Жена загина, а над 200 души пострадаха при протести във Франция

Тридневен траур в Аржентина за жертвите на изчезналата подводница „Сан Хуан“

Доналд Тръмп очаква до дни пълен доклад за убийството на Джамал Хашоги

Мевлют Чавушоглу и Майк Помпео обсъждат връзките между Турция и САЩ

Ден в памет на жертвите от пътни инциденти

Жълт код за сняг и дъжд в 20 области на страната

Барак Обама се оказа изненадващ гост при представянето на книгата на съпругата му във Вашингтон

Зодиите като сектанти

На 18 ноември 2018 да почерпят

Спортисти и авантюристи ни славят в Гинес Най-любопитните постижения в Книгата на рекордите

Затягат правилата за билбордовете край шосетата

Икономиката ще загуби 2,2 млрд. лева заради недостиг на шофьори Бранша чакаа поне 2000 водачи от българските диаспори

Калоян Паргов: Предсрочни догодина избори са неминуеми

Предупредителен код заради очакваните валежи в 20 области утре

Дубайските полицаи се качват на летящи мотори (ВИДЕО)

Около ефекта на доминото Австрия готова да е посредник на ЕС с Русия; ние не

Британският премиер Треза Мей даде тон на острата конфронтация между Изтока и Запада.

Размяната на дипломатически шамари между Русия и Запада около аферата „Скрипал“ влезе в нова фаза в четвъртък през нощта, с изгонването от Москва и Санкт Петербург на общо 150 чуждестранни представители. Постъпката дойде в отговор на същите мерки, предприети срещу Кремъл от над 20 държави от понеделник насам и бройката „дипломати“ е реципрочна. Кавичките на думата са, защото се предполага, че основна част от конкретните изгонени лица са познати като служители на разузнавателни служби на съответните държави, резидентиращи под дипломатическо прикритие. В отговор на изненадващо острите мерки от страна на Вашингтон с изгонването на 60 руски дипломати и закриването на консулството на Русия в Сиатъл, Москва даде два дни на САЩ да изтеглят същия брой свои официални представители и да затворят представителството си в Санкт Петербург. Подобни санкции бяха въведени и срещу Великобритания, откъдето започна ефектът на доминото преди седмица, която също загуби дипломатическата си мисия в старата руска столица, 32-ма свои представители и правото на Британския съвет да оперира на територията на Русия. Ах, тези културни аташета, ще кажете. И с основание.

Списъкът на страните, присъединили се от солидарност към западната дипломатическа офанзива срещу Русия и обект на съответните реципрочни мерки на Москва, продължава да се увеличава. Добавянето към него на Нова Зеландия, последния член на „Петте очи“ – отколешното обединение на разузнавателните агенции на Австралия, САЩ, Великобритания и Канада – не е изненада за никого. Службите на тези пет страни са в пакт още от времето на Студената война, когато съвместно изграждат общата система за наблюдение на съветските комуникации „ЕШЕЛОН“. Тази мрежа се модернизира с масовото навлизане на интернет през 1990-те и се използваше много активно след атентатите в САЩ от септември 2001 г. за разкриване на потенциални терористични заговори. И не само. Избягалият в Русия през 2013 г. бивш служител на Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ Едуард Сноудън описа навремето „Петте очи“ като „наднационална разузнавателна организация, която не отговаря пред законодателствата на държавите, които я съставят“. Официални документи, разкрити от Сноудън показваха, че службите от „Очите“ например извършват наблюдение върху граждани на други държави от организацията, които споделят помежду си. Системата: „Аз ще наглеждам твоите, ти моите“.

Ако припомням всичко, това е само, за да подчертая сериозността на задълбочаващата се разпра. Шестнадесет държави от ЕС, барабар със северните ни съседи в Румъния, заявиха вече солидарност с Великобритания, изгонвайки общо 33-ма руски дипломати. Към мерките се присъединиха още Молдова (трима) Албания (двама) и Македония (един). Украйна, която така или иначе само търси повод, изгони 13 представители на Москва. От цялата дандания засега изпадат България – страната ротационен председател на ЕС, Словакия, Словения, Португалия, Кипър, Гърция, Люксембург и Малта. Западните ни съседи, Сърбия, също отказаха да предприемат каквито и да мерки срещу Русия, но те нямат и конкретен ангажимент към Запада, освен статута си на кандидат за член в ЕС.

Австрия, която поема от България председателството на ЕС на 1 юли, е единствената западна страна, която се отцепи от колектива, но не без основание. Новосъздадената в края на декември управляваща коалиция на канцлера Себастиан Курц се крепи върху подкрепата на крайно-дясната Партия на свободата. Която пък има „споразумение за сътрудничество“ не с кого да е, а с партията „Единна Русия“ на небезизвестния Владимир Путин. В нашия случай обстоятелствата са практически идентични, с евентуалното „споразумение“ на коалиционния партньор в управлението по-скоро неписано, но пък публична тайна и открито демонстрирано.

Разликата е, че Виена още в понеделник, когато цялата офанзива започваше явно предварително координирано на ниво ЕС, излезе с изявление, че „Австрия винаги е била неутрална държава и гледа на себе си като на строител на мостове между Изтока и Запада“ и ще работи за „запазване на открити канали за комуникация“ с Москва. Там канцлерът Курц беше на официална визита през февруари. Тактично, както се казва, за това са били империя навремето. И световна столица на шпионажа по време на Студената война. А и си запазват отворен ход да са посредник при по-нататъшна ескалация на дипломатическото напрежение между Запада и Москва. И несъмнено планират да опитат максимално да се възползват от възможността, която ще им даде позицията на председател на ЕС от 1 юли нататък, ако не да изгладят отношенията, поне да запазят някакъв баланс.

От България дотогава да направи какво и да е в тази посока, явно не се очаква. Не че на София много й се бута между шамарите, както се разбра от официалната ни позиция по случая „Скрипал“, излязла дни след тази на Виена. Пък и ще вземем да дадем „МиГ“-овете на ремонт и може да не ни ги върнат. Примерно. Или по-скоро още е валиден онзи исторически израз на цар Борис ІІІ от времето на Втората световна война, когато уж бил казал на Хитлер – „Ако изпратя българската войска на Източния фронт, ще премине цялата на руска страна, начело с духовата музика“. А иначе, европейски ценности, мамата си трака.

 

Любимата аналогия

Професорът по международни отношения в американският университет „Харвард“ Стивън Уолт публикува този месец коментар в авторитетното списание „Форин Полиси“, в който оборва твърдението, че настоящото напрежение между Запада и Русия, може да се нарече „нова“ Студена война. Според него светът сега не е двуполюсен, както беше допреди 28 години, а еднополюсен със САЩ начело и големите сили, изоставайки отзад. Ако двуполюсният модел се върне, на другия край ще бъде Китай, а не Русия и за разлика от „старата“ Студена война, този път Москва ще е младшият партньор на Пекин, а не обратното. Сред заключенията на американския професор са, че използването на „любимата на всички аналогия“, за да се опише сегашната ситуация, води само до грешни външнополитически ходове.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Добре е че бате ни Бойко излезе по-разумен от своите
    западни господари и не влезе в тази „кошмарна въртележка“,
    създадена от тайните служби в Лондон и Вашингтон с цел да дестабилизират политическото ръководство в Кремъл !
    Тези жалки опити на ционистко-империалистическите кръгове на
    Запад да навредят по някакъв начин на Русия /и в частност на Путин/,
    намират твърдия отпор на руския народ и прогресивната
    международна общност !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.