Мезeнтерият се намира в храносмилателната система и функциите му още се проучват

Нов орган в човешкото тяло откриха учени. Той е известен като мезeнтерий и досега се смяташе, че представлява няколко отделни структури в храносмилателната система. След серия нови изследвания обаче се установи, че това всъщност е цялостен нов човешки орган, съобщи британският в. “Индипендънт”.

Мезeнтерият представлява надиплена прегъната тъкан около червата, която се разпростира от основата на стомаха до ректума. Нейната най-очевидна функция е да държи в едно положение вътрешностите в корема, посочва още изданието. Въпреки това обаче новият орган може да има и други функции, включително и разпределяне на бели кръвни телца във вътрешните органи.

Макар и неговото предназначение да е все още неясно, откритието отваря “цяла нова област в науката”, смята неговият откривател Джей Калвин Кофи от университетската болница в Лимерик, Ирландия. “Когато го разглеждаме като всеки друг орган, ние бихме могли да категоризираме коремни болести на негова база”, допълва ученият. Кофи изтъква, че към момента изследователите са установили анатомията и структурата на мезентерия.

Следващата стъпка е изследване на неговите функции, което ще помогне за установяване на възможни болести, предизвикани от него. Това ще бъде от полза и за изучаване на влиянието на мезентерия върху други болести на коремната област.

Новооткритият орган за първи път е описан от италианския гений Леонардо да Винчи през 1508 г.

В стремежа към реалистичен рисунък

Първите анатоми са ренесансови творци

Гении като великия Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти и по-слабо известни личности като Антонио Полайоло и Бачо Бандинели провеждали през Ренесанса детайлни анатомични дисекции с цел проучване на човешкото тяло. Така създавали стотици скици, реалистични картини и скулптури.

До откриването на мезентерия Да Винчи стига именно при едно от многото си обстойни изследвания на човешки трупове. Органът обаче бил игнориран в продължение на векове. Мнозина считат гении като Леонардо за основатели на анатомията.

Повечето ренесансови художници станали анатоми по необходимост, тъй като се опитвали да създават по-реалистични скулптури на човешката фигура, отбелязват изкуствоведите.