Ван се вряза в минувачи в Торонто, деветима са загинали (ВИДЕО)

На 24 април 2018 да почерпят

Изложба на Гергана Минкова

Гениалните доктори „клъцни-срежи” Холивудските знаменитости дължат „естествения” си вид на виртуозни пластични хирурзи

Роналдо срещу германци – 22 мача, 26 гола (ИНФОГРАФИКА)

Върхът на Джеймс Бонд Интерактивни изживявания с автомобилите на Агент 007

Вижте как Кейт и Уилиам излизат от болницата с новородения принц

Александра Богданска-Петканова на почивка без мъжа си

Шофьор на претъпкан бус “вежливо” подхвърлил 30 лева подкуп на пътни полицаи

Спираме да ядем боклуците на Европа В София бе обсъдено бъдещето на здравните системи

Бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич настоя за отмяна на присъдата му за геноцид

Трябва ли да ми изплащат „клас“ със задна дата, ако е дължим

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 24 април 2018

Д-р Мирослав Ненков: Таксата при общопрактикуващите лекари трябва да се увеличи

МО купува леки коли за един милион

Нови разкрития от стенограмите на АРГО-гейт

Как олигархията инженерства протести и задушава гражданското общество

Две стенограми от двете полуконспиративни срещи – едната преди, другата след президентските избори – хвърлиха светлина за механизмите за действие на олигархичното задкулисие.

Стенограми, чийто анализ дава отговор на редица въпроси като: защо българският преход от тоталитаризъм към демокрация всъщност се провали, защо българите продължаваме да сме третирани като „втора категория“ граждани на Европейския съюз, защо стратегически решения за бъдещето ни като народ се взимат не от легитимно избраните държавни институции, а в лаборатории за обществен и политически инженеринг, чужди разузнавателни централи и офиси на международни корпорации.

Прочитът на двете стенограми е повече от нужен, защото разкрива и личностните характеристики на персони, които се самоопределят за обществен елит. Съпоставката между изказаното на сбирките, едната от 28 юли, а другата от 17 ноември 2016 г., с последвалите събития, чиято кулминация бяха отминалите парламентарни избори, показват колко коварни и лицемерни всъщност са шепата елитаристи, узурпирали почти цялото публично говорене у нас.

Персони, за чиято надценена самооценка е нужна специализирана диагноза, готови в името на властта да предадат дори най-близкия от съучастниците си, кроят планове за саботаж и хаос, зад които да си осигурят достъп до публичната власт, ресурси най-вече индулгенция.

С йезуитски подход кукловодите на олигархичното задкулисие и техните марионетки се надсмиват над проблемите на огромното мнозинство от българите, открито признават, че за тях закони и правила не важат, като успоредно с това коварно представят себе си за алтернатива на статуквото. Нищо подобно – Прокопиев, Иванов, Трайков, Кънев, Димитров, Славов, Цонева, Дайнов, Караджов, Бедров, Минеков, Малинов, Прокопиева, Георгиева, Стайков, Илиев, Малеева, Червенкова и т.н. не само никога не са имали намерение да бъдат алтернатива на каквото и да било, но цялата им амбиция е насочена към това с възможно най-малко усилия и средства да инсталират себе си като нова номенклатура – от партизани на 9 септември, в демократи на 10 ноември.

И двете стенограми в пълна степен потвърждават, че именно обвиняемият олигарх Иво Прокопиев е основният играч в инженерстването на партията на олигархията „Да, България“. Още в края на юли миналата година самият Прокопиев признава, че амбициите му са за създаването на политическо ГМО, което да му гарантира достъп до ресурси: „смисълът от този хибриден гражданско-политически субект е да направи връзката с интересите на гражданското общество… активите на всички поевтиняват…“ От последващите коментари се разбира, че за Прокопиев и компания „гражданското общество“ всъщност представлява свързаните с тях хибридни НПО и улични групи за натиск.

Очевидно в олигархичния кръг „Капитал“ нямат връзка с реалността, защото малко след катастрофата на обвиняемия бивш министър Трайчо Трайков през ноември м.г. Прокопиев продължава да е убеден, че бъдещият му хибриден проект ще управлява: „…потенциалът не е за 5% и влизане в парламента. Потенциалът е първа политическа сила…“

От стенограмите разбираме още, че само за броени месеци проваленият бивш министър, а към днешна дата вече и провален номинален лидер на политическо ГМО – Христо Иванов, претърпява странна метаморфоза. През юли Иванов категорично отказва да бъде кандидат за президент на олигархията. През ноември сам се предлага за „вожд“ на бъдещ инженерингов проект. Всъщност още тогава се разбира, че Иванов се готви „да забие нож в гърба“ на доскорошния си съучастник в политическия инженеринг – Радан Кънев. „Има две-три причини, за да не искам… Ако не можеш да се представиш, не влизаш в тази роля… Жена ми чака дете и няма сценарий аз да я вкарам в тази история…“, казва на 28 юли 2016 г. Христо Иванов.

