„Не става въпрос дали е ред на арабските държави, или е ред на Франция, или някой друг. Ред е на ЮНЕСКО, която се намира на повратен момент в историята си и трябва да влезе в ХХІ век. Имам истинско желание да заема този пост, защото той олицетворява универсалните хуманни ценности. ЮНЕСКО е познанието за другите.“

С тези думи в края на септември бившият министър на културата на Франция Одре Азуле защитава пред изданието за франкофонска Африка “Жун Африк” кандидатурата си за поста генерален секретар на организацията на ООН за опазване на световното културно и природно наследство, ЮНЕСКО. Изборът на медийна платформа не е случаен. Срещу смятаната до последно за аутсайдер в надпреварата за приемник на Ирина Бокова имаше четирима силни кандидати на арабски страни, всичките убедени, че е дошъл техния ред да имат представител на ръководен пост в тази световна организация, която освен с приноса си към опазване на световната култура и природа, е и известна като една от онези удобни арени за вербални дипломатически конфронтации, обикновено в контекста на исторически вражди и нерешени спорове.

Някой би могъл да е видял подобни маневри и през отминалата седмица, докато в Париж се провеждаха последните кръгове от избора на нов генерален секретар на ЮНЕСКО. Третото в историята на организацията от Роналд Рейгън насам изтегляне на САЩ, последвани няколко часа по-късно от Израел – всичкото това след като в палестинските територии двете най-влиятелни въоръжени групировки/политически партии ФАТАХ и ХАМАС се помириха след 10 години конфликт. А ЮНЕСКО е единствената организация на ООН признала Палестинската автономия за пълноправен член, което особено опъва нервите в Тел Авив. Но така де, да не задълбаваме там – в крайна сметка смятаният за фаворит с кампанията си кандидат на Катар Хамад бин Абдулазис ал-Кауари бе победен, буквално с “фотофиниш” (28 срещу 30 гласа на петия кръг гласуване) от френския кандидат Одре Азуле. Която е последната подала документите си за конкурса, в деня на крайния срок, 15 март (ЮНЕСКО е базирана в Париж) и след месец трябва да бъде утвърдена на поста от общото събрание на организацията. Честито!

Но не на шега, “честито” – визитката, с която идва бившият министър на културата на Франция, несъмнено отговаря на изискванията на организацията за времената и страстите през които преминава. Макар и човекът начело, да не е този, когото предполагаха всички допреди седмица, когато фаворитите още бяха Египет, Катар и Китай. Родена в Париж, на 4 август 1972 г. в семейство на марокански евреи, таткото на Одре - Андре Азуле, е съветник по икономическите въпроси на кралете на Мароко Хасан ІІ и действащия Мохамед VІ, до смъртта си през 1999 г. За разлика от родителите й, които произхождат от там, Одре и двете й по-големи сестри нямат мароканско гражданство, но израстват в постоянните пътувания на семейството между Рабат и Париж. След началното си и средно образование бъдещият генерален секретар на ЮНЕСКО преминава през всички задължителни школи на френския политически елит – диплома по стопанско управление от университета “Пари-Дофин”, магистратура по бизнес администрация от британския в Ланкастър, всичкото допълнено с тапии от парижкия Институт по политология и Националната школа по администрация на Франция.

С всичките квалификации зад гърба си, от 2000 година Одре Азуле започва работа във френската държавна администрация, ориентирайки се в културната сфера. До 2003 г. ръководи бюро към генералната дирекция по медийните въпроси към правителствения секретариат. Паралелно, до 2006 г. участва в експертни мисии на Европейската комисия по предприсъединителните програми в областта на свободата на медиите. Най-дълъг професионален стаж на едно място обаче (2006-2014 г.), Одре Азуле има в Националния киноцентър на Франция, първо като заместник-директор, а оттам и такъв по финансовите въпроси. Бившият френски президент Франсоа Оланд се запознава с Азуле през 2014 г. по време на държавна визита в Мексико и я назначава за свой съветник по въпросите на културата и комуникациите. Две години по-късно, Одре Азуле е издигната за министър, на който пост остава до идването на власт на Еманюел Макрон през май тази година.

„Анонимна“ в социалните мрежи

На 11 февруари 2016, когато президентът на Франция Франсоа Оланд номинира Одре Азуле за министър на културата, френските медии се изправят истинска “ерес” в епохата на дигиталните политика и комуникации: дамата не само няма страница на нейно име в “Уикипедия”, но дори не притежава потвърден профил в “Туитър”! Представяте ли си!? Оттогава грешката е поправена и различните акценти от програмата, с която новия генерален директор на ЮНЕСКО застава начело на организацията могат да се намерят в горепосочената социална мрежа.

ЗА НЕЯ

Обида за арабите

Кандидатурата на Одре Азуле е обида за арабските държави, които никога не са получавали такава позиция в ЮНЕСКО и към които бяха поети морални ангажименти постът да отиде при някоя от тях. Освен това е традиция, държавата, която има привилегията да е домакин на международна организация, да не кандидатства за ръководната й позиция.

Жоел Гарио-Мейлам,

френски сенатор

Кампания

срещу нея

Бившият министър на културата е обект на кампания срещу кандидатурата си, много по-ожесточена от тази, които се водеха срещу виетнамския или китайския кандидат и редовно еврейският й произход е излаган напред, прикривайки “допълнителната непохватност на Оланд”, в момент, в който ръководството на ЮНЕСКО трябваше да премине в ръцете на арабска държава.

Селин Лусато, журналист,

“Нувел Обсерватьор”

Може да върне Израел

Не очаквайте с избирането на Одре Азуле ЮНЕСКО да се промени за една нощ и да стане про-ционистка организация. Но ако (б.р. - Адре Азуле) реши да промени политиките, които организацията води, тогава със сигурност Израел ще преразгледа решението си да се оттегли.

Израел Катц, израелски министър на транспорта и разузнавателните служби