На 17 август 2018 да почерпят

„Лудогорец“ остана сам от родните клубове в Европа

ЦСКА атакува и през Трансилвания

Знаменитости отдават почит на Арета Франклин

Още през 2015 г. трябвало да сменят дисковия масив В резервния център на Търговския регистър работят само климатиците

ПРАВО НА ОТГОВОР

Катар налива $15 млрд. в турската икономика

Скарлет Йохансон е най-високоплатената актриса в света

Коли и камиони вървят по мост на 5 века Кадин мост в село Невестино е построен през далечната 1470 г.

Скандинавските авантюри на ЦСКА

Посолството на САЩ в Прищина: Косово и Сърбия нямат неограничена свобода на действие

20 изчезнали след срутването в Генуа (ИНФОГРАФИКА) Рим обяви извънредно положение, деблокира 5 млн. евро

Вашингтон заплашва Анкара с нови санкции, ако пастор Андрю Брънсън не бъде освободен

Нападнаха с бомби офис на италианската крайнодясна партия „Лига“

Директорът на „Аварийна помощ“ пред „Труд“: Открито е опасно нерегламентирано сметище в София

„Нов Отечествен фронт“ трябва да има ясна кауза, за да успее

Многострадалната опозиция пък все още изглежда твърде раздробена и скарана, за да бъде приемана като безусловна заплаха за управленското статукво

Тоталната доминация на ГЕРБ отдавна е пропукана. Но за сметка на това около партията гравитират прекалено много политически субекти. Като започнем от тези, с които се формира управленската коалиция – Реформаторския блок, и завършим с патeрицата на Ковачки и БДЦ в парламента. Многострадалната опозиция пък все още изглежда твърде раздробена и скарана, за да бъде приемана като безусловна заплаха за управленското статукво. Затова прозвучаха странно думите на министър Томислав Дончев, който привидя „нов Отечествен фронт” срещу ГЕРБ. Позата изглежда героическа, но поне на този етап няма основания в реалността.

От уважение към историята трябва да се подчертае, че Отечественият фронт в своя първоначален вид не е просто сбирток от партии с мераци с власт, а широка коалиция около исторически значима кауза – антифашизма. Но да оставим историята. Въпросът е може ли да има широк опозиционен фронт срещу ГЕРБ. Президентските избори изглеждаха най-реалистичният повод за подобно усилие. То обаче се оказа извън възможностите на окопалите се зад своите партийни дувари шарени политбюра. Лявата опозиция се явява на избори с рекорден брой кандидати. Това е не проблем на отделни лични или партийни амбиции, а на неспособност на БСП и останалите леви и центристки формации да провеждат обединителна политика. Нищо ново на българския политически небосклон, разбира се.

Възможна ли е все пак ситуация „всички срещу ГЕРБ” при очаквания втори тур на президентските избори? Скептичен съм. Помислете. Ако приемем, че на втори тур срещу Цецка Цачева се яви кандидатът на БСП генерал Румен Радев, то обединените патриотични сили ще застанат ли зад червения кандидат? Или ще направят по-логичния политически ход – да подкрепят ГЕРБ, партията, с която заедно формират парламентарно мнозинство, което стои зад кабинета „Борисов”. А вероятността реформаторите да се включат в анти-ГЕРБ фронт с БСП и ДПС звучи абсурдно?! С други думи – формула „всички срещу ГЕРБ” в тези избори изглежда невъзможна.

Тогава възможно ли е поне раздробената левица да застане в „единен строй” за втория тур? Както се казва – а дано, ама надали. Дори политическата мъдрост да накара АБВ да преглътне махленската интрига, която им спретна Корнелия Нинова, то има ли земна сила, която да накара Татяна Дончева и „Движение 21” да се подредят в тази ситуация до „Позитано” 20 след всичко, което се случи. И това не е въпрос на емоции, а на различен тип избиратели. Разочарованите от старата левица трудно ще бъдат мотивирани да подкрепят „личния кандидат” на червената лидерка.

Много въпросителни пред евентуална лява консолидация за втория тур ще отпаднат и когато станат ясни резултатите на основните леви кандидати. Засега с модерна и активна кампания се откроява кандидатът на АБВ Ивайло Калфин. На фона на рутинните партийни сбирки и разфокусираните послания на БСП той съумява да стигне до повече социални групи с ясни идеи и конкретна политика. Видима и нестандартна е и кампанията на Татяна Дончева. С други думи – засега имаме доста амбициозно участие на конкурентите на Радев в лявото пространство. Поне според мен само силно представяне на БСП може да накара останалите състезатели вляво да застанат не просто декларативно, а активно зад Радев – Йотова на втория тур. Ако хипотетично обаче БСП удари историческо дъно в първия тур, а Калфин се представи по-добре от очакваното, това би направило разговорите за подобна консолидация доста непредсказуеми.