След като прекарва няколко седмици в Съединените щати, на 17 ноември Иванов вече е готов формално да лидира бъдещата ГМО партия: „Партизанската гражданска работа, групи за натиск, не че трябва да спре, но е достигнало ниво на ефективност, отвъд което иска политически отговор, резонанс, което изисква доверие…“ Очевидно групата АРГО смята, че хората са забравили времето, когато инспирираните от олигархията протести срещу легитимни държавни институции, било президент, било правителство, било парламент, било прокуратурата или Висшия съдебен съвет, било срещу всяка институция или личност, която се противопоставя на хибридните им активности, бяха представяни за спонтанен израз на „гражданско“ недоволство.

Ненадминати в самоизобличаването на професионалните протестъри се оказват представящите се за „предприемачи“ Николай Стайков и Георги Илиев. Себеизтъквайки заслугите си към олигархичния кръг „Капитал“ в присъствието на неговия основен кукловод, с изказванията си и на двете сбирки Илиев и Стайков всъщност признават, че всички проведени „активни мероприятия“ и самото създаване на „Протестна мрежа“ са част от сценария на задкулисието в борбата му срещу държавните институции. „ПМ се създаде като коректив, защото го създадохме така. След 3 години все още съществува… една бакалавърска степен сме изкарали – три години“, подчертава заслугите си към професионалното протестърство Илиев.

Николай Стайков е още по-конкретен, като директно назовава „гражданските“ проекти на олигархията – Гражданския съвет на Реформаторския блок, „Протестна мрежа“, НПО-то на друго от протежетата на Иво Прокопиев – Саша Безуханова – Move BG, Движение „Обществен натиск“, „Обединени реформатори“, както и „няколко спин-оффа“ – определение за което се крият „грантови“ анализатори.

„Кой го няма – няма „Ранобудни студенти“, всички стават късно вече. Обяснението е малко по-дълго за тях. Другите параполитически субекти са хора с повече организационен опит. Това, което го няма на картата – едно НПО на по-възрастното поколение протестиращи. „Зелените“ са частен случай… Политическа партия „14 юни“ е необявена група, от която двама от хората на снимката казаха, че подкрепят, но няма да се включат. Нямам информация колко подписа и как са направили. Move BG имаме човек – Христев – елитно дискусионна, продължава да работи, продължават дискусиите, имат хубав сайт, за резултати не мога да говоря; това, което знам, е единият процент разпознаваемост. Движение „Обществен натиск“, 2/3 обединени реформатори, те станаха част от РБ, сложил съм ги, въпреки че имат 1200 лайка във фейсбук, това е вид измерител на популярност“, доразкрива мрежата на задкулисието бившият кадър на медията бухалка „Капитал“ на олигарха Прокопиев.

Четири месеца по-късно от втората стенограма на задкулисната група АРГО и от поредния изблик на себеизтъкване на Николай Стайков научаваме как и кой бива организиран за участие във всевъзможни протести: „…граждански групи за натиск, малки, по-големи партии, така че, ако няма малка партия да символизира това нещо, ще се загуби, има да ги събираме по офисите, като ни потрябват…“

Макар да се провалиха и никога повече да не могат да надскочат собствения си „успех“ от резултатите на последните избори – 2,96% за „Да, България“ и 2,54% за ДСБ/“Нова република“ – продължаващото съществуване на двата лабораторни проекта на олигархията ги прави токсични за развитието на публичната среда. Ясно е, че олигархът Иво Прокопиев и останалите недотам осветени около него задкулисни кукловоди няма да пестят ресурси и усилия през политически ГМО-та, професионални протестъри, хибридни НПО-та и пропагандна мрежа от поръчкови медии бухалки да атакуват всяка държавна институция, дръзнала да наруши недосегаемостта им, както и всеки потенциален конкурент във властта или бизнеса.

Докато съществува дори 1% възможност Прокопиев да продължи с изпълнението на дългосрочния си план за политически инженеринг от 7-9 години, в България няма да може да се създаде автентичен „десен“ политически субект, който открито и принципно да си партнира с най-силната партия в център-дясно – ГЕРБ.

Олигархията всъщност преследва и друга цел – не само да блокира възможността за изграждането на истинска проевропейска и проатлантическа политическа алтернатива, която да представлява изграждащата се у нас средна класа, но и да задушава почти всяка неинженерствана гражданска инициатива или изблик на недоволство. Монополът, който олигархията се опитва да наложи над гражданското участие, е много по-опасен и от политическия инженеринг, но за сметка на това последиците за задкулисните кукловоди ще са много по-тежки, когато изкуствено потисканото напрежение бъде освободено и хората потърсят отговорността на презиращите ги елитаристи.

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Стига с тези простотии бе Труд. Някакви хора искали да правят партии и там имало и бизнесмени. Това каква новина е?
    От 25 години изтърбушват държавата, сега ни го съобщавате като ново

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.