30-годишен мъж е загинал при катастрофа след видинското село Арчар

Вижте къде в София спират водата утре

Много място в най-малкият SUV на VW Новият модел T-Cross не отстъпва на Golf по обем

10 населени места в област Пазарджик останаха без ток заради снега

Себастиан Курц приема за среща лидерите на страните от Западните Балкани

Печалба от 236 000 лева реализираха общинските търговски дружества в Търново С най-добър финансов резултат за деветмесечието е Центърът за психично здраве

Засилват полицейското присъствие в „проблемните“ влакове

Издигнаха къща във въздуха над дере в село Дебрен Местните жители се притесняват, че сградата ще наводни къщите им

Кои украинки имат убийствено излъчване?

Боеве избухнаха между протурски бунтовнически групи в Африн

Тереза Мей с важна реч преди Брекзит

Над 90% от телефонните измами се извършват по една схема

Стотици протестираха в Македония срещу промяната на името

Вълк нападна 74-годишна жена, подплашена крава я спаси

Путин и Ердоган се срещат в Истанбул за началото на сухопътната част от „Турски поток“

Обама си отива, Асад остава

Бойните действия в Сирия продължават.

Дипломация и война. Основно средство за международно общуване е първото, а не второто. Дипломацията предшества войната или конфликта и ги приключва. Но когато войната и дипломацията крачат заедно, ръка за ръка, много неща се решават на бойното поле, а не на масата за преговори. В световната история едва ли ще открием случай страни, намирали се де факто или де юре в състояние на война, да са поддържали междувременно дипломатически или други отношения помежду си. Ясно е и друго – за постигане на мир споразумения трябва да сключват воюващите страни, а не техни посредници. Друг въпрос е, ако става дума за т. нар. хибридна война, когато понятията участник в конфликта и посредник се размиват.

Този кратък методологически увод е необходим, за да бъде разбрано какво се случва днес в Сирия и около нея. След като САЩ и Русия сключиха на 9 септември в Женева споразумение за спиране на огъня в Сирия, би трябвало да се появят теми за нови преговори, за да започне политически преходен период. Вместо това последваха провокации – една след друга: военновъздушни сили на САЩ бомбардират позиции на сирийските правителствени войски, разгромен е хуманитарен конвой на ООН, в ООН дипломати си разменят безпрецедентни ругатни, звучат шумни провокационни изявления, скъсва се сътрудничеството за Сирия между Вашингтон и Москва.

Руското външно министерство публикува изявления, в които нарича американците прекомерно емоционални и ги обвинява, че подкрепят терористите, „докато администрацията на Обама няма готовност да изпълни своята част от договореностите, постигнати с много труд и големи усилия, положени от различни ведомства“. Какво става всъщност? Изглежда Москва бързо е забелязала, че след женевското споразумение за спиране на огъня в Сирия, Държавният департамент на САЩ, Пентагонът и ЦРУ възприеха различни подходи към взаимодействието с Русия. Говорителят на Държавния департамент Марк Тонър се изрази по-конкретно – заяви, че Вашингтон обмисля различни действия спрямо Москва, ако се провалят договорките за Сирия – включително санкции. На среща със сирийската опозиция държавният секретар на САЩ Джон Кери е обяснил някои методологични позиции. Според „Ню Йорк таймс“ е заявил следното: „Нашите юристи ни казват, че нямаме основания (да изпратим войски), ако Съветът за сигурност на ООН не приеме резолюция. Върху която руснаците или китайците може да наложат вето. Или ако тези хора не ни нападнат, или ако не бъдем поканени. Русия е поканена от законния режим“.

Да, Москва юридически е съюзник на Сирия и де факто участник в конфликта. А САЩ и съюзниците им от международната коалиция за борба с ИД (забранена в Русия) действат в Сирия без мандат от Съвета за сигурност или от Дамаск. От гледище на международното право членовете на коалицията са агресори.  Както и Турция, която реши през август т. г. да изпрати войски в Северна Сирия. Но Вашингтон получава в Близкия изток осезаеми дипломатически удари и се опитва да хвърли всичко на гърба на Русия – обвинява я, че в Сирия тя уж „се отказва от дипломацията, за да постигне целите си по военен път“.

Стигна се чак дотам, че внесената от Русия в Съвета резолюция, осъждаща минометния обстрел на руското посолство в Дамаск, бе блокирана от САЩ. Според постоянното представителство на Русия към ООН това „показва крещящо незачитане на Виенската конвенция за дипломатическите отношения“. При аналогични престъпления срещу дипломатически мисии на западни страни по-рано „Русия винаги безусловно е подкрепяла осъждането“ им от Съвета за сигурност.

Критики срещу американците отправя и президентът на Турция Реджеп Ердоган: „Виждаме как САЩ водят двулична политика в Сирия, как част от ръководството на САЩ действа с терористите, а друга част води политика, отчитаща нашата загриженост (по повод сътрудничеството със силите за самоотбрана на сирийските кюрди, б. а.)“. Зам.-председателят на Европейския парламент Александър Ламбсдорф казва на свой ред: „Може естествено да се оплакваме, че Путин е укрепил режима на Асад, но пък ние – Западът, не искаме да изпратим в Сирия войски, за да подпомогнем онези, които подкрепяме там“.

БТА, със съкращения

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Руснаците е трябвало, след съответно предупреждение, да изравнят квартала на евроатлантиците с минометите. Он топик: авторът можеше да спомене, че войната е подкладена от евроатлантиците, подучили безродните демократи да бойкотират изборите и създали вносните „борци за свобода и демокрация“.

  2. Анализът е добър , не изглежда пристрастен , а е обективен – почива върху публично изразени позиции по темата .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.