Крепостта се смята за бивш команден пункт на българите срещу Византия

Михаил Шишман бил сравнително кротък човек

Добрите приходи през първото шестмесечие на 2017 г., дават възможност на Националния исторически музей (НИМ) да продължи да разширява археологическата си кампания на територията на страната.

След лансирането на разкопките край крепостта Белоградец, Ивайловградско, преди дни, екипите на НИМ вече имат готовността да започнат разкопки и в района на крепостта Букелон, край свиленградското село Маточина. Разположена на няколко десетки метри от турската граница, по време на Студената война цялата зона около крепостта бе минирана и недостъпна за археолози.

Според общоприетите теории стените на крепостта Букелон са заемали обширно плато на един от граничните хълмове между България и Византия. На място са отбелязани останки от средищна крепост, най-вероятно седалище на военно-административен управител на региона. Сред останките фигурира и огромен „донжон“ /феодален замък/, запазен на височина от 18 метра.

Крепостта, от която за съжаление са запазени само основите под земята, е смятана за команден пункт на кан Крум в 813 г. преди победната битка при Версиникия и на цар Калоян в 1205 г. преди битката при Адрианопол. Смята се, че тук е преспал за първа нощ като пленник император Балдуин. Ако въобще е можел да спи...

Букелон се споменава за последен път в летописите през 1328 г. По това време Букелон е в границите на Византия и е превърнат в средище на ловните полета на император Андроник III Палеолог. Българският цар Михаил Шишман е съпруг на сестрата на императора - Теодора, преди това съпруга на цар Светослав Тертер /1300 – 1321 г./. Между двете държави цари безметежен мир. Неочаквано византийският флот превзема Созопол. Императорът се оправдава пред шурея си, че созополските гърци, мнозинство от населението в града, поискали да живеят във Византия. Нямало да разширява настъплението, това не означавало война и подобни вербални маневри.

Михаил Шишман бил сравнително кротък човек. Преценил, че ако вдигне армията и атакува добре укрепения почти островен град, ще загуби 2 – 3000 войници. Струва ли си животът на толкова българи за един богат, все пак, но малък град и бил склонен да се примири. Царкинята обаче побесняла и казала, че е въпрос на престиж за България да си върне Созопол. (Може би е била ясновидка и е знаела, че там ще се роди Божидар Димитров - враг №1 на македонизма).

Теодора подсказала на Михаил Шишман как да избегне големите загуби при щурма на Созопол. Предложила му българската конница да завладее Букелон и с преговори да го обмени със Созопол. Въпросът с престижа сега щял да застане пред императора.

Така и станало. Един конен български полк разгромил незначителната стража при Букелон, изпил запасите на отлежало вино от избата на императора, избил и изял голяма част от елитните животни. Императорът се съгласил на преговори и обменил Созопол за Букелон.