Нуждаем се от социална и медийна детоксикация

Facebook и Twitter променят нашето поведение към по-лошо. Този август трябва да си дадем почивка

Август е времето, когато говорим за летните почивки и въпросът, който си задавам е, не къде, а дали.

По-малко се интересувам къде ще отидат приятелите или колегите, от това дали те напълно ще се изключат, и по-специално ще останат ли извън телефоните си, ще се изключат ли от Twitter и Facebook?

Възхита у мен предизвика една приятелка, която изостави блога си за един месец, и едва сега постепенно отново навлиза в тази област, но за това изисква сериозна воля. Колко смешно беше да си мислим, че някога смиреното имейл устройство е пристрастяващо, но всъщност то може да се сравни с една цигара след вечеря, в сравнение с обхваналия ни навик, да сме винаги на пулса на Twitter.

Колко натрапчиво е това? Една лятна вечер в Хайд парк бях на прощалния концерт на Пол Саймън. По-голямата част от тълпата бяха развълнувани и поглъщаха всичко от тази музикална легенда. Но пред мен стоеше една жена, която, като всеки почитател на Саймън, си беше купила скъпия билет, но въпреки това, на всеки 20 или 30 секунди вадеше телефона си. По четири или пет пъти по време на всяка песен. Но не го използваше, за да направи снимки на концерта. Аз бях достатъчно близо и видях как тя се движи в социалните мрежи, променяйки непрекъснато пътя си от новините до фактите, свързани с победата на Франция в Световното първенство този следобед. Дори когато Саймън завърши изявата си с хита „Звука на тишината”, и този трансцендентен момент, не можа да я спре и тя отново се протегна към телефона си.

Където има анекдот, има и данни. В сайта Ofcom, беше публикувано, че средният британец проверява своя смартфон на всеки 12 минути, което очевидно означава, че той го доста по-често. Британците прекарват средно по 24 часа онлайн всяка седмица, или по един на всеки четири часа.

Очевидно е, че за всеки от нас това отива към по-лошо. Причините касаят както времето, така и пространството. Времето отлита учудващо бързо, а аз самият знам колко бързо може да изчезне един час или как човек може да затъне в заешките дупки на Twitter. Никога не съм ползвал Facebook, но си признавам за проблемите си с Twitter. Харесват ми скоростта, разнообразието от истории и експертността, които иначе бих пропуснал. Но помислете си и за всички разговори, които бихте могли да проведете, за книгите, които бихте могли да прочетете, когато вместо това се занимавате с нещо, което секунди по-късно ще забравите.

Но това е най-малката вреда. Истинският проблем е, че "пристрастяването кара хората да се побъркат", ако цитирам интернет пионерът Джерън Лъниер, автор на полемичната публикация това лято „Десет аргумента за изтриването на акаунта Ви от социалните мрежи още сега”.

Просто погледнете как хората, които са иначе нормални и учтиви, се държат в онлайн пространството. Аргументите им, сарказма им , агресията им и злоупотребата им. Разбира се, човешките същества винаги са били в състояние да се бият, но нещо странно се случва в социалните медии. Конфронтацията на екрана се случва по-често от всякога в нашето ежедневие. Щом устройството е в ръцете на хората, те внезапно натискат спусъка, и започват да излъчват обиди към другите.

Един от решаващите фактори за това е способността на социалните мрежи да организират публичната конфронтация. Внезапно двама души, които иначе са лениви, ще се конфронтират пред всички останали. Това го нямаше преди ерата на Twitter .В миналото телевизията беше домакин на двубоя между двама противници. Но спонтанният, автентичният ред, който сега се разгръща в реално време пред масовата аудитория е нещо ново.

И тези размени на мнения често стигат до токсичност. Когато потребителите са в режим на "Директни съобщения", без аудитория, те са по-спокойни, но ако са на платформа, с аудитория, Лъниер е прав, че дори и добрите хора бързо се превръщат в "задници". Ако вниманието им е насочено, например към перспективите за кариера, когато са в LinkedIn, те са склонни да се държат по-добре, но когато се заговори за политиката, определено започва царството на "задника".

Част от проблема е в липсата на контекст. В социалните медии хората твърде често се отнасят към всяко изявление, сякаш това е първото, което човек е направил, освен, разбира се, когато те искат да го изложат като лицемер, ако разкрият противоречията в мислите му, публикувани по-рано. Отчасти тази липса на контекст обяснява агресивната атмосфера.

Истината е, че проблемът се крие не в медията, а в самата среда. Пристрастеността е вградена в самия дизайн на социалните медии още в самото начало и това ни припомня бившият президент на Facebook Шон Паркър, описващ всичко това като "малък допаминов удар", който държи потребителите постоянно закачени и гневни. Алгоритъмът за обратна връзка възнаграждава "ангажираността" и бързото, порочното изобличаване се признава за ангажиране от особено интензивен вид.

Философски погледнато, точните хора, които са виновни за тези продукти, са техните производители, а не техните потребители, точно както би трябвало да обвиняваме производителите на нежелана храна за затлъстяването, а не да критикуваме техните жертви за липса на достатъчно воля. В това има морален смисъл и трябва да накараме технологичните гиганти да се променят.

Изтриването на акаунти и пълното въздържание може да ни си струва голям скок, но ваканцията през август представлява една възможност, ако не за заличаване, поне за детоксикация. Така че, когато дойде времето да си стегна багажа, ще взема слънцезащитни продукти, няколко романа, но ще оставя Twitter и вместо това ще слушам „Звука на тишината”.

Превод за „Труд“ Павел Павлов

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи