Македония има шанс да заживее нормален обществен и политически живот

От първите местни избори през 1996 година насам, ВМРО-ДПМНЕ не помни такава загуба

И това мина. Листчето от календара с датата 15 октомври 2017 година, която беше неофициално фокусирана като вододелна в политическия живот в Македония, вече е обърнато, или откъснато, както искате. От понеделник, 30 октомври държавата има шанс да заживее нормален обществен и политически живот, парламентът да се върне към нормалната си законодателна работа и щом вече се договори да гласува промените в персоналния си състав след като депутати станаха кметове. Пък и да продължи с обсъждането на важни закони като онзи прословут проект за езиците, който ще узакони употребата на албанския като втори служебен език на цялата територия на страната, а защо не и да внесе за ратификация двустранния договор с България, тъй като вече времето за това изтича. И други важни работи трябва да се направят, в това число и да се натисне Атина да внесе яснота дали ще започне същински разговори по спора за името- нали в края на август в Скопие външният министър Никос Козиас подхвърли, че всичко важно в отношенията Гърция-Македония, в това число и разговори за името, ще стават след датата 15 октомври. Което беше изтълкувано като знак, че Атина ще изчака да види резултатите от местния вот на управляващите социалдемократи на Зоран Заев и ще прецени дали си има работа със стабилна власт, с която има смисъл да се разговоря сериозно, или отново ще трябва да се изчака докато нещата в Македония се консолидират.

Е, ако въпреки моята вътрешна съпротива,приемем гръцката позиция за някаква форма на политически тест, ще трябва да признаем, че Зоран Заев го издържа по блестящ начин. Още на първия изборен ден на 15 октомври неговата победа и катастрофалната загуба на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски придоби ясни контури, за да бъде потвърдена в неделя, 29 октомври. СДСМ и неговите коалиционни партньори взеха сериозен реванш от ВМРО-ДПМНЕ за своето крушение на предишните избори през 2013 година. Тогава ВМРО-ДПМНЕ спечели 56 общини и даде на СДСМ само четири. Вярно, тези четири бяха солидни - ключовата община Център в Скопие, Куманово и Струмица и още една малка. Но така или иначе мнозинството кметства и общинските съвети бяха под контрола на тогава управляващата ВМРО-ДПМНЕ на Груевски. Сега, четири години и половина по-късно, картината е огледална, както се казва- СДСМ взе 56 общини, точно толкова, колкото и ВМРО-ДПМНЕ през 2013 година, докато сега ВМРО-ДПМНЕ остана само с пет, при това не толкова значителни, в известен смисъл маргинални, като само градът на лозята, ракията и виното Кавадарци остана в контото на Груевски. Считани за крепости на ВМРО-ДПМНЕ кметства в Скопие като Кисела вода и Гази баба паднаха, градове като Битоля, Прилеп, Щип и Охрид също- при това само Щип бе загубен във втория тур. В цялата 26-годишна история на независима и суверенна Македония, от първите местни избори през 1996 година насам, ВМРО-ДПМНЕ не помни такава загуба.

Трябва да си призная, че при цялата относителна предвидимост на политическите и обществени процеси в Македония, едва ли някой е очаквал такова пост-изборно съотношение между двете основни партии на македонците. Очевидно е, че в страната има съвършено нова ситуация, ново масово настроение на избирателите, някаква „магия“, както казва колежката и популярна ТВ водеща Оливера Трайковска. Тази „магия“ се прояви за първи път през декември миналата година по време на предсрочните парламентарни избори. Тогава уж слабата опозиция начело с лидера на СДСМ Зоран Заев взе само два депутатски гласа по-малко от наглед непобедимата ВМРО-ДПМНЕ. А когато имаш такава рязка и масова промяна в изборното настроение и предпочитания, никакви изборни технологии, колкото и усъвършенствани и излъскани от употреба да са те, вече не вършат никаква работа. Та, нали от 2006-а година насам, когато Никола Груевски спечели парламентарния вот, до декември миналата година, за единадесет години начело на властта неговата партия инкасира десет последователни победи във всички видове вотове- местни, парламентарни- редовни или предсрочни, и президентски. Във всеки едни от тези избори ВМРО-ДПМНЕ не падна под 400 000 гласа, нещо което бившият лидер на партията и бивш премиер Любчо Георгиевски никога не успя да постигне. Неговият, на Любчо, таван си останаха едни 380 000 гласа, та когато се оттегли от политиката през 2003-та, каза с горест, че на партията е нужен нов лидер, който да прехвърли този таван. Така дойде Никола Груевски, който на първия тур за първи път слезе далече под магичните и емблематични 400 000 гласа, печелейки само 335 000. Общата му загуба сега бе със 125 000 гласа. Така власт не се печели.

