Георги Гатев остава без достъп до секретна информация

Жена изгоря в пожар

Зелените пробутват текст, който блокира втория лифт

33 души са арестувани в Италия по подозрения, че са членове на китайската мафия

Съвети за отлична зимна ваканция в Пампорово Изберете хотел с добра локация, СПА и вкусна храна

Полша: Очакваме по-силно присъствие на американски войски в страната

Ски карти по левче в Боровец и Банско Намалението е за децата по повод деня на снега

Откриха мъртъв български таксиметров шофьор в Англия Йордан Борисов е получавал писма от местните власти, че може да му бъде отнето разрешителното

Прокуратурата внесе протест срещу предсрочното освобождаване на Васил Маникатов

Прокуратурата иска затвор за смърт с един удар

Линейка, автобус и коли са аварирали по пътища в Добричко

Общините Търговище и Попово търсят близо 5 млн. лв. за сметището

52 души са загинали при запалването на автобус в Казахстан

Жители на Смолян се страхуват да напускат домовете си заради силния вятър (СНИМКИ)

МОН посочи в кои училища не се учи заради грип или бури, вижте къде са те

Нова Балканска геополитическа геометрия, или… Пакетът инфраструктурни, енергийни и дигитални проекти, които четиримата лидери разгледаха в Белград, си заслужават вниманието

Александър Вучич

Ако преди няколко месеца, когато край Варна се събраха премиерите на Гърция, Румъния и България, към които после се присъедини и сръбският президент, сме имали усещането, че на Балканите се ражда някаква нова геополитическа геометрия, сега, след срещата на четиримата – Алексис Ципрас, Михай Тудосе и Бойко Борисов плюс домакина Александър Вучич, това усещане вече преминава в убеждение. Още повече, че четиримата се договориха през март следващата година да се срещнат в същия формат в румънската столица Букурещ, за да продължат разговорите за европейското бъдеще на Западните Балкани. Поне така казват. Което пък идва да подскаже, че срещите на Съвета за сътрудничество, както е официално название на четворката (макар че лично аз предпочитам да го наричам „форматът Евксиноград“, някак си ми е по-близко и българско!), се систематизират и канализират в нов модел на регионално сътрудничество с една единствена цел – да фаворизира Сърбия за сметка на останалите държави от Западните Балкани по пътя им към пълноправно членство в Европейския съюз.

Така виждам нещата. И не защото само преди няколко дни, след срещата на 7 декември в София с лидерите на страните от Западните Балкани, албанският премиер Еди Рама на няколко пъти заяви, че приема Сърбия и Черна гора вече да отварят и затварят глави в преговорния процес за членство, но се учудва защо и на неговата Албания не се даде този шанс. Рама намекна, че в сравнение със Сърбия неговата страна има предимството да е членка на НАТО като гаранция за стабилност и сигурност, което пък е едно от първите и най-важни условия да тръгнеш по европейския път. И сега в Белград президентът Александър Вучич отново даде да се разбере, че неговата Сърбия няма намерение да кандидатства за членство в Алианса, което сръбските граждани по определени причини, добре известни на всички хора наоколо, няма да могат да приемат. Сърбия щяла да остане военно неутрална, но все пак, за да гарантира своята стабилност, ще укрепва въоръжените си сили. Както го и прави с конкретната военна помощ, безплатна или платена, от страна на Москва като исторически близък партньор и приятел на Сърбия, с когото тя няма намерение да скъсва, както Вучич внуши. Ако не се лъжа, само преди няколко дни преди той да домакинства на тримата премиери от Гърция, Румъния и България, Вучич се похвали, че е отишъл в централата на НАТО в Брюксел и е изложил позицията си защо Сърбия няма да стане членка на Алианса. Дали генералите са го разбрали или имат още въпроси за уточнение, не е много ясно, но ако членството на Сърбия в ЕС стане реалност, когато му дойде времето, това ще бъде първият и единствен случай държава от Югоизточна Европа да влезе в европейското семейство без преди това да е станала членка на НАТО.

Подозирам какво ще бъде нашето оправдание за констатацията, че четворката фаворизира Сърбия за сметка на останалите съседни държави по пътя към Брюксел – какво искате, нали преди Борисов да замине за Белград събра в София лидерите на шестте държави от Западните Балкани на разговор с представители на Световната банка и на Европейския съюз. И тук стана въпрос за транспортни и всякакъв вид други коридори, и тук се размахваше мантрата за по-бързи връзки между столиците на страните от Западните Балкани, и тук се внушаваше, че европейската перспектива е някъде там, наблизо, зад онзи хълм и всяка от шестте страни от Западните Балкани може да я достигне, само ако направи едно малко, но задължително съществено усилие. Да, така беше, и някои от проектите от София бяха обсъждани и в Белград, но все пак може би ще се окажат прави някои наблюдатели, които подхвърлиха, че софийската среща, освен всичко друго, е имала за цел да амортизира евентуалните критики, че трите съседни държави, членки на НАТО и на ЕС, извеждат Сърбия от западнобалканската група и й дават предимство в подкрепата си за членство в ЕС.

Иначе, това трябва да се признае, че пакетът инфраструктурни, енергийни и дигитални проекти, които четиримата лидери разгледаха в Белград, си заслужават вниманието. В това число и изграждането на газовия хъб на българския бряг на Черно море, за което Бойко Борисов е получил потупване по рамото от другите си партньори, и най-вече от неговия приятел „Саша“ Вучич, който вижда в хъба възможност и за Сърбия да опъне газови тръби из своята територия и да получава горивото от бъдещите крупни транснационални проекти. Алексис Ципрас подсказал колко важни са ЖП връзките между Егейско море и Дунав, което пък станало повод да се говори за перспективата за трасета от Белград за Солун, Истанбул и Бургас през София. Нито дума, че и Коридор № 8, за който толкова много се говори в София, би могъл да бъде обща грижа и на държавите от този формат, пък и да затвърди ролята на Борисов като неформален представител на Западните Балкани пред Ципрас и Тудосе, пък и пред Вучич.

Кой е силният човек в Сърбия

И със Сърбия в близка перспектива ще говорим на по-ниски цени в роуминга. Поне да има нещо конкретно от тези разговори извън мащабността на визията на четиримата лидери, която, за съжаление, е все още далече в бъдещето.
Накрая още нещо – срещата в Белград, както и онази в Евксиноград, потвърди тезата, разглеждана неведнъж и в “Труд”, че въпреки ограничените си конституционни пълномощия, президентът Александър Вучич е силният човек в Сърбия, призван да взима важните стратегически решения за страната си. Иначе защо ще се включва в този формат, формално нарушавайки протокола – трима премиери, а той, президент.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Подлогите на Русия ще си умрат да плюят по единството на Балканите. Нашите братя от над 8000 години са на Балканите, а не по Сибирските степи.

  2. Дето се вика-още нищо няма на мегдана и тия почнаха борбата за ,,кой е най велик’’! Ще се появи Ердоган и всичките ще се пръснат кой откъдето е дошъл!Важното е да са героите на деня! Познати балкански истории!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.