Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Египетски полицаи спасиха дете, падащо от третия етаж

Обвиниха бивш министър на финансите в лихварство (обзор) Стоян Александров ще отговаря за 75 кредита за милиони, раздадени срещу солени лихви

Гръцкият президент към Турция и Македония: Времената на нахлуване на европейска територия са отминали безвъзвратно

Здравец Хайтов представя нови разкрития за гроба на Левски

Русенец спечели 4 милиона и половина от тотото с фиш за 6.75 лв.

Турция обяви, че няма да позволи “едностранни” проучвания за газ край Кипър

Сливен чака 19 млн. лева за новата си пречиствателна станция Най-модерното съоръжение от години брадясва от храсталаци и треви

Окончателно: Христо Бисеров е оправдан по всички обвинения

Христо Бисеров в съда. Снимка: Архив

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) е оставил в сила вчера Решение № 291/2016 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена присъдата на Софийския градски съд (СГС) по отношение на Христо Бисеров, съобщиха от ВКС. Решението не подлежи на обжалване и протест.

С присъдата на СГС Христо Бисеров е признат за невинен и по трите повдигнати срещу него обвинения – по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 93, т. 14 от НК – да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери; по чл. 251, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – при условията на продължавано престъпление да е нарушил задължението за деклариране на сделки с валутни ценности, като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери; и по чл. 313, ал. 1 от НК – да е затаил истина в подадена по електронен път и на хартиен носител писмена декларация до Сметната палата относно притежавани суми в различна валута. Протестът и жалбата на министъра на финансите пред ВКС бяха против оправдаването на Христо Бисеров само за престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 93, т. 14 от НК.

Съдебният състав приема, че протестът е неоснователен. САС е анализирал суифт-съобщенията от 12.12.2012 г., съдържащи информация за извършването на превод на суми от сметка в една банка към такава в друга банка и е достигнал до верен и законосъобразен извод, че само въз основа на данните в тях не може с категоричност да се приеме, че титуляр на сметката, от която е направен преводът, е подсъдимият, респективно, че преведените средства представляват реализиран от него доход, подлежащ на облагане. За да направи тази констатация, САС е съобразил, че с оглед двукратния отказ на швейцарските власти да дадат конкретен отговор по съществото на въпросите, поставени към тях в двете молби за правна помощ, като доказателства по делото не са приложени договорът за откриване на банковата сметка и доказателства за движението и наличностите по нея, както и такива за лицата, имащи право да се разпореждат с тях. В същото време законосъобразно е преценено, че по естеството си съобщенията не представляват първичен счетоводен документ и в тях е отразено единствено кой е клиентът – наредител. Отчетено е, че това може да бъде не само титулярът на банковата сметка, но и всяко друго лице, което на различно правно основание е овластено да се разпорежда със средствата по нея. В съответствие със забраната на чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата да почива на предположения е отхвърлена тезата на прокуратурата, че след като името и адресът на наредителя са вписани в съобщенията, е извършена проверка кой е титуляр на сметката и е установено, че това е Христо Бисеров.

Според върховните съдии в протеста неоснователно се поддържа, че САС е пренебрегнал обстоятелството, че в двете съобщения е посочен адрес, съвпадащ с адреса на подсъдимия. „Този факт има отношение към идентификацията на наредителя, но доколкото обективно не е било възможно да се изследват подписите върху първичните банкови документи, той може да бъде само косвено доказателство, че преводът е нареден от Бисеров”. Съвсем отделен е въпросът, че той е живял на адреса, отразен в суифт-съобщенията, в период, предшестващ инкриминирания с близо дванадесет години.

В мотивите на ВКС се напомня, че за разлика от данъчното производство в наказателния процес заключенията на данъчните власти в ревизионния акт поначало не обвързват съда и съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК не се ползват с формална, предварително установена доказателствена сила. Наред с това, което е много по-важно, наличието на данъчно задължение и неговият размер са установени от данъчните власти по реда на чл. 122 и чл. 123 от ДОПК. Цитираните разпоредби съдържат оборима презумпция в интерес на фиска, като опровергаването й е поставено в тежест на данъчно задълженото лице. В наказателния процес обаче единствената презумпция е тази за невиновност на обвиняемия и подсъдимия. „Ето защо САС законосъобразно е приел, че ревизионният акт не е годен доказателствен източник за фактите, че подсъдимият Бисеров дължи данък именно в посочения от обвинението размер и именно за доход, реализиран през годината, визирана в обвинителния акт” – се сочи в мотивите на решението на ВКС.

Върховните съдии пишат в мотивите си, че след като не е установил по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин, че Бисеров е титуляр на сметката в швейцарската банка, от която са осъществени двата превода, както и че средствата за тези преводи представляват облагаем доход, реализиран през 2012 г., респективно, че за тях се дължи данък върху доходите на физическите лица, въззивният съд законосъобразно е потвърдил присъдата, с която подсъдимият е оправдан по обвинението за избягване установяването и плащането на данъчни задължения посредством затаяване на истина в годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ за 2012 г.

Съдът приема, че касационната жалба на министъра на финансите също е неоснователна, тъй като по отношение доказването на данъчните престъпления е приложим единствено НПК, а не и ДОПК. На правилата на НПК се подчинява и разглеждането и доказването на гражданския иск. Това означава на първо място, че следва по несъмнен и категоричен начин да бъде установено виновно и противоправно поведение на дееца, както и пряка и непосредствена причинна връзка между действията и/или бездействията му и настъпилите вреди за гражданския ищец, като е недопустимо изводите за вината на извършителя и за размера на вредите да се основават върху законови презумпции или предположения по отношение на фактите.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Нищо ново под слънцето.Това се очакваше.Щеше дъ бъде изненада ако беше станало обратното.Но в бг е така.

    1. Голямо благодаря на българския съд, най-справедливия в целия свят.
      Благодарим персонално и на:
      Лизан Панов,
      Рада Дълбоката,
      Пинокио Бойкикиев,
      Румето Чаналова,
      Тодорова,
      Сорос и неговия ССБ

  2. Проблема този път не е в съда – на съда браво. Проблема е в данъчните, които не са си свършили работата – не са доказали по категоричен начин задълженията на Бисеров, а са си начислили данъци, както на тях им е удобно.

Отговорете