Няма положителни резултати от сливането на Спешна помощ в столицата и София-област

Снимка: Архив

Няма положителни резултати от сливането на Спешна помощ в София – град и София област. Това коментира пред „Фокус” председателят на Асоциацията на работещите в Спешна медицинска помощ д-р Десислава Кателиева.

„За съжаление, мисля, че няма положителни резултати от това сливане. Ако си спомняте преди година и половина беше обещано, че след това сливане, Спешната помощ в София и София област ще стане по-своевременна, ще се увеличи броят на екипите, хората няма да чакат толкова дълго време. В действителност подобни тенденции няма. Нито се увеличиха филиалите с обещаните 5 филиала, напротив – екипите намаляха“, коментира д-р Кателиева.

По думите й част от работещите в Спешна помощ в София – град и София област са напуснали. „Ако преди година и половина ЦСМП – София беше обявило само 80 свободни лекарски места, преди няколко месеца обяви 108 свободни лекарски места. т.е кадровият дефицит не се реши по никакъв начин“, обясни тя.

„Що се отнася до своевременността, за съжаление все по-често в спешните кабинети идват пациенти, на които им е било отказано да бъдат посетени в дома или екипът е дошъл с няколко часа закъснение“, коментира д-р Кателиева. „Цитирам пациенти, които твърдят, че като се обадят в Бърза помощ – София им казват, че има над 50 адреса, които чакат, което означава, че ако бъде прието и тяхното повикване при налични 13 – 15 екипа те трябва да чакат с часове“, добави Кателиева. По думите и това по никакъв начин не отговаря на критериите за оказване на спешна медицинска помощ.

Спешните приемни отделения по никакъв начин не отговарят на европейските изисквания. Това каза още д-р Десислава Кателиева. „Има Спешни приемни отделения в страната, които представляват два малки кабинета, свързани помежду си“, обясни д-р Кателиева.

„Няма как през две такива помещения да преминават по 15 000 пациенти на година и това да отговаря на принципа за своевременност и равнопоставеност на достъпа“, подчерта тя. По думите й в тези Спешни отделения няма как да се извършва триаж на оплакванията на пациентите и няма как да се осигури на пациента конфиденциалност на прегледа. „Няма как да се осигурят максимални условия, за да бъде повлияно едно спешно състояние. Може би изключение правят две или три болници в страната, като Окръжна болница „Св. Анна“ в София, донякъде ИСУЛ и Университетската болница в Пловдив и Плевен“, добави д-р Кателиева.

По думите й в момента потокът от пациенти расте, заради пика от вирусни инфекции. „За съжаление ние няма как да изолираме пациента с вирусна инфекция от пациента, който е например с травма или остър миокарден инфаркт. Те се преглеждат в едно помещение, защото такива са възможностите на спешните отделения в страната. Надявам се през 2017 година, поне така беше обещано от Министерство на здравеопазването, да стартират обществени поръчки за ремонти на тези отделения. Това ни е изключително необходимо“, каза още д-р Десислава Кателиева.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Ако пак герберастите са на власт , положението ще се развива в същата посока – влошаване и то по геометрична прогресия – както всичко до сега .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.