Областният управител на Варна Стоян Пасев пред „Труд“: На Варна й трябва връзка с Европа, не със София  Мястото на Балчик, Кранево и Обзор е в нашия регион 

Областният управител на Варна Стоян Пасев влезе като депутат от гражданската квота на ГЕРБ в 44–тото НС само за дни, изстреля две изказвания от парламентарната трибуна и се върна на поста, от който го отстрани заедно с още няколко губернатори служебният премиер Огнян Герджиков. За честта на институцията Стоян Пасев инициира отворено писмо срещу стенограмата на МС и изказването на Герджиков, което го накара публично да се извини . Със своя ръст от 198 см и спортна осанка, Стоян Пасев е най-високият сред областните управители в България, а преди това в Адвокатската колегия, в която беше. За 17 години работа като юрист, има 4000 дела срещу монополисти, от които само три изгубени. Областният управител на Варна е известен с нестандартните си идеи и мащабни планове, с които печели повече фенове отколкото противници.

– Господин Пасев, бурята и валежите не подминаха Варна. Какво е положението, има ли драма като в останалите части на страната?
– Не, всичко е спокойно. След дъжда и бурята в понеделник вечерта има няколко сигнала за паднали дървета, жици, наводнени подлези. Във Варненска област сме взели всички мерки не само за превенция, но да реагираме и при нужда. В готовност са общините, “Напоителни системи”, “Противопожарна опасност и защита на населението” и за разлика от другите областни управи, ние имаме на територията си и ВМС, които  при всяка тежка обстановка се отзовават и помагат.

– Колко безстопанствени плажа останаха и как решавате въпроса с охраняването и обезопасяването им? Има ли достатъчно пари за това?
– Миналата сряда МС одобри разходите за водно спасяване, за обезпечаване с медицинско обслужване и почистване на неохраняемите плажове. Това са така наречените 10% от събираемите концесионни такси и наеми на всички плажове, или общо 750 000 лева за тези на територията на област Бургас, Варна и Добрич. 250 000 лева са предназначени за  24 неохраняеми плажа в област Варна. Парите ще стигнат, но проблемът е с дефицита на водни спасители. Трябват общо 76  спасители, но в активния сезон няма как да ги намерим. Имаме и проблемни плажове в Кара дере, Паша дере и на “Галата”, където има стълби, достъпът е много труден и ограничен. Никой не иска да поеме водното спасяване там, където линейка  трудно може да достигне. Предполагам, че 15-20 плажа ще можем да обезпечим със спасители и медицинско обслужване.  Наблягам на най-посещаваните и опасни като плажа на Камчия, в Шкорпиловци, Фичоза и Ветеран. За този сезон Министерството на туризма успя да намери стопани и да отдаде повечето плажове във Варненска област на концесия или под наем. Но всяка година поради някакви форсмажорни обстоятелства се забавя процедурата с отдаване на плажовете. Така беше, когато преминаха от едно министерство в друго. След това имаше избори. Не знам защо тази година служебният кабинет на Огнян Герджиков нищо не направи по този въпрос. Имаше министри, областни управители,но не се свърши нищо. Процедурата за отдаване на плажовете трае един месец и още един месец, ако има обжалване. Затова търговете трябва да се обявяват и пускат не по-късно от края на март.

– Господин Пасев, кои са големите проблеми във Варненска област?
– Проблемите са много, но основният са свлачищните процеси. Преди да ги овладеем, няма как да докараме инвеститори. Активно е свлачището на пътя Златни пясъци-Албена. Това е най-голямото свлачище, което е на територията на две области- Варненска и Добричка, и на територията на две общини -Балчик и Аксаково. Това създава допълнителни административни пречки. Благодарение на вицепремиера Валери Симеонов, който успя да намери финансиране, беше извършен ремонт, макар и само с кърпежи на пропадналите участъци на пътя. Това не е укрепване на брега, а временно обезопасяване на самото пътно платно. За това свлачище няма предпроектно проучване, а само мониторинг, който следи как и доколко мърда земята и се движи към морето. “Гугъл Мапс” ориентира туристите, които влизат през ГКПП Дуранкулак, че този път Златните-Албена е главен, а хубаво е да се избегне и движението да се пренасочи по алтернативния- през Осеново и Кичево. Отбили сме камионите да не минават през пътя Златните-Албена, но автобусите, които циркулират между двата курорта, са достатъчно тежки.
Общо активни във Варненска област са 62 свлачища, най -голямото е “Трифон Зарезан”, където пътят край морето  е прекъснат от близо 15 години насам. За щастие там свлачищният процес е спрял, но са необходими много пари – само за укрепването на района трябват 50 млн. лева, а за направата на пътя са необходими 15 млн. лева. Единствената възможност е европейско финансиране, без значение дали държавата, областна администрация или общината ще бъде бенефициент. Пример в това отношение е Румъния, която усвои 575 млн. евро, с които  направи брегоукрепваща буна в Констанца и се спряха свлачищните процеси. Пари в ЕС за брегоукрепване има, знам го от нашите евродепутати. По време на кабинета “Борисов 2” бях направил предложение до МС за създаване на Агенция за интегрирано управление на крайбрежната зона, защото тя всъщност е собственост на 5 министерства. Не се прие, за да не се раздува  администрацията. Но какво пречи да се преобразува Агенцията по геозащита към МРРБ и една от функциите й да бъде брегоукрепване?