Има и нещо друго и то е твърде важно. Подобна изборна загуба не се инкасира само от подкрепа за противника, в случая- управляващият СДСМ. Въпреки че и сега бе спазена традицията в Македония местният вот да се печели от партията на власт в Скопие, такава изборна загуба е знак на ярко изразен протестен вот, който рязко изпрати политическото махало в другия край. В този протестен вот срещу управлението на ВМРО-ДПМНЕ и лично на лидера и дългогодишен премиер Никола Груевски си отидоха и доста качествени кметове от партията. Познавам привърженици на партията ВМРО-ДПМНЕ, които не гласуваха за нея само заради лидера й Груевски. Колко силна бе тази тенденция, все още не е конкретно ясно, но че в партията има вътрешно напрежение, което даде отражение на изборните резултати, тепърва ще се види. Защото самият Груевски не дава никакви знаци, че е готов да поеме отговорността за тежката загуба, въпреки че преди вота в телевизионно интервю каза точно обратното- отговорността е на лидера.

След първия тур на 15 октомври, когато вече стана ясно, че загубата ще е голяма, Груевски заяви, че ще изчака балотажа и тогава ще бъде направен сериозен анализ на ситуацията. В неделя вечер, в 25-минутно изявление, сам пред трибуната, той оправда поражението с изборните нередности, извършени от властта, сякаш кметовете в повечето общини с „нередности“ не бяха от неговата партия. В една кратка „програма“ от седем точки поиска нови предсрочни парламентарни избори, организирани от служебно правителство и заяви , че не признава изборните резултати, без да има намерение да изтегля вече избраните си общински съветници или петимата кметове. Някак си тъжно, ако не и смешно, прозвуча този политически епитаф на Груевски, който хем не иска да признае вината си за състоянието на партията в обществото, хем май вече е склонен да си тръгне и да я освободи от своето лидерство, ама ако може, това да стане по относително достоен за него начин. ВМРО-ДПМНЕ е основна сила в двуполюсния модел, с който македонската политическа сцена се характеризира от 1991 година насам и нейното трансформиране в модерна дясна гражданска партия е цел, която си заслужава както усилията на групата на „реформаторите“, така и на всички нейни членове. На както се казва, това е тях вътрешна, „интимна“ работа.

При албанците изборите доведоха до реванш на ДСИ на Али Ахмети по отношение на другите партии, но пък и с пълна сила зададоха въпроса за стабилността на управляващата коалиция. Лидерът на Алианс за албанците Зиядин Села, който загуби в своята Струга, обвини Заев, че с подкрепата си за Али Ахмети в албанските райони , особен в Струга, е повлиял на изборните резултати. Е, да, ама и Ахмети помогна на Заев да вземе Скопие, при това още на първи тур, след като не излъчи кандидат за кмет. И Ахмети, и Села подкрепят Заев в парламента и в кабинета, но все пак Ахмети има десет депутати, докато Села- само три. Е, Села заяви, че няма да излиза от властта, пък премерване на силите между онези 200 000 гласоподаватели- албанци без намеса отвън може да стане следващият път.

Сега Зоран Заев има пълната власт в Македония, за добро или за лошо. Но никак няма да му е лесно, няма да е лесно и на неговите кметове. Бих с удоволствие изказал някои предположения, ако любезните редактори на вестник „Труд“ ми поръчат подобна тема.