МВнР: Няма информация за пострадали българи при експлозията в Лион

13 души са ранени при експлозията в Лион, сред тях и дете

Светлана Иванова от София: Плодолечението е вид изкуство Доктор Емилова е неговата муза, споделя музикантката

Експлозия в Лион, има ранени (СНИМКИ и ВИДЕО)

Славимир Генчев спечели конкурса „Биньо Иванов”

Шумен награди заслужили ученици, учители и студенти

Камбуров вече е кошмар №1 за „Левски“

Килограмът вече не е същият Тихата научна революция настъпи

Президентът Радев: Истинските дворци на България са нейните училища, университети и академии

Цвета Караянчева в базиликата Сан Клементе: Ние сме горди, че над 300 милиона славяни пишат на кирилица

Ангела Меркел: Германия ще продължи да работи за „подреден“ Брекзит

Повреда в трансформатора е причинила пожара във влака София-Горна Оряховица край Роман

Книги и дронове на празника на просветата

Съдът остави в ареста нападателя, намушкал с нож 16-годишно момче в София

Озан Долунай се възхищава от смели жени

Турският актьорът Озан Долунай, който българските зрители запомниха като Мерт от поредицата „Висше общество“, влезе в кастата на новия сериал на Kanal D – „Жестокият Истанбул“. В него той ще играе ролята на красив и смело флиртуващ мъж на име Дженк. Мехмет Озан Долунай е роден на 17 февруари 1991 г. в Истанбул. Завършва средното си образование в Щатите и се занимава с баскетбол и американски футбол. Споделя, че още от тийнейджърските си години обича театъра и актьорството. Озан се прибира в Турция и записва машинно инженерство. След това започва да взима уроци по актьорско майсторство в класовете на Ипек Билгин, Бахар Керимоолу и други.
Играе в театъра, а по-късно е номиниран в няколко категории, една от които „Най-добър млад талант“.
През 2015 г. се среща с режисьора Джем Каргъ, получавайки първата си роля в турския вариант на „Малки сладки лъжкини“. След това играе в сериалите „Развалящият забавата“ и „Висше общество“. Първата си главна роля получава в младежката драма „Училищен патрул“, където си партнира с Бахар Шахин от „Моят живот“, а през 2018 г. оглавява „Подобно и на нас“. По повод новата си роля в „Жестокият Истанбул“ Озан даде кратко интервю за турско издание.

– По време на обучението си в Университета Кох във Факултета по машинно инженерство вече сте започнали да посещавате и уроци по актьорско майсторство. Как стигнахте до тази идея?
– Избрах да уча инженерство по настояване на семейството ми, това беше тяхното желание. Много бързо обаче разбрах, че не това ме влече. Още от детството театърът присъства в живота ми. В началното и в средното училище, винаги съм участвал в театрални пиеси. Честно казано, вероятно тогава все още не осъзнах страстта си към актьорството, разбрах това по-късно.
В последните години на обучение в университета започнах да се интересувам къде мога да вземам уроци по актьорско майсторство. И открих за себе си подходяща школа и започнах да я посещавам.

– Работили ли сте вашата инженерна професия?
– Може ли да е иначе? Обучих се в различни компании за дълго и за кратко време и получих работа в една от фирмите. Една сутрин, преди да тръгна на работа, усетих някаква тревога, стигнах до вратата на компанията, но не влязох вътре. Пред входа си мислех, кое е истинското ми желание за реализация в живота и разбрах, че

актьорът бе потисна инженера в мен

И така, зарязах професията, за която бях учил.

– Сега се снимате в телевизионния сериал „Жестокият Истанбул“…
– Много съм щастлив. Сериалът тръгна много добре, но най-хубавото е, че всички ние имаме отлични взаимоотношения. Чувстваме се спокойни на снимачната площадка, работим с удоволствие. Въпреки че от скоро сме заедно, станахме приятели помежду си и направихме истински отбор. Благодарен съм и на зрителите, които показват невероятен интерес към поредицата. Осъзнавайки всичко това, аз се чувствам като особено щастлив човек.

– Каква е основната разлика между Дженк и вас?
– Той е по-неотворен човек от мен. Дженк първо действа, а след това мисли за последствията. Дори не го интересува какви последствия ще нанесе на другите от своите действия. Липсва му самоконтрол.

Актьорът в кадър от „Висше общество“.

– Осъждате ли характера на Дженк?
– Тъй като съм актьор, не мога да го съдя. Опитвам се да разбера характера му, а не да критикувам. Аз, като човек, който дава живот на даден герой, трябва да разбере причините за неговите проблеми и страхове. Вътре в себе си трябва да намеря извинение за неговите действия, а не да го питам мислено: „Приятелю, какво правиш?“ Дженк е изградил дебели стени между себе си и света.
Трябва да анализираш и усетиш героя си, за да можеш компетентно да го пресъздадеш. Затова изобщо не му се ядосвам, а влизам в кожата му.

– Какво правите, за да се усъвършенствате като актьор?
– Обичам да гледам – не само телевизионни сериали и филми, обичам да гледам живота на хората около мен. Опознавам ги, защото цялата ни работа е свързана с хората. Освен това всъщност

всяка секунда от живота ни е работа

– да наблюдаваш, да чуваш проблемите на другите, да се опитваш да ги разбереш… Всичко това е невероятна храна за мен, дава ми опит.
Също така е важно за мен да разбера себе си и за това мисля много, чета. Трябва да подхранвам и физическия актьора Озан, затова отделям много време на спорта. Опитвам се да хармонизирам тялото и духовността си в едно цяло, да ги накарам да си взаимодействат.

– Имаш ли определени условия при избора на проекти за участие?
– На първо място това са сценарият и характерът на моя герой, опитвам се да разбера, дали има нещо, което той да каже на хората. Освен това се опитвам да уловя детайлите. Съгласявам се да играя тези герои, на които мога да дам нещо и от себе си.
Разбира се, много са важни и хората, с които ще работя. Мога да кажа, че съм голям късметлия в това отношение и това се отнася за всички проекти, в които съм участвал досега.

– Имаш много фенове, а ти на кой си фен?
– Фен към на всички смели жени, които стоят твърдо на краката си в този патриархален свят, без да прекланят глави и защитават цялото великолепие на женската си природа.

– Какъв е животът ви извън снимките?
– Водя доста спокоен живот. Често слушам музика, спортувам, отивам на различни места, виждам и анализирам живота на хората около мен. Това е животът.

– Как можете да завършите изречението: „В сравнение с миналото, днес съм…“?
– По-спокоен и по-изпълнен с надежди.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.