Никълъс Кейдж - Шантавият шоумен

Само Никълъс Кейдж може да играе ролята на Никълъс Кейдж във филм за Никълъс Кейдж със заглавие “Непосилната тежест на масивния талант”. Това е най-“никълъскейджовското” възможно нещо, особено в тези странни времена. Сатирично-биографичният проект приляга перфектно на най-ексцентричната холивудска суперзвезда.

“Непосилната тежест на масивиния талант” трябва да излезе догодина. По сюжет Кейдж играе художествено модифицирана версия на себе си. Във филма Никълъс има творчески и финансови проблеми, изгаря от желание да се снима при Тарантино и приема един милион долара хонорар, за да се появи на рождения ден на свой суперфен и милиардер. Този милиардер обаче е наркобос, а Кейдж е под прикритие и в крайна сметка ще трябва да мине през всичките си образи, за да спаси жена си и дъщеря си.

Даааа, звучи като Ник Кейдж - роден актьор и шантав шоумен. Той има една от най-интересните професионални траектории в киното - от обещаващ актьор, през уважавана суперзвезда, до лице на второкласното кино и глобална интернет шега.

За съжаление цяло младо поколение израсна с образа на Никълъс Кейдж като карикатура - налудничавият поглед, нелепата изкуствена коса, преувеличените мимики и маниери и, разбира се, постоянното участие във второкласни и дори третокласни филми, снимани навсякъде по света, включително и в България. Кейдж се превърна в глобален виц за милиони младежи, които не се интересуват от киното преди 2005-а година и нямат представа за историята на развлекателната индустрия.

През последното десетилетие Кейдж зрелищно излезе извън релси. Някога той имаше навика да си купува европейски замъци и имения “на кило”, но този ексцентричен и свръхскъп начин на живот се отрази драматично на неговите финанси. След десетилетия на безотговорни харчове с размах, той бе принуден да приема всяко предложение за роля. Така се стигна до участието му в по пет-шест слаби филма на година. Престижът изчезна, но сметките бяха платени. Но даже в най-абсурдно нелепите произведения Кейдж се раздаваше и преиграваше брутално. И си заслужи репутация на неосъзнат комик, който разсмива, дори когато няма намерение да разсмива.

Екстравагантната звезда заживя във виртуалния свят на смешните клипчета, колажи и иронични коментари. Кейдж се превърна в нахиления символ на странния хумор от дълбините на интернет. Вярно е, че през последните 10 години Кейдж е направил повече лоши филми от всеки друг бивш обитател на престижната и елитна А-група на Холивуд.

Но киноманите и не чак толкова младите зрители помнят добрите стари дни на Кейдж. През 90-те години на миналия век той бе един от най-интересните и търсени актьори в света. В перфектна физическа форма, широк жанров диапазон и почти нормално изглеждаща коса.

Кейдж пробива в киното през 80-те, като издънка на могъщия клан Копола. Саможив и ексцентричен от млад, Никълъс решава да смени фамилията си от Копола на Кейдж, за да има възможност да се утвърди самостоятелно и да не бъде свързван с грандиозната фигура и влияние на своя прочут чичо Фарнсис Форд. Все пак младият Ник участва в два от по-неуспешните филми на големия Копола - RumbleFish и “Котън Клуб”.
В края на 80-те Кейдж посяга към световното признание с роли в два страхотни филма - “Да отглеждаш Аризона” на братята Коен и “Лунатици” на Норман Джуисън. В началото на 90-те той превръща преиграването в своя запазена марка с шедьовъра на Дейвид Линч “Диво сърце”.

В следващите години Кейдж прави нещо, което малко актьори са постигали. За едно десетилетие той става едновременно драматичен водещ актьор, голяма екшън звезда и желано име за нетрадиционни и независими авторски проекти.

Кейдж се легитимира като глобална холивудска икона с екшън блокбастъра от1996-а “Скалата”. В средата и края на 90-те Кейдж редуваше скъпи и зрелищни тупалки като “Въздушен конвой” и “Лице назаем” с престижни кримки като “Целувката на смъртта” и “Змийски очи”. Не пропускаше елитните романтики като “Град на ангели” и мрачните урбанистични психологически трилъри като “До краен предел” при майстора Скорсезе.

През 90-те Кейдж се утвърди като първокласна и универсална кино звезда. В новия век актьорът продължи с качествените роли и заслужи номинация за “Оскар” за двойната си роля в арт провокацията “Адаптация”.
После дойдоха наистина лудите години, довели и до проект като “Непосилната тежест на масивния талант” - чиста “ник кейджовщина” от XXI век.

 

Има животински инстинкти

Никълъс Кейдж е един от най-енергичните и динамични актьори на своето поколение. Помня как в края на 90-те снимахме “Змийски очи”. Филмът изискваше пределни усилия и концентрация, имаше няколко дълги кадъра, които трябваше да бъдат прецизно изпълнени. Кейдж се справи превъзходно.

Преди време го гледах във “Вълчи нрав” на моя приятел Пол Шрейдър и трябва да кажа, че той изобщо не е изгубил форма. Все още притежава животинска енергия и инстинкти.

Браян Де Палма, режисьор и продуцент

 

Скромен и земен човек

Противно на слуховете и информациите в търсещи сензации медии, Ник е много скромен и земен човек. А е постигнал толкова много. Нашият общ златен момент беше в самото начало на 90-те години, когато имахме възможността да участваме във великолепния филм на легендарния Дейвид Линч “Диво сърце”.
Снимките бяха истинско приключение. Ник направи блестяща роля, за мен той винаги ще бъде Сейлър.

Лора Дърн, актриса

 

Готино копеле, но направи много лоши филми

Обичам Ник, той е адски готино копеле, но нека да сме честни - в последните години човекът просто прекали с второкласните филми. Понякога случайно попадам на безумно слаби и евтини продукции по телевизията, гледам една-две минути и хоп - в кадър се появява Ник Кейдж и преиграва като за последно.

Той беше страхотен актьор, но не успя да се движи в крак с времето, индустрията и предпочитанията на зрителите. Изпадна от елита и започна да прави глупости. Дано се осъзнае.

Хауърд Стърн, радиоводещ

Най-награждаваната му роля е на алкохолик

Никълъс Кейдж печели “Оскар” за главна мъжка роля в тежката алкохолна драма “Да напуснеш Лас Вегас” през 1995-а. При подготовката си за ролята на изпаднал писател, който решава да умре от пиене в столицата на хазарта, Кейдж достига до крайности. За да влезе в кожата на образа и да усети пристрастяването той започва да се налива зверски и на няколко пъти стига до брутални безпаметни пиянства. Заслужен “Оскар”.

Коментари

Задължително поле