По-важното обаче е, че за да се формира реална и мощна опозиционна алтернатива от типа „всички срещу ГЕРБ”, са необходими поне две основни предпоставки. Първата е ясна обединителна кауза. „Стани да седна” не може да играе такава роля. Никой от потенциалните претенденти за властта не е „целият в бяло”. Затова каузата трябва да е водеща, защото идеята тези са нови, да опитаме с тях, не е валидна. Вредно е и прекомерното партийно самочувствие, което може да торпилира подобно обединение. Втората предпоставка е тежка криза в управляващата партия, предизвикана от международни усложнения или вътрешнополитически провали. Такава роля може да изиграе и малко вероятна загуба на президентския вот. При всички положения и двете предпоставки засега не са налице. Критиката към управляващите е силна и ще се засилва, но все още не е премината онази повратна точка, отвъд която се показва „смяната на караула” във властта. Победа на ГЕРБ, дори и с малко, ще бъде брандирана като „поредната” и препотвърждаване на доверието на избирателите. И това ще е факт. Но ако тази евентуална победа е прекалено измъчена, с много спорове за честността на изборите, то позиционната война между управляващи и опозиция може и да прерасне в нещо повече. Тогава всичко ще е в ръцете на опозиционните лидери – от тяхната далновидност, способност да обединяват, а не да разединяват и от тяхната политическа визия ще зависи изходът от борбата за смяна на властовата конфигурация.

Но едно са партийните сметки, друго са хората пред урните.

* Авторът е директор на Института за модерна политика

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. Авторът партиен активист на НДСВ знае как неговата собствена партия я издухаха на бунището на историята без всякакви шансове да се възстанови. Неговата партия пропадна защото каузата ѝ беше на Симеон имотите, на братя Велчеви милионите и хотелите, на Пръмова – Европейския съюз и на новото семейство Паси – Атлантизма. Сега Цеков реди паяджина да оплете и други като него. В интерес на истината трябва да кажем, че при демокрацията на всяко управление се вижда краят и най-вероятно се вижда и краят на Бойковото управление. Но то няма да бъде изместено от стари мурви с морала на Симеон Втори, а ще дойдат нови хора, които Цеков и Институтът за модерна политика, създаден специално за наш Петьо не могат да видят.

  2. Какъв фронт им се привижда на комунистите.Това да не ти е 44-та година.А и съветска армия няма.Там е само нейния паметник.Така че Бойко ще ви бие като брашнян чувал.

  3. ДРУГАРКАТА КОРНЕЛИЯ НИНОВА ЗАПОЧВА ПРЕРАЗКАЗ НА ПРИКАЗКАТА ЗА ГЛА
    ДНАТА КОКОШКА , КОЯАТО ПРОСО СЪНУВАБА .НА НЯКОИ ИМ ЗВУЧИ КАТО СЛАДКА ПРИСПИВНА ПЕСЕН ЗА ДЪЛЪГ И ДЪЛБОК СЪН .

  4. КЪДЕ ДРУГАРЯ СТЕФАН П .ОТ СОФИЯ ВИЖДА ИЛИ МУ СЕ ПРИВИЖДАТ НОВИ ХОРА , КОИТО ДА ИЗПОЛЗВА ..ВЕРОЯТНО ГИ ВИЖДА ПРИ ДРУГАРКАТА КОРНЕЛИЯ И НЕЙ НИЯТ ОЛИГАРХИЧЕН ЦК .ВЕРОЯТНО СКОРО С УМИЛЕНИЕ ЩЕ СИ СПОМНЯТ ЗА ДРУГАРЯ МИКОВ ….

  5. БСП от Първанов насам е става за решаване на управленски задачи дори в спокойни времена, за сегашните 100%. ГЕРБ поначало нямат дори къса скамейка с качествени управленци, а заедно с истеричните и скапани „реформатори“ има изключително слабо правителство. На нито един министерски пост нямат силен министър, почти всички са пълни некадърници и провалите са факт, вместо обещаваните гръмко реформи. За президент когото и да изберат, все ще е слуга на чичо Сам.

  6. ОФ е създаден от СССР, Тои не е антифашска коалиция
    а средство за вземане на власт от комунистите. Те
    използваха вечите превратажии от групата Звено,
    финансираните земеделски организации от Сърбия и
    опозиционерите, винаги борещи се за власт. Каузата
    на ОФ не е била антифашизъм а унищожаването
    на българската интелегентция. ОФ организира убииствата
    на по известните българи без съд и създаде тъи наречения нараден съд. Истината ще възкръсне.

  7. Нови хора ще се появят при всички случаи. Политиката, особено в Б-я, привлича хората като оси на мед. Те и сега ги има. Проблемът е, нацията да отсее зърното от плявата и да излъчи достойни хора. Тези нации, които съумяват да го достигнат – успяват. Другите – не успяват. Кой е допускал преди 30 години, че жена гражданин на ГДР ще ръководи Федералната република, че и Европа – на всичкото отгоре. А гражданин на ГДР стана президент на Германия. Е сигурно има и грешки, никой не е застрахован. Въпросът е водачът на нацията да вижда по-надалеч от мнозинството граждани на нацията, да има визия за развитието на нацията и да е честен.
    Ако нацията не съумее да излъчи такива водачи – да не се оправдава с турското робство.

  8. Бърка Боби Цеков. Играта на малкия винаги е да отслабва по-големия, за да има по-добри пазарни позиции. Не е възможно, нито Симеонов и Сидеров, нито Калфин, нито дори РБ да подкрепят Цачева. Това означава, да отидат да се договарят с Борисов да дели баница, която ще притежава изцяло. Обратно, с Радев пазарлъкът ще е много лесен. Още повече, че около Нинова има особено опитни играчи в подобно нещо. Аз лично не виждам шансове за Цачева, особено като се има предвид, че и социологията показва народно одобрение за Генерала. Плюс това, ПФ могат да влезят във всяка правителствена конфигурация, а при провал на ГЕРБ и Борисов, със сигурност ще удвоят резултата си.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.