Областният управител на Пловдив Здравко Димитров пред „Труд”: Ако реализираме проекта “Въча”, над милион българи ще пият чиста вода

Има начин стадион „Пловдив“ да стане модерен комплекс, но зад този проект твърдо трябва да застане и общината

Губернаторът на Пловдив Здравко Димитров бе удостоен с престижната награда „Областен управител на годината”. Призът, учреден от Асоциацията на българските градове и региони (АБГР) и фондация „Конрад Аденауер“, бе връчена на бившия баскетболист на „Академик” (Пд) и ЦСКА от председателя на Управителния съвет Найден Зеленогорски на специална церемония в „Пирин голф&Кънтри клуб“ край Разлог по време на годишната национална среща на Асоциацията. Здравко Димитров е единственият областен управител, който запази поста си след смените по време на служебното правителство на Огнян Герджиков и  на кабинета „Бойко Борисов 3”.

- Г-н Димитров, на какво се дължи тази награда, която получихте от Асоциацията на българските градове и региони?

- Приех тази награда от името на целия екип на Областна администрация - Пловдив, защото я получавам благодарение на добрата работа на специалистите и експертите, с които работя. Благодаря и на премиера Бойко Борисов, който винаги е подкрепял и подпомагал развитието на област Пловдив. Много от проектите, за които получавам тази престижна награда, са благодарение на неговото съдействие.

- Кои са тези проекти?

- Има проекти, които са приоритетни. Това са „Каскада Въча“ и „Асеновградско шосе“. Разширяването на Околовръстното шосе на Пловдив също е приоритет, тъй като след като завършим скоростната отсечка до Асеновград на Околовръстно шосе неминуемо ще се образува „тапа“. Този въпрос вълнува и бизнеса, защото техните притеснения са да не се пропуснат различни отбивки и локални платна в проекта. Не искам да стане двойна работа и да се налага да се преправя първоначалния проект. Надявам се окончателният проект да отговаря напълно на изискванията и очакванията на всички, които ще ползват Околовръстния път на Пловдив.

- „Каскада Въча” бе приоритетен проект още по време на първия Ви мандат като областен управител на Пловдив от ноември 2011 до юни 2013 г. Но оттогава до момента си остана само на книга и сигурно прашасва на нечие министерско бюро. Защо не се случва този грандиозен проект, за който се говори вече повече от 50 години?

- Истина е, че за този проект в Пловдив и региона се говори повече от половин век. Лично за мен като пловдивчанин, който иска да пие студена и чиста планинска вода, изграждането на каскада „Въча“ е от огромно значение. Той беше на дневен ред още по времето на областния управител Тодор Петков и още тогава се говореше за реализиране на първия етап на проекта от язовир „Въча” до Пловдив, който на втори етап да продължи в посока Димитровград и Хасково, където и в момента има сериозни проблеми с питейната вода с влошени характеристики. Каскада „Въча“ трябваше да се върже и с водния цикъл на Пловдив, за да има смисъл от цялостния проект.

- Какво видяхте, след като станахте областен управител?

- Когато поех поста веднага се заинтересувах от проекта каскада „Въча”. Оказа се, че има избрана фирма изпълнител, на която дори бяха дали аванс от 370 000 лв., а тя нямаше дори идеен проект. От въпросната фирма „Фейбър Монсел“ ООД поискаха още пари и тогава от МРРБ стопираха проекта. През 2012 г. събрах корифеите в проектирането у нас и заедно с джипове и пеша обходихме цялото трасе от язовир „Въча“ до село Първенец. Оказа се разстоянието е значително по-малко от първоначалния проект за 50 км. Като видяхме откъде може да мине водата, без да се налагат сложни отчуждителни процедури, го намалихме на 35 км. Когато станах втори път областен управител през ноември 2015 г., пак обходихме трасето пеш, с но този път с GPS система и се оказа, че можем да го намалим почти двойно от 35 на 18 км., като трасето минава изцяло през общински и държавни земи в сервитута на съществуващ канал. Намерихме и терен до Първенец за водоем изравнител. Сега всичко трябва отново да се остойности и съм убеден, че рано или късно този проект ще се реализира. Лично за мен той е напълно реалистичен и може да бъде реализиран в краткосрочен план, най-късно до края на 2020 г.

- Има ли интерес към проекта от инвеститори?

