НСИ брои 6,9 млн. жители, а ЦИК - 6,7 млн. избиратели

ЦИК отчита и българите в чужбина, докато НСИ дава само избирателите у нас.

Могат ли да се изчистят списъците за вота от мъртви души

Над 1 200 000 деца до 18 години изпадат от сметките

Българските граждани са към 8,3 милиона

Данните на ЦИК и НСИ за броя на българите се разминават с 1 милион души. Това стана ясно от последната публикувана статистика на НСИ, според която към 31 декември 2020 г. у нас живеят 6 916 548 души, от които децата под 15 години са близо 1 млн., а непълнолетни между 15 и 18 години са над 200 000. Тоест – пълнолетните у нас са 5 702 595, а според ЦИК българските граждани, имащи право на глас за парламентарните избори за 45-то Народно събрание са 6 732 316. Разминаването е с 1029721.

За същото разминаване „Труд“ писа и на на 16 февруари т.г. – месец и половина преди парламентарния вот под заглавието „Изборите – измама с 1 млн. гласа“ . Гласуването мина, новите депутати са избрани, сега въпросът е дали те ще могат да решат задачата така, че да изчистят от избирателните списъци 1 млн. мъртви души, а заедно с тях и всякакви съмнения за манипулации. Освен това през септември и октомври е насрочено преброяване на населението, което също може да помогне за избистряне на картината. 

Експерти обясниха, че данните на ЦИК се отнасят до всички български избиратели, живеещи и по света и у нас, докато НСИ отчита само населението на територията на страната. Неофициално се смята, че нашенците зад граница са към 1,4 млн., от които децата до 18 г. са към 450 000. Ако този брой се прибави към 6,9 млн. души в страната, става ясно че българите в момента са към 8,3 млн.

Живеещите в чужбина пълнолетни български граждани фигурират в списъците у нас по постоянен адрес. Но само когато става дума за парламентарни избори и за президент. Част от тях отпадат, тъй като не отговарят на критериите за уседналост на вота за Европейски парламент и за местни избори. Такива два избора бяха проведени през май и октомври 2019 г. и при тях ЦИК обяви съответно с над 400 000 и с над 500 000 имащи право на глас по-малко, отколкото за изборите на 4 април т.г.

В случай, че се приеме гласуване по пощата или по интернет, може да се стигне до още по-големи разминавания и със сигурност до нарушения на тайната на вота и търговия с гласове, предупреди проф. Михаил Константинов, който предлага решение чрез активна регистрация.    

По данни на ЦИК

Към 4 април 2021 г.

6 732 316 души са имащите право на глас на изборите за 45-то Народно събрание.

Към 26 май 2019 г.

6 355 633 души са имащите право на глас на изборите за Европейски парламент. 

Към 27 октомври 2019 г.

6 227 901 души имат право на глас в местните избори.

По данни на НСИ

Към 31 декември 2020 г.

Населението на България е 6 916 548. В сравнение с 2019 г. е намаляло с 34 934 души, тоест – през 2019 г. то е било 6 951 482-ма души.

Децата до 15 години в страната са 999 014, или 14,4% от общия брой на населението, като спрямо 2019 г. този дял остава непроменен.

Децата, родени през 2004 (69 886), 2005 (71 075) и 2006 (73 978) година са общо 214 939.

Професор Михаил Константинов пред Труд“:

Може да се стигне лесно до единно число на гласуващите

„Това разминаване в данните на ЦИК и НСИ разколебава доверието на хората в изборния процес. Всеки си казва: „Висят списъци с 6,7 млн. имена на избиратели, а те са 5,7 млн. души“. Предлагал съм от 25 години и продължавам да предлагам просто решение на проблема – чрез  активна регистрация“, каза пред „Труд“ проф. Михаил Константинов. Според него до единно число на избирателите в България може да се стигне, ако се вземат списъците от последните парламентарни избори на 4 април.

„Вижда се кои избиратели са се подписали и те се въвеждат в списък на хората, които са реално гласуващи в България. Всеки, който иска да участва на следващите избори има право да се запише допълнително по електронен път или чрез общината. Така списъкът ще нараства с добавени имена. Ако някой иска да гласува и има избирателни права – може да отиде и в комисията, която да го добави в списъка. Във Франция, където действа този модел, избирателят отпада от вота, ако не потвърди една година, че иска да гласува. У нас може да приемем някакъв по-мек вариант за отпадане, но при всички случаи чрез активна регистрация ще можем да имаме реално число на избирателите“, обясни проф. Константинов.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Политика