега хобито на 11-годишната девойка е рисуването, а след време …. кой знае. Синът им Йоан е на 4 г., обича спорта, но се увлича и по музиката.

Въпреки че отделя много време на тренировките, грижите по семейния хотел и децата, Ирина не спира да следи със затаен дъх допинг скандалите с руските биатлонисти. Много от тях познава лично и се съмнява, че са направили прегрешения. А тези, които са вземали стимуланти, следва да бъдат наказани.

„Но да спират от участие всички състезатели не е редно – смята тя. – Руснаците са световна сила в биатлона и без тях нашият спорт няма да е същият.“

Никулчина не пропуска и изявите на нашите биатлонисти, които започнаха силно сезона в преследване на олимпийски квоти. Твърди, че наистина в момента имаме много талантливо поколение при мъжете, което познава още от юношеските им години. А жените? Имат потенциал, но им трябва време, за да натрупат опит и да се сработят като отбор.

Биатлонистката с умиление си спомня за златното поколение, в което се е състезавала заедно с Екатерина Дафовска, Павлина Филипова, Ива Шкодрева-Карагьозова, Радка Попова. С всички тях и до днес поддържа приятелски отношения, въпреки че се срещат и по работа.

„Това, което направиха момичетата на олимпиадата в Нагано през 1999-а, бе равно на революция – казва Никулчина. – Катя Дафовска първа, Павлина – четвърта. Аз следях изявите им от олимпийското село, защото се състезавах в друга дисциплина – ски бягане. А след триумфа заваляха поздравления. Изживяването е неописуемо. А когато аз станах медалистка от игрите, беше уникална емоция, която не може да се сравни с друго състезание. Защото това бе признание за целия ми труд през годините.“

Никулчина разкрива и друг приятен момент от кариерата си. След Нагано заедно с Ива Шкодрева, Радка Попова и Павлина Филипова стартират на Световната купа в Поклюка. В квартета липсва шампионката Дафовска и конкуренцията изобщо не слага българките в сметките си за медали. Изненадата обаче е огромна, когато националките печелят бронза в щафетата.

След забързания живот като състезател сега олимпийската медалистка гледа да компенсира с повече време със семейството. Мечтата й обаче един ден Банско да посрещне кръг от Световната купа по биатлон. Защото градът има уникална база и елитът в този спорт заслужава да я изпробва, а и да опита вкусните гозби на банскалии.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.