Как тв новинарите разчитат знаците на времето?

Най-много от всичко обичаме празниците. Слагаме новите си дрехи, излизаме на площада, вият се хора, димят скарите, големците държат важни речи, от които те обзема гордост. Ние обичаме и армията си, дали като реалност, дали като фикция. Радиото и телевизиите са извадили старите сценарии и бълват помпозни репортажи за „грандиозния парад“ по случай Деня на армията, изпълнени с патриотичен патос. Но ние на празник не можем да не се скараме. Този път поводът бяха „изтребителите“, които Министерството на отбраната отпусна на ЦСКА за празника им. После се оказа, че са вертолети и сами си ги плащат, но така или иначе скандалът завладя медиите. Даже министърът на отбраната бе принуден да обещае и на „Левски“ военна техника. Междувременно тръгнаха слухове , че сме заели от Гърция военна техника за парада. Грозна, отвратителна картина…

Но всичко е точно, защото…

Защото в парада участваше и военна част от близката до сърцата ни Македония. Живи войници, а не техника. Маршируваха малко различно от нас, но тяхното присъствие ни изпълни с огромни надежди, че вече няма нищо да ни разделя. Новинарите не обърнаха подобаващо внимание на този факт. Коментираха с кухи фрази, но не се чу какво точно означава това, как е постигнато, как ще се тълкува. Защото след като македонската църква се обърна към нашата като към своя майка, сега дойде ред на армията. Още повече, че по същото време в Македония бе българският президент Румен Радев. Това надхвърля мечтите на толкова поколения от двете страни на границата. Къде е истината?

Известно е, че в Света гора, където се намира и българският манастир „Свети Георги Зограф“, през цялата 1100-годишна история не са допускани същества от женски пол. Има някои слухове и легенди, че единствено руската императрица Екатерина е проникнала на свещената територия, преоблечена като мъж. И ето, че нашата скромна столична кметица Йорданка Фандъкова постигна нещо историческо, за което никой не се е сетил досега. Като не може да влезе в манастира, тогава манастирът дойде при нея. И ето, че наетият от нея и придружителите й кораб акостира близо до брега на Атон, а игуменът и другите български монаси от „Зограф“ донасят на борда най-скъпите икони и реликви, за да бъдат видени от набожната кметица. Религиозен подвиг ли е това, както бе представено, или грандоманска суета? Защо никой не си зададе този въпрос?

Но всичко е точно, защото…

Защото на Гергьовден министър-председателят Бойко Борисов бе в самия светогорски манастир „Свети Георги Зограф“, за да вземе участие в празничните церемонии. Бил съм многократно в нашия манастир, включително и на неговия празник, и имам представа как протича едно официално посещение. Убеден съм, че премиерът ще има достатъчно време за разговори с монасите за проблемите на „Зограф“, а вероятно и на Хилендарския манастир, който макар и да е сръбски, в него се намира килията на Паисий, където той е писал своята „История…“. Като имаме предвид и строителната стихия на премиера, очаквам да се родят големи планове. Бих го посъветвал само да не се увлича в обещанията, защото монасите са ги чували не веднъж, а после остават сами. По едно време дори бяха им ограбили оригинала на „История Славянобългарска“. Казвам го в скоби.

Като изключим тези значими и празнични събития, новинарските емисии бяха плътно запълнени с дребнотемие, което е скучно дори да се изброява. Сагата Деси Банова и Росен Плевнелиев, която върви към сватбен финал; душевното разстройство на двама лидери на БСП, което злепоставя техните адвокати или пиарите им; въображаемият партиен проект на президента, което повече радва неговите противници, а не партията, която го издигна; двойният стандарт в храните, което даде повод на търсещата изява градска десница да се обяви в защита на чуждите фирми; пропадането ни още по-надолу в световната класация за свобода на словото (някъде между последните африкански диктатури и людоедите), което даде повод на Явор Дачков да пледира, че у нас свободата на словото е на по-високо равнище, отколкото в западните медии. Побоища в СДС. Няма обаче смисъл да я зачекваме тази тема. И тъй, затъпяваща скука…

Но всичко е точно, защото…

Защото се случиха знакови събития, които бяха подценени или въобще не им се обърна внимание.

Лидерът на „Воля“ се обяви против членството ни в НАТО и ще предизвика референдум по въпроса. Очевидно този изненадващ ход е насочен към евроизборите догодина. Знае се, че г-н Марешки си пада по популизма. И затова новината бе подмината небрежно. Но поставянето на този въпрос става за пръв път откакто България е член на НАТО. Веднъж поставен обаче, той със сигурност ще влезе в дневния ни ред. И дали всичко ще е точно?

В авангарда на новата политика към Русия

Президентът Румен Радев каза по време на посещението на австрийския му колега, че България ще е в авангарда на общата европейска политика по отношение на Русия. И това ще стане чрез неговото посещение в Москва, както и това на френския президент Макрон, а също и визитата на Путин във Виена. Да, и трите страни имат специфични позиции по отношение на Русия, макар да не са единствени. Но за пръв път се говори за някаква нова европейска политика към Русия. Кога и къде е била формулирана тази политика? Ако това се случи, можем да очакваме сериозен пробив с геополитическо значение в триъгълника САЩ-Европа-Русия. Никой не направи такъв прочит на президентските думи.