В Брюксел днес започва поредният (четвърти) кръг от преговорите за извеждане на Великобритания от ЕС. С всички предишни без конкретен резултат. В петък министър-председателят Тереза Мей представи своята визия, какво очаква в крайна сметка от бъдещите отношения между Обединеното кралство и Стария континент. Визия, която според наблюдателите, остава неясна. За възможностите и перспективите за развитие на двустранните отношения между България и Великобритания, които Лондон очаква след напускането на ЕС; за правата на българските работници и учащи на Албиона; за активното ни сътрудничество в сигурността и отбраната на Източния фланг на НАТО и за големия неизползван потенциал на страната ни, разговаряме с посланика на Великобритания Ема Хопкинс.

- Преди да се насочим към основната ни тема нека Ви попитам, вече сте от две години посланик на Великобритания в България. Как се застъпиха първите с вторите ви впечатления за страната и какви са сега?

- От две години и половина вече съм на поста си в България и най-вероятно мандатът ми ще продължи още две до три години. Много добре се чувстваме тук, що се отнася на лично ниво. Тук е прекрасно място. Семейството ми са много щастливи – от климата, от храната, от хората. Имате впечатляваща история, културни и други забележителности. Такова изключително разнообразие на природа – от планините до морето. Запомних нещо като местен израз, че Господ е направил България най-накрая и й е дал помалко от всичко. Което е изключително добре казано.

- Миниатюрна версия на цяла Европа …

- Именно, да. Но също така има усещане във въздуха за огромен потенциал. Който не смятам, че България все още реализира изцяло.

- За какъв потенциал говорим?

- Намирам интелектуалното ниво на младите хора тук за изключително високо. В посолството работим с много млади българи, които са завършили образование във Великобритания. Нивото на което ние наемаме хората, изискванията които имаме към тях, са много сериозни. И нивото на професионализъм което те демонстрират в работата си е впечатляващо. Затова казвам, че съм много оптимистично настроена, когато виждам младите хора тук. За съжаление, тревожно за мен е, че много от тях не остават в България. Въпреки че наскоро имах информация от Британския съвет, че получават все повече молби от завършили във Великобритания българи за легализиране на дипломите им тук. Което според мен е един положителен сигнал в тази посока. Безспорно младите хора са един от тези потенциали на България, за чието развитие искаме да помогнем.

- В контекста на преговорите, които се водят в Брюксел за Брекзит, и темата за правата на гражданите на ЕС във Великобритания и на британските в континентална Европа след излизането ви от съюза; как смятате, че ще се отрази този процес на българо-британските отношения и в частност до правата на учащи и работещи българи във Великобритания?

- Всичко ще зависи от това, как ще бъдат формулирани бъдещите ни отношения с ЕС. Но аз лично смятам, че това (б.р. излизането на Великобритания от ЕС) ще е една изключително добра възможност да затегнем двустранните отношения. Защото за последните 40 години голяма част от контактите се изместиха от нивото столица-до-столица, до всичко директно през Брюксел. Затова и разглеждаме (б.р. Брекзит) като завръщане към това ниво на отношенията и възможност за разширяване и задълбочаване на двустранните ни контакти. Що се отнася до достъпа до британското образование – много хора ме разпитват какво ще се случи с възможностите да се учи във Великобритания. И явно е важна тема за българите. Оказва се, че всеки познава някого по една или друга линия, който е учил, учи или планира да учи във Великобритания. Както знаете, една четвърт от всички световни лидери също са завършили образование във Великобритания. Всичко това е много голямо предимство за нас, защото позволява на хората да се запознаят с нашите ценности и начин на живот. И искаме да продължим да окуражаваме това. В Обединеното кралство сме много наясно, че имаме нужда да запазим европейските и други учащи в нашата образователна система и обмисляме начините, по които да го реализираме. Наскоро беше отправено допитване до Консултативната комисия по миграция, която е независим британски експертен орган, да се произнесе дали въпросът за правата на учащите трябва да бъде изваден от общия дебат за миграцията и съответните правила. Защото имаме нужда от чуждестранните учащи за развитието на науката и иновациите у нас - те внасят толкова енергия и интелектуална сила …

- Въпросът с правата на учащите не е ли включен в първия кръг преговори, който засяга общо правата на гражданите след Брекзит?

- Този въпрос ще бъде засегнат при уреждането на бъдещите ни отношения с ЕС и не е част от преговорите за излизането ни от съюза. Докладът на независимата експертна комисия се очаква да излезе следващото лято и ще бъде под формата на „Бяла книга” за миграцията, която ще изложи визията ни за бъдещите ни политики, включително за учащите. Което, както казах, е много важен въпрос за нас и трябва да бъде разглеждан отделно.

- Казвате „разширяване и задълбочаване на двустранните отношения” между България и Великобритания, в кои области виждате най-сериозни перспективи?

- Един пример мога да ви дам – преди седмица имах среща с министъра ви на отбраната и обсъдихме преразглеждането на споразуменията ни в областта на отбраната; въвеждането на обща отбранителна рамка. Вече имаме много добро сътрудничество като съюзници в НАТО. Все повече наши бойни кораби се включват в учения в Черно море. Догодина ще участват нови три. Обсъждаме възможности за сътрудничество на българските въоръжени сили с нашата кралска морска пехота (б.р. - Royal Marine Corps), в областта на техническата поддръжка, съвместни проекти, учения и други двустранни инициативи. Затова мисля, че имаме нужда да освежим отношенията си в областта на отбраната, особено в контекста на подсилването на източния фланг на НАТО.

- Т.е., когато говорите за разширяване на двустранните отношения, става въпрос приоритетно в областта на сигурността и отбраната?

- Точно така. Там вече имаме много тесни контакти, както и що се отнася до сътрудничеството ни в областта на правораздаването. Нашата Национална агенция за борба с престъпността има свое разширено представителство тук; провеждаме активно съвместни операции срещу трафика и контрабандата, организираната престъпност. Високо ценим това ниво на конкретно двустранно сътрудничество в тези области. Търговията, разбира се, не остава по-малко важна за нас. Водим осем регионални кампании, за промотиране на търговските отношения. Работим на това регионално ниво, защото много често се случва британските бизнеси да не разглеждат България, например, като голям потенциален пазар. Но ако погледнат на целия регион като перспектива, нещата стават по-различни. Първите ни кампании са ориентирани към ядрената енергетика и минното дело; в рамките на годината ще има и подобни за търговията на дребно и финансовите услуги. Предвидили сме такива и в областта на развитието на инфраструктурата и здравеопазването. Специално последното ми е лична кауза – в контакт сме с вашето министерството на здравеопазването и независими експерти по въпроса за дигитализирането на здравните услуги (б.р. – в България) и как Великобритания може да помогне за това.

- Ще ви разсея за малко. Битува една хипотеза сред скептиците и ми се иска да чуя Вашето мнение; смятате ли, че приемането на България и Румъния в ЕС през 2007 г., три години след голямото източно разширяване през 2004 г., може да е било „последната капка”, която в крайна сметка тласна Великобритания към Брекзит?

- Не смятам така. Най-малкото след вашето приемане влезе и Хърватия.

- Хърватия не беше системно демонизирана от британските медии.

- Истината е, че големият проблем дойде след разширяването през 2004 г. от голямата миграционна вълна на работници от Полша …

- Но приемането на България и Румъния беше представено като втора такава опасност от миграционна вълна и остана да тежи по този начин в публичното пространство във Великобритания.

- Смятам, че има много различни въпроси и е много трудно да направим общ разбор на причините и резултатите от референдума за Брекзит. Имиграцията несъмнено беше част от дебата. Но за британските граждани е много важна концепцията за нашия суверенитет и контрола (б.р. – от Брюксел), което е трудно за разбиране на континента. Искаме сами да си налагаме правилата, не някой друг да пише законите вместо нас. Погледнете отношенията ни с ЕС досега – не сме в Еврозоната, не сме в Шенген, имаме отделни договорености в областта на правосъдието и вътрешните работи; избирахме в кое искаме да участваме и искаме да запазим това си право.

- Великобритания е единствената държава-член предоговаряла условията си за членство в ЕС, при това няколко пъти …

- Други страни - също. Дания, например, има собствени условия в отношенията си с ЕС. Така че, да, въпросът за суверенитета е важен, както и въпросът за имиграцията и този за юрисдикцията на Европейския съд. Всичко това са теми, които са важни за британския начин на мислене и не винаги са ясно разбираеми за други хора. Но за да се върна на въпроса ви, не смятам, че точно приемането на България и Румъния може да е оказало влияние. Българи и румънци имат много положителен принос към британската икономика, както и поляците. Ние се нуждаем от работници в определени сектори като здравеопазването, селското стопанство и др.

- Британското правителство публикува преди десет дни официалните си позиции по въпросите на вътрешната и външната сигурност, в контекста на Брекзит. Очакват ли се промени в бъдещите отношения между Великобритания и държавите-членки на ЕС в областта на сигурността и отбраната?

- Не смятаме така. По въпросите засягащи националната сигурност ние си сътрудничим много и вярвам, ще продължим през европейските механизми за обмен на информация. По-скоро нашето обръщение към Европа е: трябва ни разбираемо споразумение за сигурността в Европа, което ще трябва да е уникално по съществото си. Очакваме да продължим да допринасяме към всички европейски механизми, които смятаме че са важни, като Европол, като европейската заповед за задържане, която е крайно ефективна, като обмена на пръстови отпечатъци по споразумението от Прюм и системата за гранични проверки и контрол. Те са много важни за нас и бихме искали да продължат. Вярваме че допринасяме активно за развитието на тези инструменти в рамките на ЕС и прибягваме до тях много. Великобритания е най-големия източник на разузнавателна информация за Европол и сме много активни в сектора сигурност. Не смятаме, че нещо трябва да се променя, но ни трябва модел, по който да продължим. Обменът на информация трябва да има ясна правна рамка. Накратко позицията ни е, че ни предстоят още два кръга на преговори по Брекзит преди Европейския съвет през октомври и е време да говорим за бъдещето.

- Какво очаква да постигне Великобритания?

- На този етап все още говорим за оттеглянето, за гражданските права, за Северна Ирландия, за бюджета. Но за в бъдеще, ние смятаме, че трябва да започнем да говорим за сигурност и търговия. И на всяка цена трябва да движим тези въпроси успоредно, защото не разполагаме с толкова време, а процесът е изключително сложен.

- Търговските въпроси изглеждат да са основен приоритет за британското правителство в преговорите за излизане от ЕС.

- Един от тях. Важни са разбира се, защото бъдещият ни икономически просперитет зависи от тях. Но въпросите за сигурността са също толкова важни. И искаме да се захващаме вече с тях. И е време държавите членки да кажат същото на Европейската комисия, защото в крайна сметка става въпрос за политическо решение. Искаме да разполагаме с по-гъвкав пейзаж на преговори от протоколния формат, в който се водят в момента. До сега ние сме публикували официалните си позиции по 15 политики и сме много добре подготвени. Предположението, че отиваме в Брюксел неподготвени, е спекулация за пред обективите на камерите. Имаме екип от близо 100 души, които движат преговорния процес и дори Европейската комисия ни казва, че повдигаме въпроси, които те не са имали предвид. Има известна доза политиканстване около преговорите, но ние сме много добре подготвени, премислили сме всички подробности и сме готови да говорим за бъдещето.

 

Нашият гост

Ема Хопкинс е назначена за посланик на Великобритания в България през септември 2014 г и поема поста през май 2015 г.

Преди назначението си в София, посланик Хопкинс ръководи кампанията на британското правителство за спиране на сексуалното насилие във военни зони. През 2014 г. Елизабет II удостоява Ема Хопкинс със званието „Служител на Ордена на Британската империя” за работата й по кампанията за спиране на сексуалното насилие в страни, засегнати от военни конфликти.

Омъжена е, с две деца.