Олимпийските игри в Париж постигнаха ослепителен успех през лятото, който очарова света и потвърди националната гордост на Франция. Махмурлукът обаче ще бъде тежък.

Тъй като церемонията по закриването в неделя тегли черта под спортния спектакъл, президентът Еманюел Макрон сега трябва да се справи със създадената от него политическа криза, която той замете под килима, докато Игрите свършат.
Предстоят разговори за държавни длъжности и бюджетни съкращения и със сигурност ще последва гняв сред избирателите

„Сега трябва да се събудим от този красив сън“, казва 64-годишната Кристин Фран във фен зоната на Club France миналия уикенд. „Жалко, че ще се върнем към ежедневието си, без правителство, с кавги в парламента, докато тук всичко беше радост, споделяне."

Макрон сякаш постави под въпрос цялата съдба на Олимпиадата, когато свика предсрочни законодателни избори само седмици преди Игрите да започнат. Гласоподавателите пък избраха нестабилен парламент.
Реклама · Превъртете, за да продължите Избирането на министър-председател, който може да успокои центристкия лагер на Макрон, левия съюз и крайнодясното Национално обединение, се оказа трудно.

След дни на политически сделки, които не доведоха до нищо след гласуването на 7 юли, Макрон обяви политическо примирие по време на Игрите, като си даде време до средата на август да назначи министър-председател и да остави политическите партии да преговарят.

Мистериозният саботаж на железопътни и телекомуникационни цели в началото на Игрите изглеждаше като зловещо знамение, но след това събитието продължи без допълнителни опасения за сигурността.

Макрон се оттегли към президентското си убежище на Френската Ривиера, с няколко прибирания в Париж, включително за дълга прегръдка с френския титан по джудо Теди Ринер, след като спечели четвъртото си злато в кариерата.

И докато мнозина във Франция проследиха премеждията на семейство Льобрун, двама братя, играещи пинг-понг, или приветстваха звездния плувец Леон Маршан, френските политици крояха изход от кризата. Той пренебрегна кандидата, старателно съгласуван от левия алианс, "Новия народен фронт", който спечели на изборите, но досега не е направил опити за други партии, за да спечели мнозинство. Въпреки усилията да подсили профила си с медийни интервюта, избраният кандидат Луси Кастес остава политическа неизвестност

"Коя е тя?", пита 40-годишната Захера Дакар, след като гледа волейболния финал в Клуб Франс. "Не следя политика от две седмици. Игрите бяха бягство от всичко това."

Надеждите на Кастес левицата да превземат Матиньон, официалната резиденция на министър-председателя, изглеждат слаби. Макрон вярва, че гласуването е осигурило Национално събрание, чийто "център на тежестта е в центъра или вдясно", каза източник, близък до него.

„Нуждаем се от личност, способна да говори с центъра, дясното и лявото. От социално настроените десни до левите, които се грижат за закона и реда“, казва източникът, който отказа да бъде назован, пред Reuters.

Евентуалният избор на Макрон не може да изглежда като лакей, добавя източникът, като е необходима опозиционна фигура, за да придаде на правителството „вкус на съжителство“.

Ксавие Бертран, бивш консервативен министър при бившия президент Жак Ширак, който отправи тежки думи срещу Макрон, но си сътрудничи конструктивно с правителството му в неговия северен район, може да бъде съвместим, на мнение е  източникът.

Бернар Казньов, бивш министър-председател при президента социалист Франсоа Оланд, който беше на поста по време на ислямистките атаки в Париж през 2015 г., също може да свърши тази работа, казва източникът. Офисите на двамата мъже не върнаха искане за коментар.

Когото и да посочи Макрон, той ще се сблъска с много трудна работа, тъй като парламентарното одобрение на бюджета за 2025 г. във време, когато Франция е под натиск от Европейската комисия и пазарите на облигации да намали дефицита си.

„Ако Макрон се опита да създаде нещо като дясно правителство, той няма да получи бюджет“, казва Ерик Кокерел, левият ръководител на финансовата комисия в парламента.

Обкръжението на Макрон има желание да използва игрите, организирани от президент центрист, кмет социалист и регионален консервативен лидер, като пример за това какво може да направи Франция, когато различни страни се обединят.

Неговите съперници обаче искат да се уверят, че президентът няма да получи кредит, казва сенатор Лор Даркос пред Ройтерс.

Дори ако вътрешните условия на Макрон остават мрачни, Игрите укрепиха международното му положение.

Майкъл Пейн, бивш ръководител на маркетинга на МОК, каза, че президентът е възприеман от чужбина като "лидерът, който постигна успех", но той вярва, че Макрон е направил голяма стратегическа грешка, като е свикал предсрочни избори преди Олимпиадата, а не след това.

В Club France, където семействата стояха на опашка, за да си направят селфита с олимпийския огън или да грабнат пухкави червени талисмани, беше трудно да се намери някой, който искаше да говори за политика.

"Моля, не!", заявява Франт с френско знаме около врата си