– Какви проекти реализира областната администрация във Варна и какви подготвя за новия програмен период?
– Благодарение на екипа спечелихме проект по програма “Интеррег Европа 2014-2020” за 220 000 евро, финансирането е 100 %. Това е една малка победа, защото сме предвидили и пари за предпроектно проучване и проектиране за брегоукрепване. Асоциирани партньори  са Холандия, Франция и Испания, които са овладели свлачищните процеси.

– Докъде стигна мегаидеята за плавателен канал Варна-Русе, с която разбунихте духовете след първото ви назначаване като областен управител?
– Знаете, че идеята е още от преди 200 години. Аз се запознах детайлно с проекта от 1972 г., по който са работили 3000 архитекти, и се срещнах с трима от тях, останали живи. За да се развива Варна като пристанище град, й трябва връзка с Европа, а не със София. Извадихме старата идея на светло, а оттук нататък задачата е да покажем, че плавателен канал Варна-Русе е необходим не само за икономиката на България, но и за Европа. Трябват ни канал, втора жп линия и аутобан Варна-Русе, т.е нова транспортна схема във връзка с европейския коридор номер 7. Ако Европа каже, че този канал е необходим, той може да бъде осъществен и по плана “Юнкер”. За да се реализира, Дунав трябва да стане плавателен целогодишно, като е необходимо изграждането на два шлюза. Такъв воден път през изхода за Европа- Русе, би намалил със 7 дни прехода през Суецкия канал през Гибралтар за Стария континент. Затова не пропускам, когато дойде китайска делегация, да я запозная с тази идея за плавателен канал по Пътя на коприната. Но ако засега не е възможен канал Варна-Русе, то втора жп връзка и автомагистрала са жизненоважни за града. За правителството приоритет е магистрала “Хемус”, но за мен отклонението за Русе е също толкова важно, колкото изграждането на самата магистрала.

– Ще има ли нови рибарски пристанища и селища в областта?
– Проблемът с рибарските селища и пристанища е натрупан от години. В този вид, в който съществуват, са незаконни,  неугледни и мизерни. В предния програмен период България не успя да усвои 100-те млн. евро по ОП “Рибарство и аквакултури”. Ще дам отново пример с Румъния, която успя да реализира 99 млн.от 100 млн. евро, Гърция- 300 млн. евро за нови пристанища, включително и за рибарски тържища, а ние- едва 4 млн. евро. Очакваме новата програма да отвори до края на годината. Община Варна кандидатства с проект за рибарско пристанище “Карантината”, който е за 8 млн. лева за пристанище и рибарско тържище. Така ще узаконим цялата рибарска дейност. Немалка част от хората във Варна се занимават с рибарство- основно като поминък, но и като хоби. Под Аспаруховия мост на така наречения Остров, където са друга голяма част от лодкостоянките, искаме с кмета Иван Портних да има една съвсем различна визия- съвременна и модерна. Сега всеки е забил две релси и две дъски и импровизира пирсче. Ще  се кандидатства по програма “Рибарство и аквакултури” чрез Местната инициативна рибарска група, за да се получи финансиране за изграждане на нормална кейова стена и понтони, а отзад да има нормални рибарски къщички. Искам на всички рибари да обясня чрез “Труд”- ние не искаме да вземем местата и лодкостоянките ви, а  да ги направим съвременни и модернизирани, удобни, атрактивни  и най-вече – законни. По същия начин ще променим вида на рибарското пристанище в “Траката”, както и това до последната буна след сп. “Панорама”, която е на територията на община Аксаково. На тези места ще се изградят слипчета за рибарите любители, по които да спускат преносимите си лодки от автомобилите. В момента такова място е изградено само в Златни пясъци, където за пускане на лодка вземат по 20 лева, и отделно такса за паркинг.