- Към проекта каскада „Въча” има и сериозен интерес от фирми и то отдавна. Но други областни управители след Тодор Петков не видяха смисъла и ползата и от краткосрочен проект и го бяха прехвърлили в графата „средносрочен“. След това на едно от заседанията на Областния експертен съвет по устройство на територията проектът „Въча“ е разгледан и върнат за доработка по искане на МРРБ. Но и до момента доработката не е извършена и няма приет вариант от идейната фаза. Трябва на всяка цена да вържем каскада „Въча” с големия Воден проект на Пловдив и реализацията им да върви заедно. Тръбите трябва да се подменят, за да може пловдивчани да пият не вода от сонди, а истинска планинска студена вода.

- Какви ще са ползите от реализацията на проекта „Въча”?

- Първата полза е, че водата ще бъде по-евтина, а не над 2.14 лв. кубика, което никак не е маловажно. Най-големият платец в момента на EVN е ВиК заради тези сонди, за които са нужни огромни количества електроенергия. Освен това водата ще е в пъти по-качествена от тази, която пием сега от сондите. И ще имаме хубава, студена питейна вода, която ще идва в Пловдив с температура от 15-16 градуса. На втори етап водата от „Въча” може да отиде до Димитровград и Хасково, където пропищяха, че е с уран и лошо качество. Това е един социален проект за столетия напред и за над 1 млн. българи от десетки общини в областите Пловдив и Хасково, които ще пият чиста и студена планинска вода от Родопите. Още древните римляни са изградили акведукт и ще бъде наистина жалко и тъжно при наличието на тези модерни и съвременни технологии и нововъведения днес, да не реализираме час по-скоро проекта „Каскада Въча”.

- Колко ще струва той и откъде ще дойдат парите?

- Има интерес от различни компании. За съжаление всичко започва отначало с нов конкурс за фирма, която да изготви идейния и техническия проект. Наскоро занимавах с този проект лично премиера Бойко Борисов, както и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Г-н Борисов ми постави задача проектът да се реализира час по-скоро. Премиерът заяви, че лично се ангажира да следи реализирането на проекта, защото знае колко важен е той за региона. Средствата за задание, проектиране и изготвяне на документацията вероятно ще дойдат от МРРБ и ВиК-Пловдив.

- Първоначално се говореше, че само първият етап от проекта ще излезе над 50 млн. лв.

- Много по-малко ще струва, в никакъв случай вече не става дума за 50 млн. лв., защото трасето и тръбите са намалени двойно. Сумата няма да надхвърли 30 млн., а може да падне и до 20-25 млн. лв. Няма да се налага да плащаме за отчуждаване на имоти, парцеларният план ще го направим съвместно с МРРБ. Така че това е един напълно реалистичен и изключително важен проект за Пловдив, а и за голяма част от Югоизточна България. Водата започва да става проблем в световен мащаб и затова трябва да е приоритет за нас.

- Кои са другите по-големи проекти, по чиято реализация работите в момента?

- Те са няколко, а последният от тях е свързан с възстановяването на някогашния блясък на Военния клуб в Пловдив, чиято сграда се намира на самия площад „Централен”. Парите за основния ремонт за цялата сграда ще дойдат от МО. Вече съм разговарял с министър Каракачанов. Идеята е да възстановим сградата във вида й, в който е била при откриването си на новогодишния бал през зимата на 1908/1909 г. Съвременните технологии позволяват това да стане, въпреки че 2 от трите кули са изгорели при голям пожар през 1923 г., а сградата е пострадала доста при 2 силни земетресения.

- Преди около 20 дни имахте среща и със заместник-министъра на културата Румен Димитров във връзка с проекта „Дом за Пловдивската опера“ и търсенето на подходяща сграда за него. Намерихте ли я тази сграда?

- С риск да си навлека гнева на хората от инициативния комитет на фондация „Дом за Пловдивската опера“, ще кажа, че напълно се присъединявам към мнението на г-жа Менда Стоянова. Нека да се направи реална картина на ситуацията и да се даде ясен отговор, дали наистина Пловдив на този етап има остра необходимост от нова сграда на местната опера. Важно е да се знае, колко души в града, а и гости, посещават нейните спектакли. Всичко е въпрос на прецизен разчет. Скоро ще бъде извършен ремонт на Концертната зала на площад „Централен“, а спектаклите на Държавната опера се играят в Градския дом на културата „Борис Христов“, чийто ремонт глътна 20 млн. лв. И въпреки огромната сума за обновяването му, местата в залата от 800 намаляха на 550. Ако 20 млн. лв. бяха инвестирани в реконструкцията на стадион „Пловдив“, вероятно ефектът щеше да е по-голям. Приоритетите трябва да се подбират много внимателно и точно. Не че не искам в Пловдив да се изгради самостоятелен модерен оперен театър, но след ремонтите ще има зали, където могат да се играят спектаклите на Държавната опера - Концертна зала, ДНА, Дома на културата.

