Оглупяваме бавно, неусетно дори

Летни кавги и заяждания

Тази новина вече ме съсипа. Пол Маккартни е призовал за милост към кравата Пенка и приканил хората да протестират. Такъв си е сър Пол, винаги готов да застане зад някоя кауза. Именно на това разчитах, когато преди 18 години се опитах да го поканя да посети България като символ на свободата. Не за да изнася концерт, далеч съм от бизнеса на Фънки, а за да подкрепи демократичните промени у нас. Представях си един концерт по-скоро на нашите рокаджии пред него, както посрещнахме папата. Не се получи. Не съм сигурен дали въобще нашата покана е стигнала до него. И ето, че сега той сам се насочва към България. Както го правеше за гладуващите деца в Африка или за свободата на Нелсън Мандела.

Ето това именно ме съсипа. Пол Маккартни е погледнал на нас като на някакви кръвожадни диваци. Сами сме си виновни. Какви са тези ограничени хора, които не могат да проявят елементарна хуманност и да решат на своя отговорност един толкова обикновен случай, независимо от недомислени наредби и заповеди. Тези “коне с капаци”, както наричат такива ограничени хора, чакаха много дни наред някой друг да им нареди - Бойко Борисов по възможност. През това време кравата Пенка стана световна новина. Впрочем, не съм сигурен дали Пенка точно или ограничените българи. И трябваше да се намесва Пол Маккартни.

Новина създадохме и с отношението си към гей парада. Не ни е за първа година и винаги изпадаме в паника. Какво да правим? Ако ги оставим да правят каквото си искат , повечето хора не ги харесват и няма да гласуват за нас. Ако ги ограничим, западните посланици ще ни разнесат, че ограничаваме човешките права на малцинствата. Навремето Георги Кадиев реши, че като ляв кандидат за кмет на София трябва да подкрепи парада. И загуби катастрофално. Отново блокаж. И вместо всичко да си мине и замине по реда си, медиите решиха да изпълнят гражданския си дълг и излъчиха многобройни анкети “за” и “против”, с което направиха безплатна реклама на този “сеир”. Аз лично не мога да разбера какъв смисъл се влага в тези паради. Може би истината се крие в откровението на анкетиран по телевизията участник в парада: “Разчитаме да ни помогне да си намираме партньори. Стана толкова трудно…”

Иначе с равенството на половете у нас сме много прогресивни. Достатъчно е да бъдеш съпругата някой големец и можеш да се изказваш публично по проблемите на държавата, включително и да призовеш към силово справяне с циганското население. Това последното не е съвсем по изискванията за равенството по етническа принадлежност, но вероятно е под влияние на турския сериал “Кьосем”. Това поставя също в неравностойно положение иначе кроткия и деликатен съпруг, който явно е споделял у дома си някои свои възгледи по прилагането на така нареченото. “приобщаване”.

Бяхме така щастливи да се върнем към нормалния парламентарен живот, след като поставихме нов световен рекорд с две посещения почти по едно и също време на високо държавно равнище в станалата недостъпна за нас Москва. Забавляваха ни по телевизията с изтърканите спорове за енергийните проекти, които все повече изглеждат неосъществими, и накрая всичко се изроди в обичайните дрязги и лениви скандали кой знае по-добре руски и кой какво е правил в Русия и какво е постигнал. Скучно, докато министърът на вътрешните работи не изплува от тъмнината и потресе широката прогресивна общественост с откровението: “Малшанс, бяхме на крачка да заловим Пелов, но ни изпревариха.” Засега министърът печели първото място като поразен от лятната болест, спомената в заглавието на коментара.

Естествено, най-много внимание телевизиите отделят на започващото световно първенство по футбол в Русия. Засипани сме с информация за отборите, екипите, играчите, домакините. Всичко това е много приятно. Но не пречи да се съмняваме, че грешките, които ще бъдат допускани от нашите коментатори, са хронични и ще се повторят и тази година. Истинската ми тревога обаче е в друга посока. Сега се спират много предавания, включително и политическите. Подбират се избрани откъси, с които ще се запълва програмата. Те носят заглавието “Най-доброто от….” Най-доброто от посредственото, може би, но това е шега. Аз лично бих посъветвал началниците да не пускат в отпуск всичките си политически репортери и коментатори, защото е много вероятно именно по време на първенството да се провокира някой военен инцидент, пограничен конфликт или въоръжен преврат в близост до руската територия, което да помрачи настроенията на домакините. Естествено, вината за това ще бъде прехвърлена върху самите домакини.

Ето някои факти в потвърждение. На 8 август 2008 г. беше тържествено закрита олимпиадата в Пекин. Путин трябваше спешно да замине за Русия, защото същата вечер грузинската армия нахлу в Южна Осетия. Започна погранична война.

На 23 февруари 2014 г. едновременно с бляскавото закриване на зимната олимпиада в Сочи, на която най-много медали спечелиха домакините от Русия, протестите в Киев прераснаха в окървавен държавен преврат.

“Спортът за един мирен свят” днес звучи почти пародийно.

 

Защо крият броя на зрителите?

Не за първи път задавам този въпрос. Ето, завърши едно бляскаво музикално състезание - „Гласът на България“. Всичко беше прекрасно. Но накрая пак не съобщиха колко зрители са гласували и как се разпределят гласовете. Това веднага даде повод да се появят твърдения за нагласен вот. Защо се огорчават по този начин децата, спечелили наградата? Печалби ли се крият? Или загуби? Губи се авторитет и доверие, това е важното.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари