Предлагат Денят на Търновската конституция - 16 април - да бъде обявен за официален празник

Денят на Търновската конституция-16 април, да бъде обявен за официален празник в България, а Велико Търново да получи статут на историческа и духовна столица на страната. Около тази кауза се обединиха видни великотърновски общественици, които за целта сформираха Инициативен комитет. Предложението ще бъде гласувано в Народното събрание.

Идеята се ражда във връзка с мащабните чествания и богата програма, посветени на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, чиито център ще бъде болярския град. Кулминацията на събитията ще е на 16 април, когато в старата българска столица ще заседава тържествено 44-ото Народно събрание на Рупублика България.

Нейко Генчев, който е общински съветник, собственик на издателство „Фабер“, председател на Институт за приложна музеология е категоричен:„Велико Търново трябва да заеме своето достойно място като исторически и духовен център не само в България, а и в Европа“.

Той цитира мисъл на Томас Стърнз Елиът, която гласи: “Да имаш историческо чувство означава да си способен да възприемеш не само тази част от миналото, която е вече в историята, а и тази част от него, която присъства днес.“

"Сигурно няма по-добро място на света, за да придобие човек историческо чувство, от Търново. Тук миналото и настоящето, духът и историята на нашата нация винаги са присъствали като едно цяло, като символ и стожер на българското.Това е една от люлките, в които цивилизацията се е вкопчила от 8000 години, и място, което дава надежда, че тази цивилизация все пак ще оцелее въпреки всичките си недостатъци.

Идеята, че Търново е духовният център на България, не е от днес, тя съществува от векове.Столицата Търновград е мощен фактор в културните процеси на средновековна България и в православна Европа.

В духовните представи на българите цели седем столетия, от 1186 до 1879 г., Търново е единствената възможна българска столица!

Нещо повече, до началото на ХІХ в. градът е и вечната столица, тъй като тогава историческата памет за Плиска, Велики Преслав и Охрид е силно избледняла.

Неслучайно именно тук е свикано Учредителното Събрание (1879 г.), призвано да възроди независимия политически живот на България.

По време на дебатите тогава видният политик и народен представител Драган Цанков възкликва: „Ние имаме две столици: Търново – историческа, и София – правителствена“, казва Нейко Генчев.

Той е категоричен, че Денят на Търновската конституция, приета от Учредителното събрание, трябва да стане официален празник на България, защото с приемането й започва новото летоброене за нашата страна като член на общността на съвременните правови държави, защото този изключителен акт легитимира България като неразделна част от европейското семейство на модерните демокрации.

"В началото на всяко божествено, а и човешко начинание е словото. Но времето на словата и идеите изтече, дошло е време за реални действия.

Ние, хората от инициативния комитет, като си даваме сметка за значението на този исторически момент, сме убедени, че увенчаването на старопрестолния град с титлата, която той носи в съзнанието и представите на хората от векове, ще отбележи началото на неговото съвременно развитие по предначертания му от историята път - да се превърне в историческа и духовна столица не само на България, но и в един от духовните и културни центрове на Европа, избрани за такива не от някакво жури, а от хората", изтъква Генчев.