- Сегашното трагично състояние на стадион „Пловдив” май е една от големите ви болки като дългогодишен спортист?

- Не само градският стадион ми е голяма болка, а и целият спортен комплекс „Пловдив“. Там преди години имаше научно-приложни лаборатории и специалисти от целия свят идваха в Пловдив, за да се учат от нас, българите, как се прави спорт. Защото спортът е наука! В крайна сметка всички сме свидетели в какво състояние е вече базата и на какво ниво е в момента спортът ни. Има начини стадион „Пловдив” да стане модерен комплекс, но зад този проект твърдо трябва да застане и общината, а не само да се разчита на държавата, защото няма как да стане с пари по европрограми. За съжаление се сещаме за стадион „Пловдив”, когато наближат избори. И той стана нарицателно като любима предизборна дъвка.

- По време на първия си мандат като губернатор хвърлихте доста енергия и по един друг ваш проект – прокопаването на тунел под Стара планина между Троян и Кърнаре, но напоследък и за него нищо не се чува…

- Не бих казал, че това е мой проект, защото първите българи, които са искали да го реализират, са братята Евлоги и Христо Георгиеви още в края на 19-ти век. Лично за мен този проект също е стратегически много важен за директна връзка между Северна и Южна България. Неслучайно още братя Георгиеви са избрали това място, което е коридорът между Румъния, България и Гърция, а тунелът, който ще свързва северната и южната част на Балкана, ще е с дължина от 12 км при 7 градуса. Този проект е реалистичен и изпълним, в което лично съм се убедил при многобройните си пътувания в Гърция, където за толкова кратно време направиха десетки подобни тунели, а ние не можем да го реализираме дори за повече от век. Още по времето на Евлоги и Христо Георгиеви богати и напредничави хора от Южна България са били събрали пари за прокопаването на тунела, а той не е факт и днес. Неотдавна от този проект се заинтересуваха и фирми от Швейцария, но после приоритет за правителството стана прокопаването на тунела край Габрово. Надявам се след завършването му да има възможност да се направи още един и той да е Троян-Кърнаре.

- Кога го виждате да стане факт напред във времето?

- Не мога да гадая, защото у нас не сме свикнали да управляваме с приоритети. Когато на власт дойде друга партия, обикновено с лека ръка се зачертава всичко хубаво, останало в наследство от предишното управление.

- По време на служебното правителство имаше спекулации защо Огнян Герджиков е оставил само Вас от всички областни управители. Запазихте поста си и след идването на власт на кабинета „Бойко Борисов 3”. Каква е Вашата тайна рецепта за оцеляване?

- Моята „рецепта” е работа, работа и пак работа. Няма схема, а единствено работа. Може на някои да не им е било особено приятно, че оставам на поста си, но за мен това е оценка и за моята работа.

 

Нашият гост

Здравко Димитров е роден на 22 май 1963 година в Пловдив. Завършил е средното си образование в местното спортно училище “Васил Левски”, а след това ПУ “Паисий Хилендарски” със степен бакалавър по спортна педагогика. Има магистърски степени по психология и публична администрация от ПУ “Паисий Хилендарски” ипо финансов мениджмънт в СА “Д. А. Ценов” – Свищов. От 1981 до 1991г. е състезател по баскетбол в ЦСКА и ССК “Академик” (Пд). От 1991 г. до 2007 г. се занимава с частен бизнес. От 1994 до 2007 г. е президент на баскетболен клуб “Академик” (Пловдив) и член на УС на БФБ. През ноември 2007 г. печели мажоритарни избори за кмет на район “Западен” в Пловдив. През 2011 г. е назначен за областен управител на Пловдив. Бил е депутат от ГЕРБ в 42-ото и 43-ото Народно събрание. От 6 ноември 2015 г. отново е назначен от премиера Бойко Борисов за областен управител на Пловдив. Семеен, баща на две дъщери – Мария и Рая.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта