Новата парадигма на безкрая

Публичната библиотека Тянжин Бинхай

Трудът е посветен на последния български енциклопедист - библиограф и литературовед - проф. Тодор Боров

Александра Куманова е автор на справочното енциклопедично издание

Любомир Левчев: Професор Боров плуваше през идеологическия потоп като Ноев ковчег

Проф. Александра Куманова е автор на справочното енциклопедично издание “NOVUM PARADIGMA INFINITAS” (“Нова парадигма на безкрая”), дело на Национална библиотека Б “Св. св. Кирил и Методий”.

Забележително свидетелство за консолидацията на най-добрите специалисти на информатизацията около това изследване е появата на още едно ново издание, обвързано с 90 г. от изработването на първия Правилник на Столична библиотека и основаването на нейните каталози. То е осъществено от Столична библиотека, а в екипа влиза и д-р Юлия Цинзова, директор на институцията.

Книгата е посветена на последния български енциклопедист - библиограф и литературовед - проф. Тодор Боров (1901-1993), създател на Българския библиографски институт. Той е баща на знаменитите учени акад. Иван Тодоров - физик теоретик, и проф. Цветан Тодоров - философ и литературовед. Т. Боров е близък на дейците от кръга “Развигор”, към който са класикът на литературата ни Елин Пелин, критикът проф. Александър Балабанов (1879-1955), литературният и театрален критик Димитър Б. Митов. Те издават в София едноименния вестник и са негови редактори заедно с Георги Цанев и Александър Паскалев.

Кой е Тодор Боров? Като студент на Т. Боров по библиотекознание в СУ, Любомир Левчев дава представа за неговата харизма в мемоарната си книга “Ти си следващият”: “Възпитаник на старата немска академичност, Тодор Боров плуваше през идеологическия потоп като Ноев ковчег, натоварен не само с данни и знания, но също и с реликтови мъдрости. За тях той търсеше бреговете на бъдещето. Във времето когато формализмът бе вражеска проява, нашият професор имаше смелостта да ни проповядва идеите на информационната ера. Когато ни отвеждаше в царството на папирусите - в делтата на Нил, той не пропускаше да ни информира, че там библиотекарите са носели почетното звание “братовчеди на фараона. Във фигурата на Боров имаше нещо достолепно и пленително. Той идваше на лекции елегантно облечен с бяла риза и папийонка. Говореше, без да поглежда в никакво листче. Той гледаше в очите ни и сякаш нас четеше”.

Съзнанието за ученици на класика носи и цяло съзвездие от писатели: Светослав Минков, Илия Волен, Иван Сестримски, Блага Димитрова, Ваклуш Толев, Йордан Русков, Александър Пиндиков, Петър Караангов, Атанас Свиленов, Здравко Попов, Светлозар Игов...

Какво е компедиум?

В космогоничното мислене за библиотекар и библиотека авторката вижда цялата световна история на знанието

Компендиумът съотнася българските и световни линии на лъчите на информатизацията - библиотекознанието, библиографията, библиографознанието, книгознанието, полиграфията, архивистиката, палеографията, документалистиката, информатиката, информационните технологии, видяни като вектори в системното им цяло.

В книгата “NOVUM PARADIGMA INFINITAS” сферите на информатизацията са посочени като гръбнак и на универсалната хуманитаристика. Показано е “знаниевото коренище” за световните библиографски указатели, които първи установяват планетарната цялост на информацията. Нейното началото е поставено с повсеместния информационен бум от 40-те години на ХХ в.

Лаконичният синтез на процесите на информационното общество е осъществен от библиографа и философа Александра Куманова - професор в УниБИТ, библиограф в НБКМ, действителен член на Международната академия по информатизация при ООН, Арктическата академия на науките, Ноосферната академия на науките, член на обществото “Informing Science” (Santa Rosa, CA, USA), Философския съвет на Руското космическо общество и Българската библиотечно-информационна асоциация. В повечето от 60-те є книги звездата на нейното творчество е личността и делото на Т. Боров, с когото животът я среща.

Компендиумът показва пробиващите си място от последната четвърт на ХХ и особено през XXI в. идеи - за мрежестата и многостепенната природа на вътрешната системно-структурна форма на информацията.
След Т. Боров А. Куманова акцентира върху ироничната метафора на К. Шпицвег - библиотекарят - “откъснат от света”, вглъбен в “своите занимания”: “Т. Боров издига глас за “нов библиотекар”, чиято особеност е “да се раздава, да работи по-скоро за другите, отколкото за себе си”. Тя разкрива как “с усета за “бъдещата наука” Т. Боров хвърля мост към постмодерната некласическа парадигма на познание, в която живеем днес.

И постмодерният библиотекар физически не стои на стълбата на К. Шпицвег. Той мисловно е свързан със стълбата на У. Еко, изкачвайки се по която изгражда “отсъстващата структура” на информацията. Според А. Куманова съвременната библиотека все повече прилича на космически център за управление на полети - като новоизградената през 2017 г. публична библиотека Тянжин Бинхай в Североизточен Китай, снимката на която е на 4-та страница на корицата. В космогоничното мислене за постмодерния БИБЛИОТЕКАР и неговата БИБЛИОТЕКА авторката вижда встроена цялата световна история на библиотеките и историята на знанието, свързващи човека с космоса - каквато е философията на града-дом в Страната на Градовете в Аркаим. От тази позиция на жреца на Аркаим, разположен на точка от главните астрономически азимути, се е формирал планетарният поглед на библиотекаря на Пергам и Александрия...

Коментари

Задължително поле