Общуваме с Бога, газим в калта

Възвисяване и приземяване в Светлата седмица

След като президентът и премиерът си размениха остри реплики за вероятността от военен преврат, написах миналата седмица коментар как би изглеждал един преврат . И като шега, и като предупреждение. Много хора обаче са свикнали всичко да разбират буквално. И ето с какви „бисери“ ме удостоиха: „Тревога!“, „Може да вдъхнови лумпените“, „пропаганда за преврат, насилие и убийства“, „зов за извършване на военен преврат“.

Как ли ще изтълкуват такива хора призива на един анализатор, близък до властта: „Ако премиерът Бойко Борисов покаже воля и започне да мачка проблемите челно, ГЕРБ ще остане първа политическа сила“. Не се наемам да коментирам какво означава „да мачка проблемите челно“. Не го разбирам. Само следя в медиите кое е истинско и кое е предизборен ход.

Първият предизборен дебат в Би Ти Ви мина без БСП.

В същото време във вечерната емисия новини честването на 1 май от БСП беше натикано тенденциозно почти към края на емисията, което беше в противоречие с елементарния професионализъм. Нормални решения ли са това или плод на някаква обида? Може би отсъствието от дебата е в съответствие с възприетата от БСП линия да не легитимира сегашното управление както в парламента, така и вън от него. Може би от телевизията си играят на „обидени“?

Що се отнася до предизборната дейност на управляващите, тя не се изразява само с активността на премиера на външнополитическия терен. Всичко, което е нормално за нормалните хора, тук е завито с целофана на политическата реклама. Дори един хуманен жест като докарването на Павел Васев от Москва за лечение у нас с правителствен самолет е представено подчертано като лична заслуга на Бойко Борисов и той, „както обикновено“, веднага разрешил.

По стара традиция всички нови обекти - строящи се или вече готови - се откриват или предварително, или със закъснение само и само да е в навечерието на изборите. Имам опасението, че и струпването на толкова почивни дни през месец май е с предизборна цел. Нека хората не се занимават с шумните скандали. Самият ден на изборите съвпада с няколко почивни дни. Губи Радан Кънев.

Не бих си учудил, ако и последните маневри около футболните грандове са някакъв вид „челно мачкане на проблемите“. И не заради клубна привързаност - феновете са не само гласоподаватели, но и бойна сила. Правено е, изпробвано е.

По установена вече традиция в прехода медиите всеки път разнищват какво празнуваме, защо го празнуваме, какъв е смисълът. И пак по традиция по Великден бяха заклеймени съвременните българи, че разбират празника само като повод да се „наплюскат“, забравяйки за Възкресението. Известният фундаменталист Явор Дачков дори ни напомни, че Възкресението не е легенда, а „исторически факт“. Аз лично се ръководя от казаното от Радичков в „Неосветените дворове“, че и да не знаем дали има бог, трябва да живеем все едно, че го има. Един човек, който е честен, човечен и състрадателен, е много повече християнин от кръстещите си в храмовете. Казал го е и папа Франциск, когото посрещаме. „…Понякога един атеист се ангажира повече за доброто от християнина, който ходи единствено на служба.“

Когато папа Йоан-Павел II посети България, неговата мисия имаше няколко цели - открити или не. Като председател на Комитета за покана и посрещане на папата тогава, бях посветен в немалка степен в чисто политическите и дипломатически цели на Войтила, смятан за човека с решаваща роля за падането на Берлинската стена.

Освен чисто църковната си мисия папата беше готов да оневини публично България, обвинявана в опита за неговото убийство. Затова България държеше тази визита да се осъществи. Възникналата трудност с липсата на задължителната покана от страна на Светия синод на БПЦ беше преодоляна с организираната от нас всенародна покана. Срещу нас скочиха догматиците - Велислава Дърева, Явор Дачков, Боян Саръев. Те вещаеха, че папата няма да дойде. След успеха на посещението Велислава ми се извини. Но устно, не и във вестника, където ни порица в два обширни коментара.

С поведението си по време на посещението Светият синод обаче не се поддаде на опитите на папата за сближение на позициите. А неговата главна цел бе сближението на двете християнски църкви - католическата и православната. За да бъде довършена тази мисия, на Войтила му беше необходимо и едно посещение в Москва. Защото там, а не в Цариград е най-голямата съпротива срещу сближаването на православието с католицизма. Не му остана физическото време да го осъществи. Тази мисия се очакваше да бъде продължена от наследилия го папа Бенедикт XVI, но той не се нагърби с нея. Сега визитата на амбициозния Франциск в голяма степен се явява продължение на усилията на Йоан Павел II. Той успя вече да се срещне веднъж с патриарх Кирил, но в Москва ще се види с още един човек - най-важният -Владимир Путин. Става дума за геополитика, все пак.

Това е подтекстът и на сегашното посещение. От това България няма какво да губи.

Не плачи за Емил, Българийо!

Има нещо нечовешко да се разделиш с екранен образ, който е част от живота ти. Дори не подозираме, че хората, които стоплят нашето ежедневие, могат да бъдат подценявани, държани под „карантина“, необичани от колегите си. Не знам дали Емил Чолаков се е „радвал“ на подобно третиране, но една уважаваща се медия трябва да прави всичко, за да задържи своите лица. Можеха поне да го изпратят достойно. И в коментарите да не се набляга само на „лафовете“ му, а на факта, че той пръв у нас създаде нов телевизионен жанр - авторската прогноза за времето.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари