“Ако не вярваме в правото на свободно изразяване на хората, които презираме, значи не вярваме в него въобще.” Думите са на един от най-противоречивите и едновременно най-цитираните учени в историята на човечеството, Ноам Чомски. Който в началото на този месец навърши достолепните 90 години, с все така крепко здраве и остър ум.

За живота и наследството, което Чомски приживе вече е оставил на света несъмнено може да се изпише много, но за да се обхване всичко ще трябва енциклопедичен труд. Най-малкото посоките, в които любопитството е тласкало Ноам Чомски през годините не са една и две. Оттам и страстите, които разпалва името му, когато и където и да се спомене.

Американски лингвист, философ, един от водещите умове в когнитивната наука и съавтор на теорията за универсалната граматика; историк, политически активист, дисидент по времето на Ричард Никсън, автор на стотици книги, почетен професор в Мазачузетския технологичен институт и Университета на Аризона. Учен от еврейски произход, обвиняван в открит анти-семитизъм в изявленията си спрямо държавата Израел заради отношението й към палестинците; хуманист, който отказва да признае клането в Сребреница срещу босненските мюсюлмани от 1995 г. за “геноцид” и тн., и тн.

Ляво-либералните политически възгледи на Чомски и също така способността му да защитава безапелационно доводите си отдавна са го превърнали в “сатаната” на консервативните политически течения в Европа и САЩ, и е разбира се носен на ръце в сърцата на мнозина от опонентите им. По цялата планета, вече трето поколение. Но що се отнася до хуманитарните науки и напредъка в изучаването на езика и съзнанието като универсални концепции за човечеството, там пионерският му принос е отвъд неоспорим. И тъй като е празничен сезон и не целим да внасяме допълнително полемика там където е излишна, нека просто да разкажем с някои по-едри щрихи за юбиляра, който определя себе си най-общо като анархо-синдикалист и към когото никого в цивилизованият свят не остава безразличен.

Аврам Ноам Чомски е роден на 7 декември 1928 г. в американският град Пенсилвания, в семейството на имигриралият от Украйна евреин Уилям Зеев Хомский. Младият Ноам се записва в университета на града на 16-годишна възраст, следвайки лекции по философия, логика и лингвистика, и проявява начален интерес към изучаването на арабски език. През 1947 г. в Ню Йорк Чомски започва романтична връзка с Карол Дорис Шатц, с която буквално се познават от пелените и ще остане до него до смъртта й през 2008 г.

След Пенсилвания академичното му израстване продължава през университета “Харвард” между 1951 г. и 1955 г. където и развива първите си тези за генеративната граматика, които ще бъдат заложени в общата концепция на теорията му години по-късно. Истинският интерес на Ноам Чомски към науката лингвистика се проявява вече в Мазачузетския технологичен институт в Бостън, откъдето като лектор през 1957 г. издава първата си книга “Синтактични структури”, в която излага концепцията че лингвистичният капацитет на човека (способността му инстинктивно да разпознава езика) е универсално заложен на генетично ниво, а не е продукт на средата. В следващото десетилетие Чомски ще продължи с публикациите си в областта на лингвистиката, а революционните му теории ще му донесат световно академично признание.

С което идва и името на политическия протест. Ноам Чомски заема много активна позиция срещу войната във Виетнам и освен обект на редовни арести по време на масовите протести във Вашингтон между 1967 г. и 1969 г. фигурира в “черния списък” на врагове на държавата, изготвян редовно по поръчка на директора на Федералното бюро за разследване (ФБР) Дж. Едгар Хувър.

Станал популярен като утвърден критик на американската външна и вътрешна политика през годините на Студената война, Чомски ще продължи да присъства еднолично като “променяща парадигма” на политическата мисъл и в десетилетията оттогава. След встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ през 2017 г. заради политиките обявени от него в областта на екологията и изтеглянето от Парижкото споразумение за климата, управляващата Републиканска партия беше наречена “най-опасната организация в историята на човечеството”.

За сметка на това по отношение на настоящата криза с керваните нелегални имитранти от Централна и Латинска Америка приливащи към границите на САЩ Ноам Чомски открито обвинява администрацията на бившия американски президент Барак Обама за политиката на пренебрегване на три държави – Хондурас, Гватемала и Салвадор – обречени на трайна политическа, икономическа и социална нестабилност, резултат от десетилетия нелегитимна намеса на Вашингтон във вътрешните им дела. Въпрос на памет.

Противоречив, ли?

Да, както обърнахме внимание в началото, няма да дърпаме всеки възможен за опашката. Но, ако не си привърженик на политическите възгледи на Ноам Чомски винаги можеш да изтъкнеш, че освен като приятел на покойния вече кубински диктатор Фидел Кастро, през 1990-те известният учен е отричал освен клането в Сребреница, и геноцида извършен от Червените кхмери в Камбоджа. За ужас на поколенията съмишленици, които още го издигат като икона на потъващата съвременна ляво-либерална мисъл. Променлив е светът, уви!

ЗА НЕГО

Сам по себе си

Какво движи политическите му интереси? Могъщото любопитство, излагането на разнопосочни мнения и нетрадиционното образование, вече са давани като отговор. Но най-вече става въпрос за сблъсъкът му с очевидните противоречия между собственият му прочит на събитията и медийните публикации. Измерването на това разстояние между реалностите, представяни от тези два източника, и причините то да съществува, са основната стаст на Чомски.

Робърт Барски,американски академик

До Аристотел и Декарт?

Ноам Чомски е поляризираща фигура в съвременния интелектуален живот. По-популярен в общественият дебат с радикалните си критики към външната политика на САЩ, той е автор на безброй бестселъри върху тази и сходни теми. Все пак като философ и лингвист е най-много вероятно да бъде запомнен интелектуално, с мнозина убедени, че той е най-утвърденият интелектуалец на нашенто време, сравним с, да речем, Аристотел или Декарт.

Майкъл Корбалис, университетски преподавател, в критика към теориите на Чомски

По същество

Представата на Чомски за комплексна вселена, която формира съзнанието и се управлява от множество комплексни правила и забрани, оставайки едновременно с това безкрайна в съзидателния си потенциал, открива възможности с важността на теориите на Айнщайн.

Даниел Йергин, американски учен