Борисов и Заев вече говорят с числа и цифри, значи, става дума за пари. А става ли дума за пари, нещата все пак ще вървят

Смяната на името в публичните означения е директна отговорност

Когато гледах македонския премиер Зоран Заев на пресконференцията след разговора му с Бойко Борисов да сипе благодарности към братския български народ и към неговия премиер, като слушах патоса, с който изричаше всичко това, се питах това ли е същият човек, който твърдеше, че Илинденското въстание било само македонско и че не го интересува дали българите ще го честват. Когато гледах как Бойко Борисов се заканва да подкрепя Македония за Европейския съюз така, както я е подкрепил за НАТО, се питах, това ли е същият човек, който се закани на Заев да внимава какво говори, че когато дойде време да казваме „Да” за ЕС, ще му припомним всичко, което е надробил преди това... Добре, че двамата все пак са решили да опитат да сведат митническите такси между двете държави до нулата, та да има някаква полза от това поредно тяхно виждане. Иначе пак всичко бе обвито от мантри и обещания за утре, когато българо-македонските отношения ще стигнат до ситуация, в която като пуснеш чешмата, от единия край ще тече мед, от другия- мляко. И всичко това, благодарение на тях двамата. Добре поне, че вече по-активно започнаха да пускат в обращение цифри и числа, та разбрахме, че става дума за пари, а щом става дума за пари, нещата- все пак!, може би ще тръгнат...

Но ако македонският премиер Зоран Заев се е надявал триумфализмът от ратификацията от гръцкия парламент на Договора от Преспа и предстоящото подписване на Протокола за членство в НАТО да го спаси от звъненето на вестоносеца с лошите новини, май жестоко се е излъгал. Освен ако той самият няма основната заслуга за тях, което едва ли ще го направи по-щастлив...

Вече предупредихме, че фактурата за сметката, която трябва да се плати за Договора от Преспа с Гърция, скоро ще кацне на бюрото му. Ако вече не е там, разбира се. Защото още докато се разхождаше гордо из Давос и правеше турове за овации от успеха на Договора с Атина, докато позираше пред камерите прегърнат с Джордж Сорос, в Скопие, в парламента, спикерът Талат Джафери реши, че е време да приложи на практика Закона за употребата на езиците. И започна да води заседанието на майчиния си албански език, въпреки протеста на опозиционните депутати от ВМРО-ДПМНЕ. Имал законно основание, защо да не го прави. Друг е въпросът, че според опозицията, а и според някои близки до нея юристи, Законът е пуснат в процедура и публикуван в македонския Държавен вестник с нарушение на конституцията.

Вярно ли е това, не можем да кажем категорично. Във всеки случай, цялата ситуация около Закона бе достатъчно противоречива и се превърна в основен елемент от битката между управляващите партии и президента Георге Иванов. Спомняте си, документът, който позволява употребата на албанския език на цялата територия на страната и на всички равнища в държавната администрация, бе приет през януари миналата година. Президентът Иванов наложи вето и го върна в Събранието. Там депутатите от управляващото мнозинство, плюс пратениците от всички партии на албанците, го подкрепиха отново и го пратиха на Иванов за подпис. Той отново отказа да го подпише, нарушавайки по този начин конституционните правила, които не му дават право два пъти да отхвърля какъвто и да е закон. И документът бе „качен на трупчета”, както се казва. До този януари, когато председателят на парламента Талат Джафери от коалиционния партньор на социалдемократите на премиера Зоран Заев - Демократичния съюз за интеграция, посъветван от юристи, подписа Закона и го прати за публикуване в „Служебен весник”, аналога на нашия Държавен вестник. Е, това отново възроди дебата за пълномощията на една или друга институция в Македония, но както се казва, керванът си върви. Албанският език влезе в употреба в администрацията от най-високото ниво- пленарната зала на Събранието.

Сега в парламента, после на всички други места. Става дума за всички табели на институциите на държавата, на които названията ще бъдат триезични- на македонски, на албански и на английски. В това число и на граничните контролни пунктове, върху личните документи, които ще се издават оттук нататък. В една от срещите си в провинцията премиерът Заев се опита да минимизира неприятното чувство у македонците от този факт, като се закани да бъде първият, който ще поиска триезичен паспорт, без това да намалява националното му чувство. Дали го разбраха и дали успя да убеди своите слушатели, никак не съм сигурен...

Слава Богу, че този процес на смяна на табелите върху държавните институции съвпада и с една друга, крайно актуална задача, та няма да се върши двойна работа с двойни разходи. В момента, в който окончателно приключи и формално процедурата по легитимирането на Договора от Преспа, а се очаква това да стане след като и Гърция, заедно с останалите страни-членки на НАТО подпишат Протокола за присъединяването на Македония към пакта, новото име Република Северна Македония с нейното съкращение „Северна Македония”, ще влезе и официално в действие. Очаква се това да се случи тези дни, но в Скопие трябва да изпълнят задължението да сменят досегашното конституционно име Република Македония навсякъде, където то фигурира в публичното пространство, с новото Република Северна Македония. В това число и на всички места, на които надписите и обозначенията ще бъдат и на албански език. Е, поне няма да има двоен масраф, когато почнат табелите да се печатат с новото название на трите езика, за които вече споменахме.

Разбира се, има разлика- малка, но съществена, в основанията за двете промени. Макар че косвено и по някакъв начин те са свързани с Договора от Преспа с Гърция. Защото Заев преглътна претенцията на всички партии на албанците- парламентарни или не, за приемането на Закона за езиците и употребата на албанския като втори служебен в държавата на цялата й територия и на всички нива в администрацията срещу подкрепата за документа от Преспа. Партиите на албанците имат в парламента общо 20 депутати, които на всички етапи от процедурата по конституционните промени, произтичащи от Договора, гласуваха „За. И друг път сме казвали- албанците използват всяка възможност, дори и най-малката, за да измъкнат нещо повече от управляващите, умеят да се пазарят, имат външната подкрепа. Макар че в този случай с Договора с Гърция се задоволиха главно със Закона за езиците по простата причина, че видяха в документа от Преспа шанс за тяхната стратегическа цел- членство в НАТО и начало на преговори за присъединяване в Европейския съюз.

А смяната на името в публичните означения е директна отговорност, произтичаща от чл.1, ал.3, точка а, от Договора от Преспа с Гърция. Там мърдане няма. Но ако при предишните два случая може да се мине с изработването на една и съща табела с новото име и на албански език, при друг случай от Договора това няма как да стане. Защото на всички онези обекти, за които се преценява, че са част от античното елинско културно наследство, „на античната история и цивилизация”, както е записано, ще трябва да бъдат направени съответните корекции по начин, който да показва уважение към това наследство. И хайде пак таблички- за да се обясни, че паметникът на Александър Македонски в центъра на Скопие всъщност не е нищо друго, а знак на уважение към античната история и цивилизация, но че днешна Република Северна Македония няма нищо общо повече от това.

А премиерът Заев ще продължава вероятно да проплаква: ”А питате ли мене как от 49 депутати в парламента ги направих 80?”.