Носталгия по Скиатос

Спомен за слънчеви плажове и топло гостоприемство стопля в студените дни

Пътуването до остров Скиатос е еднодневна екскурзия, която си подаряваме по време на почивката ни в Неа Анхиалос, малко гръцко село близо до град Волос. Прочул се наравно със съседния остров Скопелос като местата, на които е заснет култовият мюзикъл „Мамма миа“, Скиатос е съхранил чаровната си непретенциозна атмосфера въпреки наплива от туристи, които го заливат през лятото. По-приемливо време за посещението му е, когато горещините са понамалели, а красотата на синьото море и небе, които го заобикалят, е все така неизменна.

Вили и яхти за милиони

Не хващаме ферибот от Волос, както обичайно се пътува към острова, а обикаляме полукръглия залив по заоблени хълмове, засадени с маслини. Пътят ту се изкачва, ту слиза, тесен, но асфалтиран. Накрая пристигаме на малко пристанище, където очакват пътниците си трите туристически кораба на Костас. Стар морски вълк, капитанът собственик лично посреща всеки гост. Включил е през годините цялото си семейство в морското приключение, а екскурзоводката дори добавя, че според нея напълно е монополизирал бизнеса с трите си плавателни съда. Звучи балканска музика, която по-късно ще увлече пътниците в танци на борда. Предстоят ни снимки с капитана, срещу заплащане, разбира се. Фрапета, приготвени от чевръсто българско момиче зад бара.

Първото впечатление от Скиатос е за гол, каменист и доста скучен бряг. Но сипеите скоро свършват и се появяват зелени склонове, миниатюрни каменисти или пясъчни плажове, закътани сред отломки от скали. Пейзажът става все по-живописен. Трудно ни е да откъснем поглед от вилите, които следват една след друга, коя от коя по-ефектни с панорамните си прозорци, асмите, каменните пътечки до малките кейове, дървените шезлонзи и лодките, появяващи се зад някоя скала, кротко полюшвайки се. Пожелаваме си такъв живот, без да задълбаваме как е възможно да го постигнем, и потропваме в такт с музиката.

Първата ни спирка е прочутият плаж Кукунариес

Изсипваме се на малкото пристанище и в колона по един поемаме покрай езеро, което се оказва защитен природен обект. Минавайки по мостче, забелязваме черен лебед, който ни гледа любопитно. Щраквам го за спомен. Скиатос разполага с шейсет великолепни плажа, разпръснати по дългата 44 км крайбрежна ивица, сред които перлата е Кукунариес в югозападната част на острова. Дълъг, чист пясъчен бряг с фин бял пясък, а боровата гора, с която е обграден, предлага естествена сянка от знойното слънце в обедния час. Чадърите не заемат цялото пространство, което особено ме радва. Освен барчета и таверни, тук има и къмпинг, който привлича любителите на дивото. Водата за душовете в близост обаче спира и поемам по дървени скари до следващите. Там се е извила търпелива опашка. Когато се връщам освежена и преоблечена, нашите душове, разбира се, вече работят.

В близост до Кукунариес има още два плажа - Мегали Амос и Акладие, прекрасни с чистите си води и живописни гледки. Ако дойдем отново, ние обаче си заплюваме Лалариа, от северната страна на острова - от плажовете, които се срещат веднъж в живота. Неповторими бели скални образувания, ситни камъчета и кристални води. Пейзаж, който, знам, ще ми спре дъха. До Лалария може да се стигне само с лодка.

Скиатос е най-малкият и най-космополитният от островите в архипелага на Спорадите. Площта му е около 50 кв. км, а местното население - около 6000 души. Сгушена в подножието на невисока планина, столицата на острова е живописно селище с белите си къщи с червени покриви и с озеленения полуостров Бурци, вдаден в морето. Естествено формираното пристанище е изпълнено с яхти и ветроходни лодки.

Чудим се накъде да поемем

Едната възможност е Бурци – малкият полуостров с буйна растителност, където руините на венецианска крепост все още бдят над Скиатос и неговите жители. Крепостта е основана през 1207 г. от братя Гизи, но е разрушена през 1660-а, когато адмирал Морозини превзема острова. Романтично място с богата иглолистна растителност, приканваща сянка и великолепна гледка към архипелага на Спорадите.

Може да посетим къщата-музей на известния гръцки автор Александрос Пападиамантис, роден и израснал на Скиатос. Истината е, че нищо не сме чели от него и тази алтернатива засега не ни привлича. Поглеждаме вляво към извисяващия се силует на църквата „Благовещение Богородично“ и вдясно към Кастро, естествена крепост, използвана от местните жители през ХIV век за защита от пиратските набези. Очакват ни много стъпала и чудесна панорама отвисоко.

Накрая взимаме благоразумното решение да се гмурнем в прохладната сянка на уличките с бял калдъръм, привлекателни барчета и артистични магазинчета. Вглеждаме се в изрисуваните стени. Докосваме ръчно правени симпатични нещица. Дълго избирам подаръци. Кротваме се в улично заведение на пет кьошета, окупирало с цветните си столове уличките и под шарена сянка укротяваме глада си със сувлаки, салата и питка (е, как без питка, като пристигна топла-топла). Помотаваме се още малко, докато изберем и къде да пием кафе и броените ни часове са отлетели. Очакват ни обратният път, бялата диря, оставена от корабчето, бризът и споменът, който, кой знае, може да ни върне някой ден пак там.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Туризъм