– Има ли скоро проявен инвеститорски интерес към Варна и областта?
– Подписахме меморандум за създаване на индустриална зона между 4 общини- Варна, Девня, Белослав и Аксаково. Имаше китайски инвеститор във Варна, който искаше да сглобява електромобили, но като разбра, че процедурата по промяна на предназначение на парцела ще отнеме минимум три години, се отказа. Затова решихме да обособим такава индустриална зона, да се направи инфраструктура, да се захрани с ток и вода и инвеститорът само да си избере парцел. Държавата предоставя безвъзмездно близо 300 дка. Локацията е уникална, вблизост е пристанище “Варна-Запад” с голям товарооборот.

– Неотдавна се обявихте за ново административно деление и окрупняване на областите. Прави впечатление, че често ви канят от местната управа, а и от инвеститори, в Кранево и в Балчик. Да не би това да са индикации, че искат отново присъединяване към област Варна, заради което прави референдум преди години?
– За ново административно деление имаше навремето подписан меморандум, не е моя идея, а на тогавашния министър на държавната администрация Николай Василев. Става въпрос за развитие на 6 региона в страната плюс София, които сами ще определят приоритетите си и проблемите с инфраструктурата , ще могат да кандидатстват  по-успешно за европейско финансиране. В момента няма дори съвпадение на някои регионални звена със съществуващото териториално и административно деление. Например НАП-Варна е в 9 области, регионалното звено на Комисията за защита на потребителите в 6 области и т.н. В община Балчик имаше референдум и 97% от гласувалите искаха административно да минат в област Варна, но дойдоха избори и резултатите от местното допитване потънаха в забвение.Сега е модерно да има референдуми, защо да няма и в Балчик? Кранево е на територията на община Балчик, а преди време е било административно под шапката на варненската община Аксаково. Сега половината от плажа на Кранево е в област Добрич и община Балчик, другата половина е в област Варна и община Аксаково.Ето това е парадокс, който създава административни пречки на самия концесионер на крайбрежната ивица, като вади документи и разрешителни. Аналогично е и с Обзор. Обслужваме града с екипи и техника за противопожарна безопасност и защита, с енерго- и водоснабдяване, с болнична и медицинска помощ. Ако стане инцидент на плажа, дотам хвърчи линейка от Варна. Тоест, разходите са за област  Варна, община Варна и регионалните служби на нейна територия, а приходите са за община Несебър.
Ново административно деление се налага и от факта, че има общини в България с под 1000 жители и е цяло безумие да се поддържа администрация като в останалите. Една техническа служба и каса могат да свършат цялата работа по обслужване на гражданите. Има области в България, които са с документооборот на година, колкото е той за един месец във Варна, например. Разбира се, има и социален момент, защото работата в администрацията е поминък на много хора и защото на места държавата и общината се оказват най-голям работодател.

– Защо се отказахте да бъдете депутат и се върнахте на поста областен управител на Варна?
– Смятам, че ще бъда по-полезен в изпълнителната власт.

– Какво заварихте от предшественика си Тодор Йотов, назначен от служебното правителство?
– Заварих пълно бездействие, което е наказуемо. Нищо не беше изпълнено по отношение на “Полимери” и по транспортирането на опасния трихлоретан, а е било обявено частично бедствено положение в Девня. Нищо не беше направено и за плажовете за предстоящия сезон. Вместо това скандални назначения и уволнения, сигнали срещу мен в прокуратурата, които се оказаха клевети.
Нашият гост
Стоян Пасев е адвокат по професия. Има завършени три висши образования и четири магистратури. Беше назначен за областен управител от служебното правителство на Георги Близнашки от август 2014 г. до февруари 2017 г., когато го отстрани служебният премиер Огнян Герджиков. Безпартиен е. Беше избран за народен представител от листата на ГЕРБ и се отказа. На 44 години е, семеен, с две дъщери на 4 и на 6 години.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Толкова години не могат да се намерят пари за тунел под Шипка и 40 години не могат да завършат магистрала Хемус, сега канал искал. Товарите могат и със скоростна железница да се превозват, като толкова иска връзка с Европа.

  2. На Варна и трябва някой външен управник да я очисти от мръсотията / в буквалния и в преносния смисъл / наслоена през годините на управлението на Кире I, Кире II, под чехъла на тимната фирма. Потников е слабичък, не може да се спави човека.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.